Решение № 5595 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2021 г.

Решение № 5595 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Т., от гр. П. против решение № 2152/27.11.2020 г. по адм. дело № 554/2020 г. на Административен съд – П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 66, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - НЕЛК - С., Регионална дирекция "Социално подпомагане" - П., Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ "П." АД – П., Агенция за хора с увреждания не изразяват становища. Ответникът по касационната жалба - Националният осигурителен институт (ТП на НОИ – П.) чрез юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Намира първоинстанционното решение за необосновано, независимо от ползваната съдебно-медицинска експертиза, назначена с цел да установи наличието на протокол за аутопсия. Посочва, че след като от Република Турция е бил издаден такъв документ, то НЕЛК, респ. ТЕЛК са дължали произнасяне по причинната връзка между смъртта на наследодателя на жалбоподателката и настъпилата злополука. Позовава се на неточно прилагане на чл. 66, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2152/27.11.2020 г. по адм. дело № 554/2020 г. Административен съд – П. е отхвърлил жалбата на Г. Т., от гр. П. срещу експертно решение (ЕР) № 0039 от зас. 005/08.01.2020 г. на Националната експертна лекарска комисия, с което последната е приела, че не може да се произнесе по причинна връзка на злополуката станала с Р. Т. на 11.07.2018 г. в Република Турция, причинила смъртта му по време на изпълнявана командировка, в качеството му на шофьор на тежкотоварен автомобил. По делото е установено, че е бил изготвен протокол за аутопсия от турските власти, но същият според назначената от съда съдебно-медицинска експертиза се отличавал с "крайно непълно и неточно описание", "повърхностно осъществен оглед", "абсолютна некомпетентност в хистологията", "неизясняване на обективни данни" и "липса на заключение". Последното според вещото лице е показателно за това, че аутопсията не е била завършена и представеният протокол нямал качествата на документ по чл. 66, ал. 1 НМЕ, макар и формално да е бил изготвен като такъв. Законосъобразно съдът е кредитирал заключението на приетата експертиза предвид липсата на специални знания във връзка с процесните факти, имащи пряко отношение към прилагането на чл. 66 НМЕ. Обосновано, позовавайки се на заключението на вещото лице е приел, че независимо от формалното наличие на протокол за аутопсия такъв фактически липсва. Съгласно чл. 66 НМЕ при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията. При липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. Позовавайки се на чл. 66, ал. 2 НМЕ, ТЕЛК не се е произнесла по причинната връзка, а нейното ЕР законосъобразно е било потвърдено от НЕЛК по същите съображения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба – Националния осигурителен институт, разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя на сумата от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение