Решение № 7711 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9584/2015 г.
ВАСI отделение27.06.2016 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 290/13.07.2015 г. по адм. д. № 875/2014 г. на Административен съд-Велико Търново. ОСЪЖДА "Пробласт" ЕООД да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-Велико Търново 4390,50 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7711 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9584/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Пробласт" ЕООД моли да бъде отменено решение № 290/13.07.2015 г. по адм. д. № 875/2014 г. на АС-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-06-1400562-091-01/10.09.2014 г. на ТД на НАП-Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Пробласт" ЕООД против РА № Р-06-1400562-091-01/10.09.2014 г. на ТД на НАП-Велико Търново, с който са определени задължения по ЗДДС за периода м. 2, 3, 8 и 12.2013 г. данък за внасяне 186 050 лв с лихви поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Евро пади" ЕООД, "Ем тренд" ЕООД и "София иист ауто" ЕООД на основание чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на строителни услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Установеното от техническата експертиза осъществяване на место на строителни работи от вида на фактурираните не освобождава ревизираното лице, разполагащо с необходимата строителна техника и работници и извършващо строителна дейност, да докаже осъществяване на спорните доставки от лицата, издали фактурите за тях. Протокола за предаване на извършени СМР от "Евро пади" ЕООД на ревизираното лице е за виадукт на магистрала "Хемус". Представен е договор от 15.02.2013 г. за възлагане от ревизираното лице на "Евро пади" ЕООД да оформи строителна площадка на обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линия Пловдив-Свиленград-Харманли- Свиленград". Представеният протокол за предаване на СМР не установява осъществяване на доставката по спорните фактури, както правилно са приели органите по приходите и съдът. По фактурите на "Ем тренд" ЕООД е представен акт образец 19, в който са описани услуги - изгребване на стар баласт, и извозване на депо, изгребване на подбаластов килим и извозване на депо, направа поза за направа на зимно легло, измерени в кубични метни, които не могат да се приемат за изпълнение на фактурираните: багер 405 машиносмени, четириосен самосвал 450 машиносмени, и валяк 360 машиносмени. Според приложения договор между ревизираното лице и "Ем трейд" ЕООД, последното е следвало да изпълни работа по проект с количествено стойностна сметка приложение I. Видно от приложение I към договора, в него са посочени само цени на машиносмяна за отделните строителни машини и няма посочени и договорени съответно количества на възложената работа. Правилен е изводът на съда, че не е доказано изпълнение на фактурираните услуги със строителни машини от доставчика по фактурата или от негов подизпълнител. Неоснователен е доводът на касатора, че не следва да представя доказателства подизпълнителят, посочен от прекия доставчик дали е изпълнил фактурираните услуги. По делото не са представени доказателства подизпълнителят да е изпълнил и предал услугите на прекия доставчик, който ползвайки подизпълнител признава, че не е извършил фактурираните услуги, поради което обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на фактурираните услуги. Правилни са изводите на съда и относно доставката на "София иист ауто" ЕООД, за осъществяване на която е представен протокол № 19 за извършено обрушване на стълбове на обект "Виадукт на магистрала "Хемус" и договор от 1.08.2014 г., докато фактурата е с предмет обрушване по алпийски способ на колони и извозване на отпадъци-аванс по договор от 28.08.2013 г., които не могат да се отнесат към приложения протокол № 19 за предаване на извършени услуги. Обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на спорната доставка. Позоваването от касатора на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС е неоснователно, тъй като в него са разгледани хипотези на осъществени от доставчика доставки, каквито настоящите доставки не са. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяване на доставките на стоки и услуги и да е налице фактура за тези доставки. В този смисъл решението по дело С-152/02 на СЕО и редица други. След като не е доказано осъществяване на доставките право на приспадане на данъчен кредит не възниква по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, както правилно са приели органите по приходите и съдът. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е основателно в размер 4390,50 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,