Решение № 8620 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16814/2013 г.
ВАСIII отделение24.06.2014 г.докладчик т Николай Урумов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7150 от 18.11.2013 г., постановено по адм. дело № 6148 от 2013 г. от Административния съд - София-град. ОСЪЖДА Данаил Зерков Зерков и Цветанка Зеркова Стоянова - и двамата от София, солидарно да заплатят на Областната управа на област София 300 (триста) лева съдебни разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8620 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16814/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Данаил Зерков Зерков и Цветанка Зеркова Стоянова - и двамата от София, срещу решение № 7150 от 18.11.2013 г., постановено по адм. дело № 6148 от 2013 г. от Административния съд - София-град. В жалбата се твърди за неправилност на решението и се иска да бъдат събирани допълнителни доказателства по делото. Ответникът - областният управител на област София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт А. Кюртева, прави искане да бъде оставено обжалваното решение в сила като законосъобразно. Претендират се разноски по настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни, за които решението е неблагоприятно, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била оспорената от Данаил Зерков и Цветанка Стоянова заповед № РЛ-070 от 29.05.2013 г. на областния управител на област с административен център София, с която на основание § 5 от ПЗР на ЗИД на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) е било отказано да бъде уважено искане вх. № 91-РЕ/336 от 04.12.2009 г. на касаторите като наследници на Зерко Бонев Зерков (б. ж. на София) за еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че по делото не е било доказано твърдението на жалбоподателите за наличие на политическа репресия спрямо наследодателя им. Развити са съображения, че липсват доказателства за Зерко Зерков да е възникнало право за обезщетяване, тъй като в периода 9 септември 1944-10.10.1989 г. той не е бил незаконно репресиран заради произход, политически или религиозни убеждения по смисъла на чл. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПГРРЛ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за липса на основания по чл. 1 ЗПГРРЛ за еднократно обезщетяване на наследниците на репресирани лица. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 и 2 ЗПГРРЛ. Лицата, за които по силата на чл. 1 от ЗПГРРЛ е обявена политическа и гражданска реабилитация, имащи право на еднократно обезщетение по чл. 2, т. 1 от с. з., следва да установят правото на обезщетение, т. е. елементите от фактическия състав на правото, с писмени доказателства - чл. 4, ал. 2 от закона. От представените по делото доказателства е установено по безспорен начин, че бащата на молителите е бил осъден за умишлено престъпление - убийство на югославски гражданин през 1943 г., т. е. престъпление по глава ХVI от Наказателния закон (в сила до 1951 г.) - чл. 247 във вр. с чл. 48. Следователно наследодателят на молителите не попада между субектите, които подлежат на обезщетяване, изчерпателно изброени в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ. Това означава, че и неговите наследници не са правоимащи лица по смисъла на чл. 3, ал. 7 от същия закон. Като е приел данните по делото по този начин и е отхвърлил жалбата, Административният съд - София-град, е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото на Областната управа на област София следва да се присъдят 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 5