Решение № 7703 от 11.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Рудозем и община Рудозем, чрез адв. Анастасов като процесуален представител, срещу решение 328 от 15.12.2022 г., постановено по адм. дело 163/2022 г. по описа на Административен съд Смолян. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че не съществува несъответствие между текстовата и графичната част на одобреното изменение на подробния устройствен план - план за регулация (ПУП-ПР), което да обосновава незаконосъобразност на акта. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците Ю. Хаджийски, А. Илъков и С. Илъков, чрез техния процесуален представител адв. Чакърова, в писмен отговор изразяват становище за основателност на касационната жалба. Правят искане за присъждане на направените разноски за настоящата и предходните инстанции. Ответникът М. Кичуков, чрез пълномощника си адв. Велков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед 405 от 13.10.2020 г. на кмета на община Рудозем, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП ПР за УПИ II- компл. жил. застояване в кв. 80 по плана на гр. Рудозем, като се отреждат УПИ III за жилищни нужди, за част от ПИ с идентификатор 63207.506.251 по КККР на гр. Рудозем и УПИ IV за ПИ с идентификатор 63207.506.250. С обжалваното решение, по оспорване на М. Кичуков, заповедта е отменена. Съдебният акт е постановен в производство по чл. 226 АПК, след като с решение 5301 от 01.06.2022 г. по адм. дело 811/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС) е отменено предходно решение 343 от 15.11.2021 г. по адм. дело 340/2020 г. на Административен съд Смолян, а делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания, свързани с изясняване на делото от фактическа страна. Тричленният състав приема, че от първоинстанционния съд не са обсъдени доводите на жалбоподателя, несъответствието между текстовата и графична част на одобреното изменение на регулационния план и наличието на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, посочено в заповедта. Дадени са указания за назначаване на експертиза, която да отговори на въпросите в какво се изразява изменението на границите на УПИ III и УПИ IV, има ли изменение на външната регулационна граница на УПИ IV, както и дали одобреният проект на ПУП предвижда промяна на уличната регулация между о.т. 567, о.т. 568, о.т. 569 и о.т. 570 или същата се запазва. При новото разглеждане на делото са допуснати основна и допълнителна съдебно-технически експертизи по въпросите, формулирани в мотивите на отменителното решение на касационната инстанция, както и по поставени такива от страните. От приетите заключения се установява, че с оспорената заповед се урегулират ПИ с идентификатори 63207.506.251 и 63207.506.250 по КККР на гр. Рудозем, които попадат в обхвата на УПИ II, кв. 80 по регулационния план на гр. Рудозем. Видно от графичната част на заповедта имот 63207.506.251, собственост на заявителя в административното производство, се урегулира в УПИ III частично по имотни граници от юг, запад и север, като следва уличните регулационни граници по действащия ПУП в останалата част от юг и изток. В графичната част към акта конкретното предназначение на УПИ III, кв. 80 не е посочено, а в текстовата част е отразено отреждането му за жилищни нужди. Показано е изменение на улична регулация пешеходна алея, което не е описано в текстовата част на заповедта. За ПИ 63207.506.250, собственост на жалбоподателя съгласно вписванията в КККР, се създава самостоятелен УПИ IV, конкретно предназначение за който в текстовата и в графичната част на одобрения проект не е посочено. Преди изменението за УПИ II, кв. 80 по регулационния план на гр. Рудозем от 1977 г. отреждането е за комплексно жилищно застрояване. Външните регулационни линии на новообразувания УПИ IV, кв. 80 по оспорения ПУП-ПР се явяват уличните регулационни линии между о.т. 567, о.т. 568, о.т. 569 и о.т. 570, като изменение на същите спрямо действащия регулационен план не се предвижда. За да отмени заповедта, съдът приема, че при издаването й не е допуснато нарушение на чл. 134, ал. 1, т. 6 ЗУТ, доколкото съгласието на оспорващия не е необходимо, тъй като не се легитимира като собственик на процесния ПИ с идентификатор 63207.506.250 предвид характера на представеното решение от 10.12.1992 г. на ПК - гр. Рудозем, независимо от вписването му в кадастралния регистър (КР) като такъв, но от заключението на вещото лице се установява несъответствие между текстовата и графичната част на административния акт за изменение на ПУП-ПР, което води до неяснота относно действителната воля на органа. Според първата инстанция разминаванията се изразяват на първо място в непосочване в графичната част към заповедта на конкретното предназначение на новия УПИ III кв. 80 за жилищни нужди и на второ място, в отразеното в графичната част изменение на улична регулация, състоящо се в отпадане на част от пешеходна алея, което изменение не се съдържа в текстовата част на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат по следните допълнителни съображения: Действително в случая в графичната част на оспорения акт не е посочено предназначението на УПИ III, каквото е изискването на Наредба 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, но допуснатото нарушение не обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта само на това основание. В случая отразяване на предназначението на новообразувания УПИ III - за жилищни нужди се съдържа в мотивите и разпоредителната части на заповедта, поради което волята на органа не е неясна. Липсва обаче необходимото единство между текстовата и графична част на одобрения план по отношение на УПИ I, който също е в обхвата на разработката и затова се явява засегнат от изменението, но не фигурира нито в обстоятелствената, нито в разпоредителната част на оспорената заповед. В одобрения с нея проект се предвижда освен отпадане на част от нереализирана улична регулация пешеходна алея с ширина 1,5 м, но и отнемане с новообразувания УПИ III на част от УПИ I, отреден за озеленяване, попадаща в имот с идентификатор 63207.506.251, за което липсва каквото и да било отразяване в текстовата част на заповедта. Засягането на УПИ I не е посочено и в обяснителната записка към проекта. Графичната и текстовата част на оспорения акт следва да се разглеждат в тяхната неразривна връзка. Липсата на единство и противоречивост между тях по отношение на предвидените изменения представляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради невъзможност да се установи действителната воля на административния орган и обосновават правилен извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. На следващо място следва да се има предвид, че като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Същата предвижда влезлите в сила подробни устройствени планове да могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите. От събраните по делото доказателства, а също и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че няма писмено съгласие от страна на настоящия ответник и оспорващ в първоинстанционното производство М. Кичуков, вписан в КР като собственик на имот 63207.506.250, за който се отрежда нов УПИ IV в обхвата на одобреното изменение. Твърдения от страна на касаторите в обратeн смисъл не са наведени и доказателства не са представени. Не се установява надлежно дадено съгласие и от община Рудозем предвид засягането на части от имоти, нейна собственост. Въпросът относно това дали представените доказателства от страна на М. Кичуков документи са достатъчни за легитимирането му като собственик на ПИ 63207.506.250 не подлежи на обсъждане в производството по изменение на ПУП - ПР. Същият е вписан като собственик в КР към одобрената през 2010 г. кадастрална карта за процесния имот, което обосновава не само правния му интерес от оспорването в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ (виж определение 9846 от 30.09.2021 г. по адм. дело 9189/2021 г. на ВАС), но и необходимостта от неговото съгласие, след като с оспорената заповед се предвижда самостоятелно урегулиране за този имот. Приемането на обратното означава, че органът и административният съд могат да разглеждат и да се произнасят по претенциите относно собствеността на имотите, нанесени в одобрената кадастрална карта, които спорове са от компетентността на общите съдилища. Следователно, изводът на съда за изпълнение на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е неправилен. Липсата на посоченото в оспорената заповед правно основание съставлява нарушение на материалния закон, което обосновава извод за отмяната й съгласно чл. 146, т. 4 АПК. В допълнение следва да се посочи, че актът е постановен въз основа на заповед 301 от 30.07.2020 г. на кмета на община Рудозем, с която по подаденото заявление от възложителя Ю. Хаджийски, собственик на ПИ с идентификатор 63207.506.251 по КККР на гр. Рудозем, е допуснато изработването на изменение на ПУП-ПР за УПИ II КЖЗ в кв. 80 по плана на гр. Рудозем. Като правни основания в заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ са посочени разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 6 и на § 8, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Фактически обстоятелства, обосноваващи приложението на някое от двете основания не са изложени в обяснителната записка към одобрения проект и придружаващите го документи, нито се съдържат мотиви в оспорения акт, от които да се изведе действителната воля на неговия издател. Разпоредбата на § 8, ал. 1 ПР ЗУТ урежда прекратяването на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4. Съгласно § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Предвидената в § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ възможност е неприложима в случая, тъй като алинея 7 изрично регламентира, че алинеи 1 и 2 не се прилагат за действащите регулационни планове за обекти на публичната собственост. В случая се предвижда изменение на уличната регулация - отпадане на част от алея, което е недопустимо по този ред. Освен това основанията по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ и по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ почиват на различни материалноправни предпоставки, които не се установява да са осъществени. Като достига до извод за незаконосъобразност на заповед 405 от 13.10.2020 г. на кмета на община Рудозем и отменя същата, първоинстанционният съд постановява правилно като резултат решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно заявеното искане в полза на ответника М. Кичуков следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1500 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение