Решение № 259 от 26.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 82/2010 г.

Решение № 259 от 26.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 82/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Касационното производство е по чл. 423 НПК, образувано по искане на осъдения Д. Н. К. за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила определение от 25.05.2009 год., постановено по н. ч. д. № 496/09 г. на Бургаски районен съд. В искането, поддържано и в съдебно заседание, се излагат съображения, че задочно осъденият не е знаел за проведеното наказателно производство, в което е извършено групиране на наложените му наказания, предвид на което не се е явил в съдебно заседание и е бил лишен от възможност да се защитава. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните, материалите по делото, намира следното: С определение от 27.02.2009 г., постановена по н. о. х. д. № 411/09 г. на Бургаски районен съд, на основание чл. 384, във вр. с чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено споразумение между районна прокуратура - Бургас и подсъдимия Д, съгласно което подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, при първоначален "общ" режим на изтърпяване. По предложение на районна прокуратура - Бургас, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е образувано ч. н. д. № 496/09 г. за групиране на наложените на К. наказания. В проведеното съдебно заседание на 25.05.2009 г. осъденият не се е явил, нередовно призован. По делото е приета писмена справка, че лицето се намира извън пределите на страната. Същият е представляван от упълномощен защитник, който е изразил становище, че делото може да бъде разгледано в отсъствието на К. Съдът е дал ход по същество, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3, б"А" НПК и постановил атакувания съдебен акт, потвърден с определение от 15.12.2009 г., по в. н. ч. д. № 143/09 г. на окръжен съд-Бургас. Искането на Д. К. е процесуално допустимо. Атакуваното определение, съгласно мотивите на ТР № 2/30.08.2005 г. на ВКС на РБ "по действие и правни последици има същата материална сила като присъдата", следователно този съдебен акт подлежи на контрол по реда на възобновяването. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 15.12.2009 г., а лицето, узнало за същия - на 29.01.2010 г. Искането е постъпило във ВКС на РБ-на 22.04.2010 г., т. е. в законоустановения по чл. 423, ал. 1 НПК, срок. Разгледано по същество е основателно. Молителят е участвал в наказателното производство, приключило със споразумение и макар да е осъден на лишаване от свобода, с постановено ефективно изтърпяване, с напускане пределите на страната, не е демонстрирал недобросъвестно процесуално поведение по отношение на последващата процедура по чл. 306 НПК, иницирана от прокуратурата. Независимо че в новото производство е имал процесуален представител /като без коментар са всички изтъкнати доводи за неговата недобросъвестност/, молителят не е бил уведомен, че наказателното производство би могло да се проведе в негово отсъствие и постановен съответен съдебен акт. Неучастието на К. в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, не е проява на недължимо процесуално поведение от негова страна и доброволен отказ от лично участие и защита. Задочното производство по н. ч. д. № 496/09 г. е проведено в нарушение на чл. 254, ал. 4НПК, която изисква лицето да бъде изрично уведомено за възможността делото да бъде решено в негово отсъствие при всички случаи по чл. 269 НПК. Процесуалните изисквания на чл. 254, ал. 4 НПК са относими и в конкретния случай, защото процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е проведена в отсъствието на осъдения, без същият да е уведомен за тази правна възможност. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение