Решение № 9054 от 27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2015 г.
ВАСVI отделение27.07.2015 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1083/27.11.2014 г., постановено по адм. дело № 56/2014 г. по описа на Административен съд София-област. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9054 от 27.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Eмилия Иванова Вранчева /посочена в касационната жалба като "Вранчова"/ от гр. Елин Пелин, чрез пълномощника адв. Христо Вълков, против решение № 1083/27.11.2014 г., постановено по адм. дело № 56/2014 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата й против експертно решение /ЕР/ № 0750 от заседание № 130 от 11.11.2013 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, специализиран състав по ортопедични болести. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и в писмени бележки се излагат съображения, според които съдът неправилно е достигнал до извода, че описаните заболявания на жалбоподателката нямат професионален характер, като в тази връзка неправилно е възприел изводите на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза, които са вътрешно противоречиви и необосновани. Моли съдебното решение на бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против експертното решение на НЕЛК. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена при наличие на правен интерес, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в преклузивния срок за обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното решение на Административен съд София-област е отхвърлена жалбата на Eмилия Иванова Вранчева против ЕР № 0750 от заседание № 130 от 11.11.2013 г. на НЕЛК, специализиран състав по ортопедични болести. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че с оспореното пред него ЕР на НЕЛК законосъобразно е отменено ЕР № 0464/13.03.2013 г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Св. Иван Рилски" - гр. София и преписката е върната за ново произнасяне на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза /ПУОРОМЕРКМЕ/. Изложил е, че с решението на ТЕЛК на жалбоподателката е била определена трайно намалена работоспособност /ТНР/ 64% за установените заболявания и е отречен професионален характер на заболяването "двустранен радиален епикондилит". Съдът се е позовал на заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещи лица - специалисти по неврология, професионални болести, ревматология и ортопедия, с което са потвърдени заключенията за заболяванията на лицето, направени в оспореното решение на НЕЛК, както в частта относно определения процент ТНР за заболяванията, така и в частта за характера на заболяванията, които са приети за общи, а не за професионални. Съдът е посочил също, че преценката за здравословното състояние на лицето изисква специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава, поради което тази преценка се прави с помощта на вещи лица със съответната компетентност, които в случая са потвърдили изводите на НЕЛК. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с ЕР № 0464 от заседание № 048 от 13.03.2013 г. на ТЕЛК - Общи и професионални заболявания, при УМБАЛ "Св. Иван Рилски" - гр. София, на Емилия Христова Вранчева е определена трайно намалена работоспособност 64%, при водеща диагноза - други видове стенокардии и общо заболяване: ИБС - стенокардия, 2 ФК, АХ, 2 ст. хипертонично сърце; хроничен тубулоинтерстициален нефрит; бронхиална астма, средно тежка; двустранен радиален епикондилит с предилекция вдясно; дискови протрузии С 3, 4, 5, 6; двустранна цервикална радикулопатия. Това решение е обжалвано от освидетелстваното лице пред НЕЛК, която се е произнесла с решението, което е оспорено пред административния съд - решение № 0750 от заседание № 130 от 11.11.2013 г. на НЕЛК, специализиран състав по ортопедични болести. С последното е отменено ЕР на ТЕЛК, а преписката е върната за ново освидетелстване съгласно дадените указания. В частта от ЕР на НЕЛК относно ортопедичния статус на освидетелстваното лице е прието, че установената шийна и тораколумбална спондилоза обуславя 10% ТНР по част /ч./ I, раздел /р./ 4, точка /т./ 4.1 от Наредбата за медицинската експертиза /приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от същата - Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти/; при пълен ортопедичен преглед не е установен друг функционален дефицит на долни и горни крайници, обуславящ процент ТНР, включително и при обсъждания двустранен радиален епикондилит, по ч. I, р. 8. По повод характера на заболяването двустранен радиален епикондилит е проведен консулт с НЕЛК - специалисти по трудова медицина и професионални болести, в резултат на който е прието следното: не се доказва наличието на системна работа с повтарящи се работни движения над нивото на раменния пояс и под нивото на коленете, няма дейности с необходимост от постоянна флексия и екстензия на едни и същи мускулни групи при дейностите като тапицер, шлайфист и подготовка фурнир; изпълняват се разнообразни дейности с редуване на операциите и позициите, както и с ротация на изпълнителите; повторяемостта на работните движения е чувствително по-ниска от долната референтна граница и не представлява риск за заболяване на горните крайници и опорно-двигателния апарат; документирани са 1,8 до 6,9 работни движения за минута, изпълнявани от лицето, при референтна стойност 15, т.е. липсва монотония; рискът от физическо натоварване е определен в допустима степен; среднодневната и средногодишната ангажираност на лицето е непълна - реалното въздействие е до 1/3 от работния ден, намалено с 35% за периода 2005 - 2009 г. и с 48% за 2010 - 2012 г. от продължителна временна неработоспособност, като от 7.02.2002 г. до 29.11.2012 г. лицето е било във временна неработоспособност общо 1034 календарни дни; липсва тежък физически труд - при всички длъжности от 2001 г. до 2012 г. теглото на единичния товар на обработваните детайли от лицето е в оптимални нива - под 2 кг /0,6832 до 1,626 кг/; регистрирана е оптимизирана трудова норма - само 55% от допустимите граници. Изложено е също, че от 2005 г. лицето работи на длъжност "подготовка фурнир" на работно място, определено за трудоустроени лица, като със заповед от 6.06.2013 г. са разширени облекчените условия на труд. Посочено е също, че не е установен професионален риск и при упражняваните от лицето професии по време на предходния трудов стаж от 1985 г. до 2011 г. с кратки периоди от различни професии без натоварване на горни крайници и опорно-двигателния апарат. Направено е заключение, че за заболяването двустранен радиален епикондилит няма условия в работната среда и при изпълнение на трудовия процес при упражняваните от лицето професии и извършвани дейности с риск, по-висок от допустимия; заболяването е регистрирано при заемане от лицето на място за трудоустроени, т. е. то не е настъпило изключително или предимно под въздействието на неблагоприятни условия на труд; заболяването е с общ характер. В частта от ЕР на НЕЛК относно нервни болести е прието наличието на дискова херния С - 3, 4, 5, 6, двустранна шийна радикулопатия, за което се следват 30% ТНР по ч. VII, т. 15. В частта за сърдечно-съдови заболявания е приета артериална хипертония III стадий, умерена степен, сърдечна форма, хипертонично сърце, стабилна стенокардия II ФК и др., за което се следват 50% ТНР по ч. IV, р. 6, т. 3, вр. р. 1, т. 2. В частта за белодробни заболявания е прието наличие на бронхиална астма - персистиращо, средно ниско протичане, за което се следват 40% ТНР по ч. VI, р. 4, т. 2 . В частта за вътрешни болести е прието наличие на данни за хроничен тубулоинтерстициален нефрит на дв. нефролитиаза, при компенсирана бъбречна функция, за което се следват 30% ТНР по ч. IХ, р. 19, т. 3.2. Наред с това е прието, че към датата на освидетелстване от ТЕЛК са били налични данни за хроничен панкреатит, за което ТЕЛК не се е произнесла, поради което е налице основание по чл. 45, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ за отменяне на ЕР на ТЕЛК и връщане за произнасяне по това заболяване. Посочено е също, че НЕЛК не се произнася по новоустановеното заболяване "РА, серонегативен, I-II рьо стадий, умерено активен, новооткрит", съгласно чл. 45, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ. По делото е изслушано заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Гергина Ончева - невролог, професионални болести, д-р Бойка Станева - невролог, д-р Валентина Решкова - ревматолог и д-р Димитър Каменов - ортопед /последните две вещи лица са дали и отделни заключения, които са в същия смисъл като заключението на комплексната експертиза/, с което са дадени отговори на поставените въпроси. Според заключението, от обективния преглед на жалбоподателката и придружаващата медицинска документация се установява наличие на следните заболявания и увреждания: цервикобрахиална радикулопатия С - 5, 6, двустранно с предимно възбудни прояви; цервикална спондилоза и осетохондроза с множество дискови хернии в шийния дял; есенциална хипертония; ХИБС; ревматоиден артрит - серопозитивен и рентгенов стадий; увреждане на лумбосакрални коренчета; коксартроза; бронхиална астма - в ремисия; не се установяват клинични данни за заболяването радиален епикондилит. За заболявания на опорно - двигателния апарат - артроза на гръбначния стълб и на двете тазобедрени стави и епикондилит на дясна лакетна става, е посочено, че и трите заболявания са с хронично прогресивен ход, с периоди на обостряния и светли периоди. Предвид описанието на работния процес на жалбоподателката, данните от обективната документация и всички останали обстоятелства, вещите лица са направили изводи, че описаните заболявания са с общ характер, тъй като за нито едно от заболяванията не са изпълнени критериите за професионално заболяване, посочени в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. По-специално за заболяването радиален епикондилит е изложено, че не е с професионален характер, защото липсват данни за достатъчно продължителна експозиция на трудова дейност с пренапрежение, стереотипия и моногамия в горните крайници; относно заболяванията на опорно-двигателния апарат не може да се докаже причинно-следствена връзка с изпълняваните работни движения на жалбоподателката; оплакванията на същата от посоченото заболяване започват почти от началото на трудовата й дейност в последното предприятие /"Никром Вениър" ООД/, т.е. не е налице достатъчно дълга системна експозиция на професионални вредности; заболяването е от групата на така наречените условно професионални болести, които възникват в резултат и на други причини, несвързани с професионалната трудова дейност - напр. спорт, работа в дома и градината и др.; за последните 6 години жалбоподателката е ползвала средно по 65-70 дни болнични листи за временна неработоспособност годишно и то за различни заболявания, което означава, че тя реално не е била изложена на рискови фактори почти през 1/3 от работното си време. Посочено е също, че заболяването радиален епикондилит не е актуално към момента на прегледа, т.е. въпреки че в минал момент, жалбоподателката е страдала от това заболяване, за него няма клинични данни в момента; в приложената по делото документация не са налице категорични данни за това, че жалбоподателката е работила при системно натоварване на горните крайници, стереотипия и монотония, които са рискови фактори за развитие на епикондилит. Заболяването равматоиден артрит по дефиниция не може да бъде професионално заболяване, поради автоимунния характер на развитието си. Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т.н., както и необходимите и относими изследвания във връзка със съответните симптоми, несъмнено представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняване е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд, по искане на жалбоподателката, е назначил комплексна съдебно-медицинска експертиза и е формулирал задачите й, като вещите лица са определени със специалности в областите, към които се отнасят заболяванията на освидетелстваното лице. От съдържанието на заключението по назначената комплексна съдебно - медицинска експертиза, изготвена от вещи лица със специалности невролог и професионални болести, невролог, ревматолог и ортопед, обсъдено в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК, се налага извода, че заключението е изготвено обективно и компетентно, а отговорите на вещите лица са обосновани и пълни. В заключението подробно са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещите лица /амбулаторни листи, епикризи, резултати от различни изследвания, експертни решения и др./, както и извършените прегледи; заключението е дадено по поставените въпроси, изводите са мотивирани, като допълнителни обяснения са дадени и при разпита на вещите лица в съдебно заседание. Поради това, че се касае за въпроси от областта на медицината, с каквито по правило съдът не разполага, при липсата на очевидно основание за игнориране на заключението на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза, от една страна, а от друга - липсата на обосновано оспорване на заключението и опровергаване на изводите на вещите лица с друго заключение на вещи лица в съответния състав /по специалности и численост на вещите лица/, първоинстанционният съд на съда правилно е възприел изводите, направени в това заключение. Във връзка с възраженията на жалбоподателката по съдържанието на експертизата и изводите на вещите лица и твърденията й за наличие на противоречия и необосновани изводи, следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не притежава необходимите специални познания в областта на медицината, за да може обосновано да прецени верността на тези твърдения на жалбоподателката, респективно - да направи обосновани изводи дали заключението е невярно или необосновано. Такъв извод може да бъде направен от съда само въз основа на заключение на други вещи лица, които притежават съответната компетентността. Друга експертиза не е назначена от съда, като същият и не е имал процесуално задължение за го стори. Както се посочи, жалбоподателката не е оспорила дори формално заключението на вещите лица, а твърденията й в касационната жалба и писмените бележки, че не е поискала назначаване на друга експертиза поради липсата на финансови средства да плати депозит за ново заключение, не могат да обосноват различен извод. Същественото е, че не е направено оспорване на заключението /обосновано или поне формално/ нито е поискано назначаване на нова или допълнителна експертиза, или такава в разширен състав. При положение, че подобна експертиза беше поискана и назначена от съда с определяне на депозит за внасяне от жалбоподателката, можеше да се обсъжда въпроса дали липсата на парични средства е попречила на жалбоподателката да го внесе. Наред с това, дори и да е определен депозит, който жалбоподателката не може да внесе, същата има процесуална възможност да поиска от съда освобождаване от предварително внасяне на разноски, при което депозитът да се поеме от бюджета на съда. Такива процесуални действия от страната обаче не са предприети, поради което твърденията й в касационната жалба се възприемат като защитна теза с оглед целите на касационното производство. Следва да се отбележи, че съдът би могъл да назначи повторна, допълнителна или друга разширена експертиза и без да е направено изрично искане от страната, но само ако са налице данни за очевидна некомпетентност или необоснованост на заключението на вещите лица, изведена от съдържанието на заключението и от другите доказателства по делото. Такава хипотеза в случая не е налице. С изложеното не се игнорира задължението на съда по чл. 202 ГПК да обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото, както и правомощието му да не го приеме, ако прецени, че същото е необективно, некомпетентно, необосновано или че не дава отговор на поставените въпроси и т.н. В случая обаче първоинстанционният съд е направил такова обсъждане на заключението и доколкото не съществуват основания да се приеме, че заключението е пристрастно, некомпетентно, непълно или невярно, съдът не е допуснал нарушение на процесуални правила, като е приел това заключение и е изградил изводите си въз основа на него. Твърденията в касационната жалба, че съдът е изопачил изводите на вещите лица, не се потвърждават от съдържанието на заключението /възпроизведено в основната си част по-горе в настоящите мотиви/, както и от допълнителните обяснения на вещите лица, дадени в съдебно заседание. По изложените съображения настоящият състав намира, че по основният спорен въпрос по делото - дали заболяването на жалбоподателката радиален епикондилите е с професионален характер, съдът е дал правилен отговор. По делото не е доказано, че това заболяване /или някое от другите заболявания на опорно-двигателния апарат/ е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма, затова не може да се определи като професионално. Наред с това, предвид установеното от НЕЛК заболяване, което според представената медицинска документация е съществувало към датата на освидетелстване на лицето от ТЕЛК, но не е било обсъдено, правилно НЕЛК е отменила ЕР на ТЕЛК и е върнала преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване, в съответствие с изискването по чл. 45, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав констатира, че същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение