Решение № 6604 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12143/2012 г.

Решение № 6604 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12143/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационни жалби на Стефан Василев Христов, представен от адв. Петър Стамов, действащ и като съдебен адресат с адрес: гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 55, ет. 4, офис 414 и на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ срещу решение № 2058/26.07.2012 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 336 по описа за 2012 г., съответно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на първия касатор против ревизионен акт № 1103071/12.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна - ИРМ Разград, в частта, потвърдена с Решение № 840 от 29.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, относно определените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 658,02 лв. главница и 452,11 лихви за невнесения данък и в тази, с която по жалба на ревизираното лице същият РА е обявен за нищожен в частта му относно определените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2006, 2007, 2008 и 2009 г. Оплакванията на касатора-ревизирано лице са за противоречие на решението с материалния закон и съществените процесуални правила. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Ответникът по тази жалба директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. В касационната жалба на данъчния директор се твърди, че в останалата част съдебното решение е неправилно и РА не е нищожен. Ответникът по тази жалба Стефан Василев Христов, чрез адв. Стамов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението в тази част и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата на ревизираното лице и за неоснователност на жалбата на директора на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Жалбата на директора на Д "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП е неоснователна, поради следното: За да обяви нищожността на РА, в частта, с която на ревизираното лице са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2009 г., съдът е съобразил, че ревизията на жалбоподателя по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ е възложена със ЗВР № 1003541/18.08.2010 г. за периода 1.01.2004 г. - 31.12.2009 г., изменяна с последващи заповеди, и е приключила с РА № 1005304/11.02.2011 г., с който са установени данъчни задължения на Стефан Христов за д. п. 2004 г. и за 2005 г., ведно със съответстваща им лихва, и е приета липса на такива за д. п. 1.01.2006 г. - 31.12.2009 г. Видно от съдържанието на жалбата на Стефан Христов против този РА (л. 53 - 55 по делото), независимо от изявлението, че обжалва целия акт, той е изложил съображения единствено за установените в негова тежест данъчни задължения за д. п. 2004 г. и 2005 г., тъй като в останалата част актът е бил благоприятен за него и е влязъл в сила. Правилно административният съд е приел, че обжалването на останалата част от този РА би било принципно недопустимо поради липса на правен интерес. Въпреки липсата на жалба по административен ред против РА в посочената част за периода 2006 г. - 2009 г., вкл., с решение № 175/4.05.2011 г. (л. 1 - 5 по преписката) решаващият орган е потвърдил РА в частта относно д. п. 2004 г. и е отменил същия в частта за д. п. 2005 г., но излизайки извън очертаните с чл. 155, ал. 2 от ДОПК предметни предели на правомощията си, се е произнесъл по РА и в необжалваните му части - отменил е същия и за д. п. 2006 - 2009 г. вкл. и е върнал преписката на органа по приходите със задължителни указания за издаване на РА на ревизираното лице и за тези периоди. Законосъобразно съдът е приел, че РА № 1005304/11.02.2011 г. в частта му за периода 2006 г. - 2009 г. е влязъл в сила и повторното установяване на данъчни задължения за тези периоди може да стане само по специалния ред за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Понеже е издаден в едно недопустимо, т. нар. от решаващия орган "повторно ревизионно производство", и то при наличие на влязъл в сила РА с установени нулеви задължения за същите данъчни периоди, настоящият РА № 1103071/12.10.2011 г. е нищожен в частта, с която на ревизираното лице са установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за 2006 - 2009 г. вкл., и правилно административният съд е обявил тази нищожност. Решението в тази част следва да остане в сила. Жалбата на ревизираното лице е неоснователна поради следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт е установено в тежест на Стефан Христов задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер 658,02 лева и лихви в размер 452,11 лева при определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа 4 791 лева. За определяне на данъчната основа е прието начално салдо за 2005 г., без да се вземат предвид 35 000 лв., налични към 1.01.2004 г., както е твърдяло ревизираното лице. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, върху която е изчислен размерът на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Като основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122 - 124 от ДОПК администрацията е посочила наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК /съществуване на данни за укрити доходи/. Тези предпоставки са обвързани с неясния произход на средствата за издръжката на данъчния субект в размер 1805 лева /по данни от НСИ/ и за вноски в банка в размер 2 832 лева. Органите по приходите не са дали вяра на обяснението на данъчния субект за парична наличност към 1.01.2004 г. в размер 25 000 лева поради липса на доказателства за произхода и съхранението на парите, както и отдалечения момент на придобиването им. АС Варна е приел наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради липсата на доказателства за произхода на средствата, превишаващи разходите над приходите за 2005 г. Изключил е последователно убедителността на всички доводи на жалбоподателя и е зачел последиците на разместената от презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказателствена тежест. С анализ на доказателствените източници съдът е обосновал извод за недоказаност на различно от приетото от органа по приходите начално салдо към 1.01.2005 г. Верни са фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и се споделят изцяло от касационната инстанция. АС Варна не е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с процеса на доказване. Основателно не е зачетен РКО от 20.12.2003 г., удостоверяващ факта на получаване на сумата 35 000 лева от касатора, изплатени от "Мизия милк" ООД. Неяснотата относно личността на съставителя на документа и лицето извършило плащането засяга доказателствената стойност на доказателствения източник. Оценката на доказателствата е правно-логическа дейност различна от извършваната от съда при оспорването на писмени доказателствени средства. Предмет на последната е само истинността на доказателствения източник, а на първата и убеждаващото му въздействие. Оценката на доказателствата предполага по необходимост и съпоставката им. Това е сторил съдът, като е съобразил неотразяването на доход в размер 35 000 лева в ГДД на данъчния субект и същото пропускане в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Експертизата е изготвена само въз основа на част от документите от счетоводството на "Мизия милк" ООД и това е дало основание на съда да отрече извода на вещото лице за редовност на воденото счетоводство. Така счетоводните записвания правилно са приети за недостоверни. Отделно от изложеното, с влязло в сила съдебно решение от3.12.2012 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 4119/2012 г. е потвърдено решението на Варненски административен съд, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА, установил задълженията му на процесното основание за 2004 г., в което първоинстанционно решение основните фактически констатации в мотивите са за не доказване на обсъжданото начално салдо за 2004 г. Несъответствието между доходите и разходите на касатора е установено убедително и последователно, а размерът му е математически верен. Това несъответствие, освен че сочи на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК представлява и определена по реда на ал. 2 от същата разпоредба данъчна основа. При отнасянето на ставките по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) към тази данъчна основа е изчислен размера на данъка, а забавеното плащане е източник на акцесорното задължение за лихва. Решението и в тази част следва да остане в сила. При този изход на процеса Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП следва да заплати на Стефан Василев Христов 2 500 лв. деловодни разноски за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,