Решение № 1826 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5400/2009 г.

Решение № 1826 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5400/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Румен Сребров Неделчев срещу решение № 86 от 26.02.2009 г., постановено по адм. дело № 855/2008 г. от Административен съд Плевен. В жалбата не се сочат и обосновават конкретни отменителни основания. Ответникът - Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Панагонова, застъпва становище за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на ВАС, като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С решението си съдът от първата инстанция е отхвърлил предявеният от Румен Неделчев иск, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. за периода от 10.05.2001 г. до 13.09.2001 г., през което време е бил задържан в следствения арест в гр. Ямбол чиито длъжностните лица не са спазили разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3, чл. 24, ал. 1, т. 7 от Наредба № 2 от 19.04.1999 г. за положението на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение "задържане под стража", издадена от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. приел за установено, че ищецът е бил задържан в следствения арест гр. Ямбол на 10.05.2001 г. по обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл. 155 от НК. Исковата молба е подадена на 27.08.2008 г. При това положение съдът е приел, че е изтекла общата погасителна давност на чл. 110 от ЗЗД, приложима и в административния процес по силата на препращащата норма на § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на материалния закон. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, която не е била оспорена от ищеца. Събрал е всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. След като в специалния закон - Закон за отговорността на държавата и общините за вреди - не е предвиден срок за предявяване на исковете, то следва да намери приложение общата погасителна давност на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, както правилно е приел съда. С изтичането на пет години се погасява правото на ищеца да реализира правата си по съдебен ред. Още повече, че за него не е съществувала пречка да предяви правата си по-рано - Законът за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите е в сила от 1.01.1989 г. Ето защо касационната жалба ще следва да се остави без уважение, а решението на съда ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,