Решение № 14112 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10637/2010 г.

Решение № 14112 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10637/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мохамед Делоар Хосеин, гражданин на Бангладеш срещу Решение № 9185/1.07.2010 г. по адм. дело № 16601/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдебнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия като взема предвид становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна стана и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството по адм. д. № 16601/2009 г. тричленният състав на Върховния административен съд (ВАС) е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на Решение № 570/1.12.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС) на РБългария. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е установил следното: Жалбоподателят има валиден паспорт, с който е пътувал легално и няма данни престъплението, за което му е повдигнато обвинение, да е заради политическа дейност. С процесното решение е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, като е прието че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Председателят на ДАБ се е мотивирал с липсата на новонастъпили обстоятелства за личното положение на Мохамед Делоар Хосеин и относно държавата по произход. Тричленният състав на ВАС е посочил в решението си, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ статут на бежанец в РБългария се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В интервюто пред ДАБ жалбоподателят не се е позовал на конкретни действия от страна на властите в Бангладеш насочени пряко срещу него. Няма данни Мохамед Делоар Хосеин да принадлежи към религиозна, национална или друга обществена група, подложена на преследване от официалните власти. Той не представя убедителни доказателства, че в Бангладеш е репресиран или арестуван от полицията по политически причини, както и такива за евентуално бъдещо преследване в страната си по произход. Относно Бангладеш има данни, че държавата е сред малкото демократични държави от мюсюлманския свят. Тричленният състав на Върховния административен съд след като е обсъдил всички релевантни за настоящото производство факти е стигнал до верния извод, че не са налице материално-правните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на статут за бежанец и хуманитарен статут на Мохамед Делоар Хосеин и е изложил обосновани мотиви, които се възприемат от петчленния състав на ВАС. Изтъкнатите от жалбоподателя съображения не се основават на страх от преследване по причини изброени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, а са от икономически и личен характер, извод до който правилно е стигнал тричленния състав на ВАС. По изложените съображения Върховният административен съд, Петчленен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила, поради което