Решение № 3915 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "ДИЗБЕТ" ООД, гр. Шумен, против решение 10388/01.07.2024 г. по адм. д. 4124/2024 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Иска отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материя закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че дължимостта на вноската по чл.10а от ЗХ възниква след получаване на удостоверението за лиценз за организиране на хазартни игри, а не след издаване на лиценза, както неправилно е приел съда. До получаване на лиценза не може да се започне фактическо осъществяване на хазартната дейност. В случая дружеството е получило удостоверението за лиценз на 02.01.2024 г. и от тази дата може да започне упражняване на дейността си, поради което за него възниква задължение за заплащане на вноска за социално отговорно поведение само за календарната 2024 година, но не и за 2023 г. Иска отмяна на решението и присъждане на разноските за съдебното производство. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение в случай, че същото надвишава минимума. Ответната страна изпълнителният директор на НАП оспорва касационното решение и иска оставяне на решението в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдебното производство пред първоинстанционния съд е започнало по жалбата на "ДИЗБЕТ" ООД, гр. Шумен, против решение 000030-3464/25.03.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искане от 21.02.2024 г. за възстановяване на платена на 11.01.2024 г. вноска за социално отговорно поведение по чл.10а от ЗХ в размер на 5000 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, предвид чл.17, ал.1, т. 16 от ЗХ, спазен е чл. 59, ал. 2 от АПК относно реквизитите, административният акт е мотивиран и няма съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С издаване на решението за лиценз за организиране на хазартни игри възниква задължението за вноската по чл.10а ЗХ . В случая към 12.12.2023 г. дружеството притежава качество организатор на хазартни игри и вноската по чл.10а, ал.1 от ЗХ е дължима за календарната 2023г., същата не е внесена без основание и не е налице такова за нейното връщане. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Спорът е само по приложение на материалния закон. Наведен е довод в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без да са развити конкретни оплаквания и без да са посочени конкретни процесуални нарушения, които да покриват съдържанието на касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това касационната индстанция не дължи проверка на формално посоченото касационно основание. Решението е материално законосъобразно. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗХ /редакция ДВ бр.69/2020 г/, предвижда задължение за организаторите на хазартни игри да правят годишни вноски за социално отговорно поведение, което за процесната игрална зала възлиза на 5000 лева. С разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от ЗХ организаторите на хазартни игри се задължават да направят вноските в срок до 31 март на текущата година. В хипотезата, в която са получили лиценз след тази дата, годишните вноски се плащат в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза, като за невнесените в срок вноски се дължи лихва в размер на законната лихва. В случая решението за издаване на лиценз е с дата 27.11.2023 г. и влязло в сила на 12.12.2023 г., като на тази дата е издадено удостоверение 000030-10220/12.12.2023 г. на НАП за издаден лиценз за организиране на хазартни игри. Удостоверението е получено на 02.01.2024 г. от "Дизбет" ООД, видно от приемо-предавателен протокол. Спорът по делото е дали за 2023 г. се дължи вноска за социално отговорно поведение, след като разпоредбата на чл. 34 от ЗХ разрешава фактическо осъществяване на дейност по организиране на хазартна игра или по организиране на дейност по чл. 1, т. 2 от ЗХ, след предоставяне на удостоверението по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗХ, което е станало на 02.01.2024 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че вноската по чл. 10а, ал.1 от ЗХ е дължима за календарната 2023 г. и същата е внесена в срока по чл.10а, ал.3 от ЗХ с платежно нареждане от 11.01.2024 г. Задължението за вноска за социално отговорно поведение възниква с придобиване на качеството организатор на хазартни игри, което става с влизане в сила на решението на ИД на НАП за издаване на лиценз по чл. 17, ал.1, т.1 от Закона за хазарта. Действително фактическото осъществяване на дейността е възможно след предоставяне на удостоверението за издаден лиценз по чл.34, ал.1 от ЗХ, но качеството организатор е придобито в по-ранен момент, в случая на 12.12.2023 г. Вноската социално отговорно поведение в хипотеза на получен лиценз след 31 март на текущата година, се внася в 30 дневен срок от датата на получаване на лиценза, като в случая срокът тече от 12.12.2023 г. Законодателят определя две групи организатори: такива с наличен или получен лиценз до 31 март на текущата година и организатори с издаден лиценз след 31 март на текущата година, но организаторите и от двете групи имат едно и също задължение за заплащане на годишната вноска. Задължението е годишно и неделимо, защото се дължи изцяло и наведнъж в размер и срокове, посочени в Закона за хазарта. Вноската социално отговорно поведение не представлява държавна такса по смисъла на чл. 3 от ЗДТ. И държавната такса и вноската са публични вземания и са посочени в закон, но за разлика от таксата, която се заплаща за предоставяне на услуга от органите на държавната администрация или за извършвана от тях дейност, вноската се дължи без ползване на услуга или за предизвикване на действие на държавен орган в полза на платеца на вноската. За законодателя хазартната дейност поначало има неблагоприятно социално въздействие върху участниците в хазартни игри и вноските, които се събират от всички организатори на хазартни игри са целеви за финансиране на младежки дейности чрез Министерството на младежта и спорта за лечение, както и за терапия и превенция на хазартна зависимост на лица, предпазване на младите хора от хазарт, чрез Министерството на здравеопазването по чл.10а, ал. 4 и ал. 5 от ЗХ. Социалната цел, за която се събират вноските за социално отговорно поведение изключват възможността да се търси връзка между дължимостта на вноската и времето, през което организаторът може да упражнява дейността си в съответната година. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи в първоинстанционното съдебно решение за законосъобразност на отказа на ИД на НАП да уважи искане за възстановяване на вноска. Следва да се вземат предвид и изложените в настоящото съдебно решение мотиви. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за правната помощ касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 /двеста/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Възражение за прекомерност на касатора е неоснователно. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение