Решение № 9104 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3962/2017 г.

Решение № 9104 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3962/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП против Решение № 693 от 06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 3186/2016 г. по описа на Административен съд С. град, 16-ти състав, образувано по жалба на "ОМВ ОФШОР БЪЛГАРИЯ ГМБХ"-КЛОН ОФИС БЪЛГАРИЯ, ЕИК*********, с което е отменен Ревизионен акт № Р-29002914002261-091- 001/12.08.2015 г., издаден от В. В. В., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. - възложила ревизията и Х. Б. М., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 175/03.02.2016 г. на директора на дирекция ОДОП С. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - ОМВ ОФШОРН БЪЛГАРИЯ ГМБХ - КЛОН-ОФИС БЪЛГАРИЯ, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр. С., бул. Цариградско шосе № 90, сграда К. Ф., ет. ... чрез адв. А. Р., в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С РА в потвърдената му от директора на Дирекция "ОДОП" част са определени допълнителни задължения за лихва за забава във връзка с по-късно плащане на ДДС за данъчен период м. август 201З г. в размер на 191 088,63 лв. За да отмени РА в оспорената част, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Приел е, че в процесния случай следва да се приеме, че жалбоподателят не е действал нито като пряк, нито като косвен представител на ТОТАЛ и РЕПСОЛ и спрямо него неприложима се явява посочената от органите по приходите разпоредба на чл. 127, ал. 1 от ЗДДС. Позовал се е на прякото приложение на чл. 11 от Директива 2006/112 на ЕС - всяка държава-членка може да разглежда като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията на тази; държава-членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки, която не е транспонирана в българското законодателство. Обжалваното решение е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Както е посочил първоинстанционният съд, спорът е досежно приложението на чл. 127, ал. 1 от ЗДДС спрямо фактите в настоящето производство, респективно дължи ли се лихва за забава поради късното според приходните органи префактуриране на доставките от страна на жалбоподателя спрямо останалите търговци, участници в групата от лица, на които е разрешено от МС на РБ извършването на проучвания на процесния терен. След анализ на представеното споразумение между ОМВ, РЕПСОЛ и ТОТАЛ съда е стигнал до верния извод, че жалбоподателят не е действал нито като пряк, нито като косвен представител на ТОТАЛ и РЕПСОЛ и спрямо него неприложима се явява посочената от органите по приходите разпоредба на чл. 127, ал. 1 от ЗДДС. В чл. 14.1 от споразумението е предвидено, че страните по него нямат намерение да създават съдружие, консорциум или сдружение. Няма клауза в същото, която да дава право на някоя от страните да действа като агент, служител или представител на друга страна. При префактурирането не е настъпило данъчно събитие, тъй като същото е за уточняване на финансовите отношения между страните от споразумението, свързани с разпределение на разходи. Обосновано съдът се е позовал на чл. 11 от Директива 2006/112 на ЕС. При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на ответника по касация. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение