Решение № 16597 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2740/2019 г.

Решение № 16597 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2740/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Емурла от [населено място] чрез адв. Й. Л. срещу решение № 991 от 27.12.2018 г., постановено по адм. д. № 973/2018 г. по описа на Административен съд- Х., с което е отхвърлен изцяло предявеният от Д. Емурла срещу НОИ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв, представляващи сума, платена за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване и отмяна като незаконосъобразно на разпореждане № 261-00-2475-2 от 12.04.2018 г. на началник сектор "Краткосрочни плащания" на ТД на НОИ- Х., ведно със законната лихва върху сумата и ищецът е осъден да заплати на НОИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв. Й. Л. е постъпила молба-становище с твърдения за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на съдебното решение. Ответникът, Националният осигурителен институт – гр. С., редовно призован, се представлява от юриск. Милева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебния акт по съображения, подробно развити в депозирани по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Х. е отхвърлил изцяло предявения от Д. Еморла от [населено място] срещу Национален осигурителен институт- гр. С. иск за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв, представляващи имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно Разпореждане № 261-00-2475-2 от 12.04.2018 г. на началник сектор "Краткосрочни плащания" на ТД на НОИ- Х., ведно с иска за присъждане на законната лихва върху търсената като обезщетение сума и е осъдил ищеца да заплати на НОИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Твърдените от Д. Ермола имуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно разпореждане, се изразяват в заплатената от същия сума за адвокатско възнаграждение в полза на адв. Й. Л. за изготвянето на жалба срещу разпореждането по административен ред пред по-горестоящия административен орган по реда на чл. 117 от КСО, а именно: директора на ТП на НОИ- Х., вкл. и извършването на всички правни и фактически действия до приключване на производството пред тази инстанция. Именно в резултат на проведеното обжалване е постановено Решение № 1012-26-104-1/18.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ- Х., с което по жалба вх. № 1012-26-104/25.04.2018 г. на ТП на НОИ- Х., подадена от Д. Ермола от [населено място] чрез адв. Й. Л., е отменено разпореждане № 261-00-2475-2/12.04.2018 г. на началник сектор "Краткосрочни плащания" при ТП на НОИ- хасково, с което на основание чл. 54 г, ал. 4 от КСО е спряно, считано от 01.03.2018 г. производство за изплащане на парично обезщетение за безработица и преписката е върната на същия административен орган за продължаване на производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица. За да стигне до този правен резултат, АС- Х., след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е заключил, че макар по делото да се установява наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт, недоказани остават останалите елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – реално настъпване на претендираните вреди и наличието на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между евентуално заплатеното адвокатско възнаграждение и отмененото по административен ред като незаконосъобразно разпореждане. Съдът, базирайки се на представения за първи път в исковото производство по ЗОДОВ договор за правна помощ от 23.04.2018 г. и анализирайки чл. 4, ал. 1 от същия, е стигнал до извода, че същият договор не съставлява доказателство за реалното заплащане на сумата от 350 лв, уговорена в договора, към датата на сключването му. Обстоятелството, че едва след разпределяне доказателствената тежест между страните в хода на исковото производство, ищецът е представил разписка за заплащане на тази сума на адв. Лалова, съдът е изтълкувал като индиция за това, че такова доказателство за реално плащане не е съществувало към отмяната на разпореждането от по-горестоящия административен орган, а е създадено по-късно само за целите на исковото производство. Съдът е приел, че още с отговора на исковата молба ответникът е оспорил достоверността на датата на договора за правна помощ от 23.04.2018 г., който, бидейки частен диспозитивен документ и на основание чл. 181, ал. 1 от ГПК няма достоверна дата, съответно – ищецът не се е справил с доказване на обстоятелството, че същият е сключен именно към момента на проведеното задължително административно обжалване на отмененото разпореждане, а не по-късно. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречието му с материалния закон. Основателни са развитите в касационната жалба оплаквания за нарушаване правото на участие и защита на ищеца в съдебното производство, изразяващо се в недопускане до участие в последното съдебно заседание на адв. Л. Е., надлежно преупълномощена от адв. Й. Л.. Видно от съдържанието на пълномощното /л. 40 по делото / адв. Й. Л. е преупълномощила адв. Л. Е. с всички права, предоставени й от нейния упълномощител Д. Емурла, в т. ч. да подава молби, искания, възражения и жалби, както и да извършва всякакви други правни и фактически действия в защита на правата и законните интереси на Д. Емурла. При горното съдържание на преупълномощаването, както и предвид съдържащото се в него изявление, че същото следва да се тълкува винаги в полза на преупълномощената адв. Л. Е., АС-Х. в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал до участие в процеса адв. Елмаз като процесуален представител на Д. Емурла и неправилно не е приел като доказателства по делото депозираните от нея писмени доказателства – 2 бр. разписки за платени суми. Като не е допуснал събирането на относими и допустими доказателства, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отразяващи се върху правилността на крайния съдебен акт. Съдът е допуснал и друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила- базирал е правните си изводи, обсъждайки в мотивите неприети по делото доказателства – процесните разписки за платени суми. По горните съображения съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на друг състав на АС- Х. за ново произнасяне по същество съобразно указанията на ВАС, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл второ във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение