Решение № 3792 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10252/2018 г.

Решение № 3792 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10252/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Г. П., подадена чрез адв. Бораджиев против решение № 178/19.06.2018 г., постановено по адм. д. № 72/18 г. от Административния съд – гр. С. Загора.

С обжалваното решение е отхвърлен иска на Г. П. против Областна дирекция на МВР – С. З. за присъждане на обезщетение в размер на 500 лева за претърпени имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 16-0284-001474/16.08.2016 г., издадено от началника на Районно управление – гр. К. към ОД на МВР – С. З.

В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и уважаване на иска, както и присъждане на разноски. В касационната жалба се сочи и банкова сметка на касатора, по която да се преведат сумите в случай на уважаване на иска.

Ответникът – Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – С. З. оспорва касационната жалба. Иска потвърждаване на обжалваното решение.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор, за която постановеното решение е неблагоприятно. Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

По основателността на жалбата, съдът намира следното: Съдът е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 500 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение за ползвана адвокатска услуга във връзка с обжалване на наказателно постановление (НП). Съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение по АНД № 1708/16 г. по описа на Районен съд – Казанлък, е отменено НП № 16-0284-001474/16.08.2016 г., издадено от началник на РУ-Казанлък към ОД на МВР. Съдът е установил, че по делото пред районния съд-Казанлък, жалбоподателят е бил представляван от адвокат по силата на представено по делото пълномощно, в което обаче не е посочено адвокатско възнаграждение и не бил указан начин на плащане. Съдът е констатирал, че по делото пред РС не е представен договор за правна защита и съдействие, а такъв е представен за първи път в производството пред него, в който за осъществяване на процесуалното представителство по анд № 1708/2017 г. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева и е посочено, че то е платено в брой на 29.10.2017 година, както и заплащане на транспортни разходи в размер на 50 лева, платими на 06.02.2017 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е доказана само първата от трите кумулативни предпоставки. Приел е за недоказано, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на претендираната сума като не е кредитирал представения пред него договор за правна защита и съдействие, посочвайки, че този договор не е представен по делото, образувано във връзка с обжалването на НП. Съдът е посочил, че представянето на доказателства за заплащане на адвокатски хонорар извън рамките на производството, за което се отнася, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Решението на административния съд е правилно. Не е спорно между страните, че обезщетението, което се претендира е във връзка с твърдение, че ищецът е направил разход за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК

1. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

За да възникне правото на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за страната, която печели делото, то тя следва да е доказала в рамките на същото дело, че е договорила адвокатска услуга, че тя е осъществена и, че адвокатското възнаграждение за нея е заплатено към момента на приключване на делото.

В конкретния случай, за ищеца не е възникнало право за присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 1708/16 по описа на Районен съд-Казанлък, тъй като към датата на приключване на делото със съдебния акт, жалбоподателят не е заплатил адвокатското възнаграждение в размер на 450 лева. Както самият касатор твърди в касационната си жалба, това плащане е станало едва на 29.10.2017 година.

В посоченото тълкувателно решение, съдът изрично е посочил в мотивите, че

"Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК."

След като за жалбоподателя в производството по обжалване на НП не е възникнало право за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, то за него не се е породило и правото на обезщетяване за тях.

За ищеца не е възникнало и правото на присъждане на разноски в размер на 50 лева – транспортни разходи на адвоката в рамките на производството по обжалването на НП, тъй като те не са доказани именно в това производство.

По изложените съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно и следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд