Решение № 6548 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2070/2013 г.

Решение № 6548 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2070/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 3.12.2012 г., постановено по адм. д. № 8266/2012 г., Върховният административен съд, пето отделение е отменил заповед рег. № К-5305/15.05.2012 г. на министър на вътрешните работи като незаконосъобразна. Срещу решението е подадена касационна жалба от министъра на вътрешните работи с наведени оплаквания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът Момчил Иванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на същото и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателства, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание. С процесната заповед на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 и чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Правилника за за приложение на ЗМВР, административният орган - министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години" на главен инспектор Момчил Иванов - ответник по касационната жалба, заемаща длъжност" началник на група "Криминална полиция" към РПУ гр. Трявна при ОДМВР - Габрово. В конкретния случай, съдът е установил фактическа обстановка, която изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъде обсъждана. Въз основа на доказателствата, както и мотивите на влязлото в сила решение № 16/30.01.2012 г. по НАХД 591/2011 г. на СвРС, съдът обосновано е установил липса на фактическо нарушение на служебните задължения, изразяващо се в неупражнен контрол върху дейността на подчинените си служители при съставяне на Акт за установяване на административно нарушение № ВВ-1274/13.09.2011 г., който да е в нарушение на 42 от ЗАНН. Със соченото решение е прието, че недостатъци са допуснати от ответника, не при съставяне на АУАН, за което му е наложено наказанието, а при издаване на самото наказателно постановление, което е било постановено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като незаконосъобразно е било отменено. Ето защо обосновани са съображенията, че при установената липса на нарушение на служебните задължения служителят не може да носи дисциплинарна отговорност. Законосъобразни са съображенията и за допуснато съществено нарушение от административния орган, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Последната, чийто императивен характер предвижда при налагане на наказанието, заповедта да съдържа задължителни реквизити: извършителят, времето и мястото и обстоятелствата при които е извършено нарушението, каквато конкретизация не е налице. Нарушението на тази разпоредба е достатъчно основание за отмяната на административния акт като незаконосъобразен, поради нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е прието. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното с касационната жалба оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите на съда кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК