Решение № 4601 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14847/2018 г.

Решение № 4601 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14847/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив срещу решение № 2181 от 26.10.2018 г. по адм. дело № 1520/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – М. Д., чрез пълномощника си адвокат Е. Кръстева, изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Развити са съображения, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2181/26.10.2018 г. по адм. дело № 1520/2018 г. Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153-15-96/25.04.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 151-00-7833-3 от 16.02.2018 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което на М. Д. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО и чл. 62 от Регламент /ЕО/ 883/2004 г., и преписката е изпратена на административния орган за постановяване на ново решение съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване и прилагане на закона. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразно, като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съдът подробно е обсъдил приложимите правни норми на националното законодателство и приложимите регламенти от правото на Европейския съюз. Изложени са мотиви, че в конкретния случай, административният орган неправилно се е позовал на чл. 65, пар. 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., тъй като приложимото законодателство по настоящия казус е това на държавата членка по обичайното местопребиваване на оспорващата, а именно – Република България. Прието е, при определяне на че обезщетението за безработица, претендирано от Д. следва да бъде поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление № 151-00-7833/14.09.2017 г. М. Д. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО поради прекратяване на трудовото и правоотношение във Великобритания и завръщането и в България. Изискана била служебно информация от компетентните служби във Великобритания. С разпореждане № 151-00-7833-3/16.02.2018 г. на компетентния орган при ТП на НОИ – Пловдив е отказано отпускане на търсеното парично обезщетение, тъй като е прието, че преценката на правото на парично обезщетение за безработица следва да бъде извършено от компетентната институция на Великобритания, съгласно разпоредбите на чл. 11, пар. 3, б "а" и чл. 65, пар. 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. За да достигне до този извод, административния орган е приел, че на искане на СЕД Н006, компетентната институция на Великобритания е удостоверила с уведомително писмо, че лицето се приема за пребиваващо във Великобритания за целите на данъчното облагане за периода от 04.07.2016 г. – 31.08.2017 г. Прието е, че последния период на заетост е във Великобритания, голяма част от социалните контакти на лицето са във Великобритания, както и че лицето възнамерява да се установи в България, но няма съпруг/партньор, деца и не разполага със собствено жилище в страната. По жалба на Д. срещу така постановеното разпореждане, с решение № 2153-15-96/25.04.2018 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлил същата. Решението на Административен съд – Пловдив е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Решението е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби на българското законодателство и приложимите европейски регламенти, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Въз основа на събраните доказателства решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че в конкретни случай, обезщетението за безработица на М. Д. следва да бъде поискано от компетентната териториална дирекция на НОИ по реда на българското законодателство, съобразено с приложимите Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. и Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. Административния съд правилно е приел, че в случая следва да бъдат съобразени Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. Безспорно е установено по делото, че М. Д. е [гражданство] – държава членка на ЕС, поради което спрямо нея намира приложение Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че нормата чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. следва да се тълкува и прилага във връзка с разпоредбите на член 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, тъй като във втория текст са посочени елементите за определяне на пребиваването. Съгласно чл. 11, § 1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. В конкретния случай органите на ТП на НОИ - Пловдив, не са преценили центъра на интересите на лицето въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, съгласно посочените в чл. 11, § 1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 критерии. Освен това в § 2 от същия текст изрично е посочено, че когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. При случая с госпожа Д. не е изследвано намерението й, във връзка с причините за преместване. Административния съд подробно е обсъдил и направил разграничение на използваните понятия "обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и "престой", като е достигнал до правилен извод, че в периода на студентската си ангажираност и трудова заетост по задължителния стаж, организиран от университета, Д. е била на територията на Великобритания, но това пребиване е краткотрайно и изцяло обусловено от периода на обучение в университета. От събраните доказателства по делото обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност е направен обоснован извод, че жизнената дейност, обичайното пребиваване и намеренията на М. Д. са да се установи в страната си по произход. С оглед на тези констатации, административния съд основателно е приел, че приложимото законодателство по отношение на определяне на парично обезщетение за безработица следва да бъде това по обичайното пребиваване, а именно – Република България. Относно приложеното от административния орган понятие "център на жизнените интереси на лицето" съдът правилно се е позовал и на т. 3 от Решение U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност по чл. 72 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година, която по силата на чл. 72 от същия регламент разрешава въпросите, свързани с тълкуването, произтичащи от разпоредбите на този регламент и регламента по прилагането му /б. "а"/ и улеснява еднаквото прилагане на Общностното право, особено чрез насърчаване на обмена на опит и най-добри административни практики /б. "б"/. В посочената трета точка на решението изрично е казано, че ако при отсъствие на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост /например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл/, то се разглежда като напълно безработно лице в съответствие с чл. 56, § 2 от регламента, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване. Цитираното решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 24.04.2010 г. Цитираните в настоящето решение текстове на Правото на Европейския съюз правилно и обосновано са тълкувани и приложени от първоинстанционния съд, който основателно е констатирал нарушението им от органите на ТП на НОИ – Пловдив, и е отменил постановените от тях административни актове. Липсата на касационни основания обуславя оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими. Дължат се разноски в полза на ответника по касационната жалба. М. Д. е заплатила разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 600 лв., видно от договор за правна защита и съдействие от 23.11.2018 г., като касаторът не е направил възражение за прекомерност. При това положение и на основание чл. 143, ал. 1 АПК Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив следва да заплати тези разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,