Решение № 886 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7620/2020 г.

Решение № 886 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7620/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Русев от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Друмева, против решение № 191 от 11.02.2020 г. по адм. дело № 1315/2019 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда обезсилването му, евентуално отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – заместник-кмета на община Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Русев против заповед № 0289/28.01.2019 г. на зам. -кмета на община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат извършения от него незаконен строеж: "Гараж", находящ се в имот с идентификатор 10135.3523.222 по кадастралната карта на [населено място], без одобрени проекти и без разрешение за строеж. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, при делегирани правомощия от кмета на община Варна, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с приложимия материален закон. Обосновал е извод, че предмет на оспорената заповед е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, извършен без редовно издадени строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приел е и че предвид годината на изграждане на строежа – след 2011 г. към него не са приложими разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което същият не е търпим строеж и като такъв подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед, са правилни. По делото е установено, че касаторът Русев е извършил процесния строеж, представляващ: "Гараж", находящ се в имот с идентификатор 10135.3523.222 по кадастралната карта на [населено място], без строителни книжа, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Не е спорно и това, че така както е описан в КА № 11 от 19.12.2018 г. и по заключението на приетата СТЕ, тази постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Поради това правилен е изводът на съда, че процесният строеж е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което зам. -кмета на община Варна е разполагал с делегирани правомощия по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ да издаде процесната заповед за премахването му. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че строежът не е търпим, тъй като е изграден извън времевите рамки, визирани в § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В производството пред първоинстанционния съд жалбоподателят не навежда доводи и не доказва строежът да е изпълнен в различна година и/или период. Указания относно доказателствената тежест за установяване на твърдените от него факти и обстоятелства с всички допустими доказателствени средства са му дадени с определение на съда № 1549 от 12.06.2019 г. Искания за събиране на доказателства с цел оборване констатацията за неприложимост на хипотезите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ не са направени в съдебното производство. Ето защо, възраженията на жалбоподателя, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, са неоснователни. Заключението за липса на предпоставките за търпимост е основано на събраните по делото доказателства, които не установяват изпълнение на строителството в друг период. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, по повод съставения КА № 11/19.12.2018 г., липса на индивидуализация на строежа в заповедта и същия КА и неправилно посочен адресат. По всички тези оплаквания, направени и пред първата инстанция, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия състав – чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Направеното с касационната жалба оплакване за несъответствие с размерите на строежа посочен в заповедта не може да наведе на друг извод различен от приетия от съда за незаконност на строежа. Правилно е прието, че тези несъответствия са несъществени и не представлява съществено нарушение, което да влияе на валидността на оспорения акт. Освен това, строежът правилно е квалифициран като гараж, съответно неоснователни са аргументите, изложени в касационната жалба относно наличието на строеж, различен от този, предмет на процесната заповед. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Изводът му, че липсата на съобщаване на заповедта на съпруга на адресата на заповедта, не е съществено нарушение на процесуални норми, е законосъобразен. Обстоятелствата по съобщаването на заповедта имат отношение само към момента на упражняване на процесуалното правомощие обжалване, каквото съпругата има самостоятелно и отделно по отношение на незаконен строеж, съпружеска имуществена общност. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което същото следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение