Решение № 5738 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5518/2017 г.

Решение № 5738 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5518/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. [номер], чрез адв. К. срещу Решение № 1893/21.03.2017 г. по адм. д. № 7047/2016 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 62 от 17.03.2016 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) в частта, с която е заличена регистрацията на марка рег. № [номер] [наименование] комбинирана с притежател [фирма] за част от стоките и услугите от клас 03; клас 05; клас 11; клас 37; клас 39; клас 40. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – [фирма] ЕИК[ЕИК] чрез процесуалния си представител адв. С. изразява становище за нейната неоснователност. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № 62 от 17.03.2016 г. на председателя на ПВ в частта, с която е заличена регистрацията на марка рег. № [номер] [наименование] комбинирана с притежател [фирма] за част от стоките и услугите от: клас 03; клас 05; клас 11; клас 37; клас 39; клас 40. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява, че производството пред Патентното ведомство е започнало по искане с вх. № 1298993/12.02.2015 г. на [фирма] за заличаване на регистрацията на марка рег. № [номер] [наименование] с притежател на [фирма]. Според молителя графичното представяне на словните елементи на процесната марка е много близко до начина на представяне на фирменото наименование и лого на [фирма] и липсва отличителност на регистрираната марка. Твърди се, че е възможно потребителите да бъдат въведени в заблуждение поради описаното сходство. На основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е поискано заличаване на регистрацията на марката. Молителят е уведомен с уведомление № [номер]/20.03.2015 г., че при извършена проверка за формална редовност на подаденото заявление е установено, че изложените в искането мотиви не съответстват на посоченото в искането правно основание - чл. 26, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМГО. С уточнение вх. № 1303332/24.04.2015 (л. 283) [фирма] потвърждава фактическото основание на своето искане и поддържа, че същите факти съответстват на първоначално дадената от дружеството правна квалификация. На [фирма] е изпратено уведомление за постъпилото искане за заличаване на процесната марка на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМГО и направеното към него уточнение. В законоустановения срок е постъпило възражение на [фирма] вх. № 1307096/15.07.2015 г. (л. 276) във връзка с изложените основания по чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМГО. Със становище вх. № 1310048/15.09.2015 г. (л. 270) молителят взема отношение по горното възражение, като въвежда нови фактически и правни основания за заличаване на марката, незаявени както в първоначалното искане с вх. № 1298993/12.02.2015 г., така и в последващото уточнение вх. № 1303332/24.04.2015 г. Наведени са факти, осъществяващи хипотезата на чл. 12, ал. 6 от ЗМГО и се формулира искане към Патентното ведомство да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 3, т. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 12, ал. 6 от ЗМГО да заличи регистрацията на марката. С писмо вх. № 1315006/08.12.2015 г. (л. 141) заявителят представя допълнително писмени доказателства в подкрепа на искането си за заличаване. Във връзка с тези доказателства маркопритежателят изразява становище вх. № 1318221/08.02.2016 г. (л. 66), че са неотносими към настоящия случай, защото не установяват правно релевантни факти за разрешаване на спора на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМГО. На 09.03.2016 г. е постъпило становище вх. № 1320053 от молителя (л. 58), с което се поддържа искането, заявено в неговото становище с вх. № 1310048/15.09.2015 г. за заличаване на регистрацията на процесната марка, предявено на основание чл. 12, ал. 6 ЗМГО, като заявява, че не поддържа искането за заличаване, предявено на основание чл. 11, ал. 1, т. 1-5 от ЗМГО. От ответника не са представени доказателства за връчване на становище вх. № 1320053/09.03.2016 г. на маркопритежателя. Председателят на Патентното ведомство със Заповед № 106/12.03.2016 г. променя състава на отдел "Спорове", на който с предходна заповед е възложено изготвяне на становище за решение по процесното искане. От определения със Заповед № 106/12.03.2016 г. състав е изготвено становище, с което се предлага решение за заличаване на регистрацията на процесната марка за част от стоките от клас 03; клас 05; клас 11; клас 37; клас 39; клас 40. Въз основа на проведената процедура е постановено процесното Решение № 62/17.03.2016 г. на председателя на ПВ, подписано от заместник-председателя на ПВ при условията на заместване. Правилен е изводът на съда, че административният акт е издаден от компетентен административен орган и във валидна писмена форма. При издаването му обаче е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 от АПК. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение поради нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗМГО исканията, отправени до органа, трябва задължително да съдържат мотиви относно заличаването на регистрацията на марката. В процесния случай органът е установил, че изложените мотиви не отговарят на правните основания, посочени от молителя и съобразявайки се с разпоредбите на чл. 44а, ал. 5 от ЗМГО е дал едномесечен срок за отстраняване на недостатъците на искането. При последвалата размяна на книжа дружеството молител е навело нови фактически и правни основания, като със становище вх. 1320053/09.03.2016 г. формулира искане регистрацията на процесната марка да бъде заличена на основание чл. 12, ал. 6 от ЗМГО, като същевременно оттегля искането марката да бъде заличена на първоначално наведеното основание. Видно от постъпилите до този момент становища, маркопритежателят се брани във връзка с изложените в началото на административното производство от молителя основания по чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМГО. За да се развие законосъобразно процедурата, административният орган е следвало да уведоми дружеството маркопритежател за настъпилата промяна и съответно да му предостави възможност за отговор и представяне на доказателства съобразно новата правна квалификация (в този смисъл Решение № 9153 от 11.07.2017 г. по адм. дело № 4010/2017 г. на ВАС, VII отд.). По изложените съображения органът не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 8 и чл. 12, ал. 1 от АПК, доразвито в специалния закон – чл. 46, ал. 1 от ЗМГО като по този начин е издал административен акт в разрез с основните принципи в административния процес - принципите за равенство на страните в процеса и за достъпност, публичност и прозрачност. Маркопритежателят е лишен от възможността да се защити, като ангажира доказателства спрямо измененото искане. По този начин органът е извършил съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обосновава незаконосъобразност на административния акт и основателност на касационната жалба. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт в обжалваната част и изпращане на преписката на председателя на Патентното ведомство от фазата на валидно съобщаване на маркопритежателя на изменението на искането. Органът следва да изпрати уведомление за измененото искане за заличаване на регистрацията на процесната марка на притежателя й [фирма], предявено на основание чл. 12, ал. 6 от ЗМГО от [фирма], след което да разпредели тежестта на доказване съобразно изменението и предостави възможност за ангажиране на доказателства за релевантните за новата правна квалификация факти и обстоятелства. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции в размер на 2 475 лв., съставляващи: платено адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 200 лв., платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 200 лв., 50 лв. държавна такса за първата инстанция и 25 лв. държавна такса за касационната инстанция. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на председателя на Патентното ведомство за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, тъй като видно от представените договори за правна защита и съдействие страна по тях е само адв. К.. В представените документи за плащане на адвокатското възнаграждение като получател е посочен само адв. К. За другия адвокат, представляващ дружеството – адв. Д. е представено само пълномощно. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, седмо отделение