Решение № 9513 от 26.10.2022 г. на ВАС, I о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, чрез процесуален представител адв. М. Антонова против Решение 531/30.06.2021 г., постановено по адм. дело 1299/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Пазарджик, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 13/311/000689/3/01/04/01 с изх. 01-2600/6428/21.09.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, и ДФ Земеделие е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 6 270 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а не с издаване на АУПДВ. По подробно изложени доводи, претендира отмяна на решението на АС Пазарджик, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Блатница Суит Хаус ЕООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в открито съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 6 040 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС Пазарджик е бил АУПДВ 13/311/00689/3/01/04/01 с изх. 01-2600/6428/21.09.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на Блатница Суит Хаус ЕООД, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 250 296,96 лева. В акта са посочени две отделни фактически основания за издаването му, обвързани с неточно изпълнение от Блатница Суит Хаус ЕООД на задълженията му по сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и по Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., както следва: 1. неизпълнение на приходите от одобрения по проекта бизнес план за финансовите 2016г., 2017г. и 2018г. и 2. неизпълнение на заложените в бизнес план параметри за постигане на устойчива заетост, свързано с условието за разкриване на работни места. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Пазарджик е отменил АУПДВ и е осъдил ДФ Земеделие да заплати на Блатница Суит Хаус ЕООД разноски по делото в размер на 6 270 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснато нарушение на административно производствените правила. В мотивите си съдът е посочил, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. В тази връзка е посочил, че нормата на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (бр. 2/2018 г.) е неприложима, тъй като периодът на мониторинг по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ от 19.11.2014 г., е изтекъл на 19.11.2019 г., а производството по издаване на АУПДВ е открито на 23.10.2019г. и е могло да бъде довършено по досегашния ред до изтичането на петгодишния мониторингов период. Първоинстанционният съд е приел, че доколкото фактическото основание за издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение на финансовите показатели от одобрения по проекта бизнес план за финансовите 2016г., 2017г. и 2018г. и неизпълнение на заложените в бизнес план параметри за постигане на устойчива заетост, свързано с условието за разкриване на работни места, е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, представляваща основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Според съда по силата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП при неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, не се издава АУПДВ по реда на АПК съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК. Отделно от изложеното съдът е изложил мотиви, че в случая не се установява неизпълнение на поетите договорни задължения и не следва да се налага санкция нито по реда на ДОПК, нито по реда на ЗУЗЕСИВ. Този извод е обоснован въз основа на констатация, че описаните в акта нарушения не могат да се квалифицират като нарушение на чл.16, ал.2 от Наредба 30/11.08.2008 г., поради което не е налице и материалноправното основание по чл.46 от същата наредба. Решението е правилно, като краен резултат. С обжалваното решение, съдът е отменил АУПДВ 13/311/000689/3/01/04/01, вместо обжалвания АУПДВ 13/311/00689/3/01/04/01, но тази явна фактическа грешка може да бъде поправена от първоинстанционния съд по всяко време и не е основание за неправилността му. Споделят се от настоящата инстанция изводите на първоинстанционният съд, че при издаването на АУПДВ е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (редакция ДВ., бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) предвижда издаване на решение за финансова корекция по реда на чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) относно дължимостта на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане при установено нарушение от бенефициент по мерки и подмерки от ПРСР. Настоящият казус е именно такъв предвид, че административният орган е приел за установено нарушение неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план и неизпълнение на заложените в бизнес план параметри за постигане на устойчива заетост, свързано с условието за разкриване на работни места. Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Административният акт, който е отменен от първоинстанционния съд е издаден на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, в сила също от 28.06.2019 г., съгласно който дължимостта на подлежащо на възстановяване на публично държавно вземане е по реда на ДОПК чрез издаване на АУПДВ, когато бенефициентът не спазва критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение по мерките и подмерките от ПРСР, извън основанията по ал. 6. В процесния случай установеното с отменения от съда АУПДВ е поради установено нарушение неизпълнение на посочените в бизнес плана финансови показатели приходи от продажба на продукция за 2016г., 2017г. и 2018г. Установено е, че реалното изпълнение на приходната част от одобрения към договор 13/311/00689 от 19.11.2014г. бизнес план средно за три последователни финансови години е 3,83 %. спрямо заложените в бизнес плана. Установено е също неспазване на показателите за устойчива заетост по бизнес плана, чрез разкриване на посочените в бизнес плана работни места. Това е потвърдено и в съдебното производство от назначената съдебно-икономическа експертиза, която е констатирала, че средното процентно изпълнение на одобрения бизнес план за трите последователни години е 4,07 % реализираните приходи за 2016 г. са 32,72 %, за 2017 г 29,57 %, за 2018 г. 22,72 %, а санкцията е определена на основание т. 30 от Приложение към Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. Законосъобразно първостепенният съд е приел, че дадената правна регламентация в ЗПЗП след изменението, в сила от 28.06.2019 г. разграничава хипотезите, при които за дължимост на подлежаща на възстановяване финансова помощ се издава АУПДВ съгласно чл. 166 ДОПК и в кои случаи решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ. При установеното по делото, че бенефициентът и адресат на процесното АУПДВ е извършил нарушение на финансовите показатели по одобрения от административния орган бизнес план, правилно в обжалваното решение е прието, че се касае за т.нар индикатори, за които константна е практиката на ВАС, според която индикаторът представлява нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. В този смисъл са решения по адм. дела 12488/2019 г., 8586/2020 г., 10650/2020 г, 13576/2020 г. и мн. др., като според тях в такива случаи се издава решение за финансова корекция, а не АУПДВ, какъвто е издаден в процесния случай. Непостигането на посочените в бизнес плана и одобрени финансови показатели е неизпълнение на одобрените индикатори, поради което е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция чрез издаване на решение по чл. 73, ал.1 от с.з. В Регламент (ЕС) 1303/2013 г. е дефинирано понятието нередност и то представлява съгласно чл. 2, т. 36 от него всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, което е свързано с прилагането на посочената разпоредба от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход на Съюза. Съгласно посоченото и на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, както вече беше изтъкнато по-горе при установената нередност относно финансовите показатели на одобрения бизнес план, е следвало да се издаде решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ. Предвид изложеното правилно в обжалваното решение е прието, че административният орган не е следвало да издава АУПДВ, а решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ при наличие на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ с оглед установените нередности, свързани с финансовите показатели на одобрения бизнес план. Така установеното е достатъчно да се приеме, че правилно с обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен издадения от изпълнителния директор на ДФ Земеделие АУПДВ. За пълнота на настоящото решение, следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя останалите мотиви на първоинстанционния съд в частта, че в случая не следва да се налага санкция нито по реда на ДОПК, нито по реда на ЗУЗЕСИВ. Този извод на първоинстанционния съд не почива на анализ на събраните доказателства относно релевантните факти доказани ли са нарушенията по неизпълнение на посочените в бизнес плана финансови показатели приходи от продажба на продукция за 2016г., 2017г. и 2018г. и неспазване на показателите за устойчива заетост по бизнес плана, а е направен само въз основа на тълкуване на посочените от административния орган правни основания за издаване на АУПДВ, поради което е необоснован и неправилен. В случая, е приложим реда по ЗУЕЗЕСИФ. Ето защо като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на издадения АУПДВ, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, АС Пазарджик е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 040лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение