Решение № 10786 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4118/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Николов, Г. Запрянова и Б. Сивенова, чрез адв. Георгиева като процесуален представител, против решение 159 от 02.03.2023 г., постановено по адм. дело 638/2022 г. по описа на Административен съд Хасково. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът кметът на община Харманли, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът С. Симеонова не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Административен съд - Хасково е сезиран с жалба на Н. Николов, Г. Запрянова и Б. Сивенова против заповед РД-526 от 07.06.2022 г. на кмета на община Харманли, с която е одобрен проект за изменение на подробния устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) в кв. 15 на гр. Харманли. С административния акт на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 1 и чл. 109, ал. 1, т. 2 ЗУТ се одобрява: 1. Изменение на ПУП - ПР, одобрен със заповед 626/1979 г., като УПИ XXIX-77181.12.228 се отрежда за обществено обслужващи дейности, както е показано на скицата - проект с черните, зелените, сините и червените черти и надписи, 2. Изменение на ПУП - ПЗ, като за имота се установява предназначение за семеен хотел и се определят устройствени показатели, както следва: етажност 3-5, /Н 10-15/; плътност на застрояване 80%, Кинт 2,5; озеленяване 20%, начин на застрояване: свързано, паркиране: в имота, отразени в графичната част с ограничителни линии и матрица. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в необходимата писмена форма и с предвиденото в чл. 59, ал. 2 АПК съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Излага съображения, че одобреният проект за ПУП - ПРЗ е съобразен с разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ, както и че от графичната му част относно предвиденото свързано застрояване с имота на жалбоподателите е отразена етажност Е=3, която е еднаква с тази на съществуващата в имота им сграда. По отношение изискването за покриване на калканната стена в хоризонтално и вертикално отношение на новопредвиденита сграда в имота на заявителя посочва, че то подлежи на проверка на етапа на инвестиционното проектиране и разрешаване на строителството. Приема за неоснователни възраженията за допуснати нарушения при издаване на разрешението за изработване на проекта за изменение на плана по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, както и за неспазване на изискването по чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящият състав приема, че е постановено при неизяснена фактическа обстановка. По делото не са събрани относими за спора доказателства, което препятства проверката на направеното заключение за допустимост на оспорването, респ. за материална законосъобразност на заповедта за одобряване на изменение на ПУП - ПРЗ на УПИ XXIX-77181.12.228, кв. 15 по плана на гр. Харманли. Според съда по делото няма спор, че жалбоподателите са собственици на УПИ ХХХ-77181.12.229, който е съседен на този, предмет на оспорената заповед. Приема, че с нея е предвидено свързано застрояване между двата имота, което определя оспорващите като заинтересовани лица в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Първоинстанционният съд не изпълнява задълженията си по чл. 171, ал. 2 и ал. 5 във вр. с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, а се произнася по постъпилото пред него оспорване без преди това да установи обстоятелствата, относими към преценката за неговата допустимост. От жалбоподателите не са представени доказателства за твърдените от тях вещни права върху УПИ ХХХ-77181.12.229. Липсват и указания от съда да представят титул за собственост по отношение на сочения от тях имот. В случай, че оспорващите се легитимират като собственици на съседния имот, доколкото и в представената по делото кореспонденция с община Харманли по издаването на заповедта за одобряване изменение на ПУП - ПРЗ същите са сочени като такива, съдът дължи изследване на въпроса дали те попадат в кръга на заинтересованите лица да оспорят административния акт по чл. 131, ал. 2, т. 2 - 5 ЗУТ. В обжалваното решение е прието, че оспорващите имат правен интерес в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, без да е изследвано кой е действащият застроителен план за територията и какво е предвиждането по него за имота, предмет на оспорената заповед. Не е съобразено, че в графичната част на одобреното изменение се съдържа извадка от регулационен план (без посочване на акта за одобряването му). В него УПИ XXIX-228 е посочен с предназначение за обществено обслужване. То се запазва и с одобреното изменение на регулационнния план, с установяването на конкретно предназначение "за семеен хотел" в текстовата част на оспорената заповед. В извадката от регулационния план е отразено свързано застрояване между съществуващата сграда в УПИ XXIX-229 и предвиденото такова на калкан в УПИ XXIX-228. Това би изключило заинтересоваността на жалбоподателите в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, ако свързаното застрояване е предвидено по действащия ПУП - ПР. При сравняване на графичните части е видно, че петното на новопредвидената сграда с одобреното изменение на застроителния план спрямо това по приложената извадка е с променена конфигурация и в по-голям обем, като се запазва свързаното застрояване със сградата в съседния УПИ XXIX-229. Следва да се има предвид, че промяната в застрояването не обуславя наличието на правен интерес от оспорване на административния акт по реда на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като със ЗИД ЗУТ (обн. ДВ, бр. 16/23.02.2021 г.) разпоредбата е изменена, като отпада заинтересоваността на непосредствените съседи при предвидена промяна в застрояването в съседен имот. По делото не е изяснено дали с обжалваната заповед се променя начинът на застрояване или същият остава при условията на свързано такова съгласно действащия застроителен план. В текстовата част на оспорената заповед се сочи изменение на ПУП - ПРЗ на гр. Харманли, одобрен със заповед 626/1979 г., като по делото не е установено той ли е действащият за територията план. В представената с административната преписка комбинирана скица за проектиране 213/07.05.2020 г. е отразено, че за имота са действащи регулационен и застроителен план, одобрени със заповеди 626/1979 г., 709/12.11.1987 г. и 810/21.06.1996 г., които не са представени по делото. При липса на доказателства относно действащите за имота на заявителя регулационен и застроителен план не може да се извърши преценка какви са предвижданията по тях, както и в какво точно се изразява одобреното с оспорената заповед изменение по отношение на всеки от двата плана. Не е изследван и въпроса за устройствените показатели по ОУП за територията на община Харманли, за който са налице данни за одобряването му с решение от 27.11.2019 г. на общински съвет Харманли. Поради неизясняване на спора от фактическа страна не може да се извърши преценка дали с изменението се предвижда промяна в начина на застрояване между имота, предмет на оспорената заповед и съседния УПИ XXIX-229, за който жалбоподателите твърдят, че са собственици, както и дали се установяват намалени разстояния и ограничения за ползването му, поради което от първоинстанционния съд не е осъществена дължимата проверка за допустимостта на оспорването съгласно чл. 131, ал. 2, т. 2 - 5 ЗУТ. Посочените обстоятелства са от значение и за преценката относно материалната законосъобразност на оспореното изменение на ПУП-ПРЗ. Съдът е бил длъжен да укаже на страните да представят доказателства, както и служебно да изиска такива, а при необходимост да използва и специални знания за установяването им. Вместо това и в нарушение на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК се произнася по същество без да провери дали е сезиран с допустима жалба и преди да изясни спора от фактическа страна, което довежда до постановяване на неправилно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да укаже на страните да представят доказателства за посочените по-горе обстоятелства, както и да назначи съдебно-техническа експертиза, която след запознаване с пълната административна преписка в община Харманли и извършване на проверка за наличието на ОУП за територията, за действащия регулационен и застроителен план по отношение на процесния и съседните му имоти, да отговори на поставените въпроси, след което да извърши преценка на допустимостта на оспорването, респ. на неговата основателност. При този резултат по искането за разноски пред касационната инстанция се дължи произнасяне от първоинстанционния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,