Решение № 9902 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2283/2009 г.

Решение № 9902 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2283/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Патентно ведомство (ПВ) на Република България против решение от 25.11.2008 година, постановено по адм. дело № 4019/2005 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му. Ответникът - "Фиат с. п. а" - Италия, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на оспореното решение. Заинтересованата страна - "FIAT S. p. a.- Италия", не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение, което следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение СГС е отменил решение № 90/21.06.2005 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отхвърлено като неоснователно искането на "ФИАТ с. п. а - Италия" за заличаване регистрацията на марка "F. I. A. C." с рег. № 45342, словна с притежател "FIAT S. p. a. - Италия" и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Производството за заличаване на марка рег. № 42342 "F. I. A. C. " е започнало по искане на "ФИАТ с. р. а.- Италия" от 6.04.2005 година, за заличаване на регистрацията на посочената марка, поради регистрирането й в нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1 т. 2 от ЗМГО. Молителят е изложил съображения в искането си, че притежава по-ранно регистрирана марка № 753/5.02.1954 година, словна - FIAT, за класове 4, 6, 7, 9, 11, 12 и 19. ПВ е отхвърлило искането като неоснователно. Основният мотив за постановяване на оспорения административен акт е бил, че марките "F. I. A. C." и FIAT създават различно впечатление, поради различието в последната буква и разделянето на буквите FIAC с точки, поради което не е налице вероятност за объркване на потребителите и възприемане на марките като принадлежащи на едно и също лице. По делото е била приета съдебно - маркова експертиза, на която съдът се е позовал, съобразно която е налице сходство между двете марки и при отчитане на известността и продължителността на използване на по-ранната марка, съществува вероятност за объркване на потребителите. При така установената фактическа обстановка СГС е направил извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановен в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Съдът се е позовал на заключението на съдебно-марковата експертиза и е направил извод, че процесната марка е сходна с по-рано регистрираната марка, като е налице визуална, фонетична и семантична разлика. Съдът е направил извод, че словния елемент в двете марки има водеща роля при определяне смисъла на отделните марки и същите се възприемат еднакво от потребителите и това води до тяхното объркване. Направено е заключението, че към момента на регистриране на процесната марка " F. I. A. C. " с рег. № 45342, словна с притежател "FIAT S. p. a.- Италия през 2003 г. е било налице нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, а такова е налице и към момента на постановяване на съдебното решение. С оглед на това е отменил решението на председателя на ПВ и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. Касационната инстанция счита, че решението е постановено при спазване на материалния закон. С разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е предвидена забрана за регистрация на марка, която поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичност или сходството на стоките или услугите на двете марки създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Цитираната правна норма, визира трите предпоставки за заличаване на регистрирана вече търговска марка: идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; идентичност или сходство между тази марка и по-ранно регистрираната; това сходство да предполага вероятност за объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка. Изводът на СГС, че са били налице материалноправните предпоставки на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, както към момента на регистрация на марката, така и към момента на постановяване на оспорения административен акт е законосъобразен и в съответствие със събраните по делото доказателства. По същество спорът се свежда дали е налице сходство между по-рано регистрираната марка "FIAT," и "F. I. A. C." и налице ли е вероятност за объркване на потребителите. Правилно СГС е възприел заключението на съдебно-марковата експертиза, неоспорено от страните, което кореспондира със събраните по делото доказателства и е направил извод, че марките са сходни визуално, фонетично и семантично, което предполага вероятност от объркване на потребителите. При сравнение на двете марки има смислово сходство, двете имат сходно значение значение в превод на български език, с изключение на последната буква на всяка от марките. Българският потребител използва българския превод на марките и от двата езика, което сходство е достатъчно за объркване на потребителите. Следователно визуалното, фонетичното и смислово сходство между марките допуска вероятността от объркване на потребителите. Ето защо като е достигнал до извода, че процесната марка е регистрирана в нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, СГС е постановил решение съответно на материалния закон. Предвид на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Касационния ответник не е претендирал разноски пред касационната инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,