Решение № 14649 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5977/2018 г.

Решение № 14649 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5977/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на полицейски инспектор в група Административно – наказателна дейност (АНД), отчет на Пътно транспортни произшествия (ПТП) и водачите на Моторни превозни средства (МПС) към в сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – гр. Варна, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 495 от 12.03.2018 г. по адм. дело № 2800/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – гр. Варна, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17 – 0819 -002952 от 18.09.2017 г., с която на С. Александрова от [населено място] е наложена санкция по чл. 171, ал. 1, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и с която са отнети документи свидетелство за регистрация на МПС №[номер] и 2 броя регистрационни табели на МПС с [рег. номер на МПС] за МПС товарен автомобил с марка "Пежо Партнер" с посочения регистрационен номер и с което ОД на МВР – Варна е осъдено да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен изводът на съда, че ПАМ е наложена на ненадлежен адресат. Твърди, че в заповедта е отразено, че прекратяването на регистрацията се налага на собственика на МПС, а именно търговското дружество "Вано тех" ООД, а като физически получател е отразен един от двамата управители на дружеството С. Александрова. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава ПАМ. Претендира разноски. Ответникът С. Александрова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от старана – адресат на оспореното решение – и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение съдът е отменил заповед за налагане на ПАМ № 17 – 0819 -002952 от 18.09.2017 г., с която на С. Александрова от [населено място] е наложена санкция по чл. 171, ал. 1, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и с която са отнети документи свидетелство за регистрация на МПС №[номер] и 2 броя регистрационни табели на МПС с [рег. номер на МПС] за МПС товарен автомобил с марка "Пежо Партнер". За да постанови този резултат съдът е приел, че със заповед за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е наложена на С. Александрова санкция по посочената разпоредба. В мотивите на заповедта е посочено, че трето лице Е. Александров управлява лек автомобил, собственост на "Вано тех" ООД с рег. [рег. номер на МПС] и като водач не притежава съответното свидетелство за управление на МПС, поради това, че представеното е с изтекъл срок на валидност (валидно до 14.06.2017 г.) и до момента на проверката няма подадено заявление за подновяване. Приел е, че от доказателствата по делото е установено, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при наличие на основание по чл. 171, т. 2а за налагане на ПАМ, а именно установеното, че МПС се управлява от трето лице, различно от собственика, което не притежава СУМПС. Приел е, че представените доказателства за подадени от Е. Александров документи за подновяване на СУМПС на 18.09.2017 г. след установяване на нарушението, са неотносими към законосъобразността на заповедта. Приел е обаче, че оспорената заповед е опорочена с налагането на мярката спрямо лице, което не е посочено в закона като неин субект, тъй като субект на предвидените по чл. 171, т. 2а мярка е собственика на МПС, а С. Александрова не е такава. Собственик е дружеството "Вано тех" ООД и мярката е следвало да се наложи спрямо него, като постановяването на мярката спрямо физическото лице С. Александрова, независимо от нейните отношения с дружеството, е приел, че води до незаконосъобразност на заповедта. Решение е правилно. Правилно АС - Бургас е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и са били налице основанията по чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в редакцията от ДВ бр. 54 от 2017 г., действала към момента на издаване на заповедта) за налагането на мярката в последната предвидена в нормата хипотеза. Правилен е обаче и направеният от съда извод, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в действащата към датата на издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година (хипотезата в настоящия случай). От представеното по делото доказателство - свидетелство за регистрация на МПС безспорно е установено, че автомобилът, чиято регистрация е прекратена, е собственост на дружеството "Вано тех" ООД. Оспорената пред АС - Варна заповед за налагане на ПАМ е издадена на С. Александрова, която по данни от Търговския регистър при Агенция по вписванията, е един от собствениците и един от управителите на дружеството. ПАМ не е приложена спрямо дружеството, представлявано от С. Александрова, а на последната в лично качество. Поради и това е правилен извода на АС – гр. Варна, че ПАМ не е приложена по отношение на собственика на автомобила "Вано тех" ООД. Мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на Александрова, тъй като тя не е собственик на МПС и следователно не може да бъде адресат на издадената заповед. Без значение в случая е обстоятелството, че Александрова е един от собствениците и управителите на търговското дружество. Дружеството е отделен правен субект, който е различен от собствениците или управителите му, както и не е ясно защо контролните органи са избрали да наложат мярката на С. Александрова, а не на другия съсобственик на дружеството и управител, който е и нарушителят Е. Александров. Най – накрая неоснователно е възражението на касатора, че мярката е наложена на собственика дружеството "Вано тех" ООД. Действително в мотивите на заповедта е посочено, че МПС е собственост на това дружество, но с диспозитива на заповедта в противоречие с установеното в мотивите относно собствеността, мярката е наложена на Александрова. Поради и това с прилагането на ПАМ по отношение на лице, което не е собственик на МПС е допуснато нарушение на материалния закон, както и правилно е приел АС – гр. Варна. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение