Решение № 432 от 16.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Агенцията по вписванията- гр. София чрез юрк. И. Казаков срещу Решение 595 от 04.02.2021 г., постановено по адм. дело 3839/2020 г. по описа на Административен съд София град с доводи за недопустимост, евентуално -неправилност на същото на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска обезсилване на съдебното решение, а при условията на евентуалност отмяна на същото като неправилно и постановяване от ВАС на друг съдебен акт по същество, с който предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Кепитъл Рекърдс ЕООД, [ЕИК] -гр. София, редовно призован, се представлява от адв. Томов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно изложени в писмен отговор на касационната жалба , в депозирана по делото писмена защита и устно в хода по същество. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и за прекратяване на производството. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София град е образувано по предявена от Кепитъл Рекърдс ЕООД гр. София срещу Агенция по вписванията- гр. София искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. с чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на общо 2011,25 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 1000 лв. по търговско дело 2614/2019 г. по описа на СГС, както и заплатено адвокатско възнаграждение от 1000 лв. по търговско дело 309/2020 г. по описа на САС, както и платена държавна такса по сметка на СГС в размер на 7,50 лв. и 3,75 лв. държавна такса, платена по сметка на САС, които вреди са резултат от отменения като незаконосъобразен отказ 20191126161903/02.12.2019 г. на Агенция по вписванията. С обжалваното решение и въз основа на представените по делото доказателства - договори за правна помощ и платежни нареждания за внесена държавна такса, административният съд е приел иска за доказан по основание, но е счел, че платеното адвокатско възнаграждение в общ размер от 2000 лв. в производствата пред СГС и САС не е справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА и същото не представлява пропорционална вреда, поради което съдът е приел, че исковите претенции за заплащане на обезщетение за имуществени вреди платени адвокатски възнаграждения в двете съдебни производства по обжалване на процесния отказ пред СГС и пред САС следва да бъдат определени в размер на по 300 лв. за всяка инстанция. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени като обезщетение за имуществени вреди и сторените от него разноски за държавна такса от 7,50 лв. пред СГС и от 3,75 лв.- пред САС. АССГ е приел исковата претенция за сумата над 611.25 лв до пълния предявен размер от 2011,25 лв / т. за разликата в размер на 1400 лв / за неоснователен и е отхвърлил същия. При извършената от съда служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 - за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалния закон, настоящият състав на ВАС намира обжалваното решение за недопустимо по следните съображения: Присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 ЗОДОВ, към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща. Съображенията на настоящия състав на ВАС в подкрепа на горния правен извод са следните: Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон, са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Доколкото чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т. ч. не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и сл., както и към чл. 541 от ГПК), а само към разпоредбите на глава двадесет и първа от ГПК "Обжалване на определенията", то при това положение сторените в това съдебно производство разноски могат и следва да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК (в този смисъл вж. решения по АД 7094/2020 г.; 5972/2020 г.; 5425/2020 г. 4397/2020 г.). При изменението и допълнението на специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр.105/11.12.2020 г.) въпросът е разрешен занапред, като в чл. 25 е добавена нова ал. 6, съгласно текста на която: В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. С оглед установената до изменението на ЗОДОВ трайна съдебна практика и разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г.), на касатора не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение по смисъла на чл. 10 ЗОДОВ. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение