Решение № 1601 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1637/2015 г.

Решение № 1601 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1637/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Иво Иванов, в качеството му на пълномощник на Ангел и Величка Ганюшкини от гр. София, срещу Решение № 7443 от 03.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2306/2014 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна - Столична община не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в касационната жалба се възпроизвеждат фактическите обстоятелства по спора съвместно с направените пред първоинстанционния съд възражения, които са обсъдени в съдебното решение. Счита още, че при постановяване на това решение съдът е обсъдил релевантните за основателността на предявения иск фактически обстоятелства, при което обосновано е направил извода за неоснователност на претенцията. Съгласно чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отговорността е за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Поради това при преценката на основателността на иска съдът е изяснил кумулативно определените от закона предпоставки в този аспект. Претендираните вреди следва да се докажат, като в тежест на ищеца е да се установи наличието на всеки елемент на състава. В случая това не е изпълнено, поради което, съдът обосновано е приел, че не е налице както незаконосъобразно действие, така и причинна връзка на твърдяното такова действие с претендираните имуществени и неимуществени вреди. Подписването на акт образец 15 за жилищната сграда служебно от главния архитект е допустимо при условията на чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/2003 г. и това поведение е квалифицирано като част от процедурата по издаване на акта съгласно Наредбата. Ето защо то не представлява фактическо действие по смисъла на чл. 250 от АПК, законосъобразността, на което следва да се обсъди. Освен това правилно съдът е приел, че претендираните имуществени и неимуществени вреди се основават по същество на издадената заповед по чл. 417, т. 3 от ГПК за изпълнение въз основа на нотариален акт по нотариално дело 957/2007 г. и последвалия изпълнителен лист, издаден на основание чл. 418 от ГПК. Относно заповедта няма данни да е обжалвана по чл. 409 и сл. от ГПК, а данните по делото сочат на проведено изпълнение. Поради това обосновано съдът е направил извод, че не е налице незаконосъобразно действие като елемент от състава, а твърдението, че подписването на акта образец 15 в нарушение на изискванията води до незаконосъобразност и на актовете по изпълнителното производство е неоснователен, тъй като съставянето на образец 15 не е част от изпълнителната процедура. При тези обстоятелства правилно съдът е направил извод за липса на незаконосъобразен акт, действие или бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С неустановяване на тази предпоставка, искът обосновано е отхвърлен като неоснователен. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред първостепенния съд е образувано по исковата молба на Ангел и Величка Ганюшкини от гр. София срещу Столична община, с която на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, са поискали ответникът да бъде осъден да им заплати обезщетение от 46 068.19 лева имуществени и 50 000 лева неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразни действия на главния архитект на район "Сердика", Столична община - Боряна Байчева, която е положила подпис върху документ - Образец 15, на осн. чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (изд. от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г.). Съдът е приел така предявеният иск за неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е установил наличие на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които следва да бъдат налице в условията на комулативност, за да се реализира търсената отговорност на държавата. В подкрепа на този си извод съдът е посочил, че от една страна не е налице отменен по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт. От друга, извършеното от главния архитект, като издател на разрешение за строеж № 11 от 18.03.2008 г., действие - подписване на акт Образец 15 вместо явилата се, но отказала да го подпише ищца Величка Ганюшкина, не е действие с фактически характер. Това е волеизявление - действие на административния орган - в лицето на главния архитект на район "Сердика", с правен характер и то е част от процедурата по издаване на акт по реда на Наредба № 3/2003 г. Поради това и не попада в приложното поле на ЗОДОВ, т. е. в случая не е налице първият елемент от фактическия състав за обезвредата, а именно да е налице незаконосъобразно действие от страна на длъжностно лице при административния орган. Отсъствието на която и да е от комулативно посочените от нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки води до неоснователност на иска и до неговото отхвърляне. В случая съдът не е установил нито отменен по съответния ред административен акт, нито незаконосъобразно действие от страна на ответника, поради което е приел, че не е налице една от изискуемите предпоставки, което автоматично води до отмяна на иска. Въпреки това съдът е обсъдил отсъствието и на следващата предпоставка, а именно причинната връзка между твърдяната вреда и твърдяното незаконосъобразно действие на главния архитект на район "Сердика", Столична община. Това е така, тъй като претендираната имуществена вреда в размер на 46 068.19 лева и неимуществената вреда в размер на 50 000 лева са настъпили в резултат на издадена, на осн. чл. 417 ГПК, заповед и последвалото изпълнително производство, а не са пряка и непосредствена последица от действията на главния архитект. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Първостепенния съд е изяснил напълно фа8ктическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. В касационната жалба се излагат същите съображения, които съдът е обсъдил в мотивите си и ги е отхвърлил като неоснователни. В конкретния казус не може да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Държавата, тъй като не е налице незаконосъобразно действие на административен орган, извършено от длъжностно лице, при осъществяване на административна дейност. Главният архитект на общината е изпълнявал свое нормативно определено задължение по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 29 като е положил подпис под акт Образец 15, замествайки "отсъстваща" страна. Това е така, тъй като отказът на ищцата Ганюшкина да положи своя подпис, за да бъде оформен актът, се приравнява на отсъствие на страната. На следващо място съдът правилно е приел, че в случая не е налице и административен акт, който да подлежи на контрол за законосъобразност, респ. да е отменен по реда на АПК. Актът Образец 15 не представлява индивидуален административен акт, който да подлежи на контрол за законосъобразност. Той е етап от процедурата по издаване на такъв акт - Образец 16. Правилно е прието от съда още, че в случая сумата от 46 068. 19 лева не представлява имуществена вреда, както твърдят ищците. Тази сума е договорена за изплащане между страните при сключването на договора между тях, което сочи на извода, че е налице облигационно отношение. Изпълнението на договора чрез заплащане на уговорената сума, макар и по принудителен ред, не може се приравнява на имуществена вреда по смисъла на специалния закон ЗОДОВ. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на разноски е неоснователна. При така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а решението на съда, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение