Решение № 9580 от 27.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция Митници срещу Решение 614/08.12.2021 г., постановено по адм.д. 273/2021 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено Решение 32-62298/23.02.2021 г. към MRN 20BG002002041652R0/16.12.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска (понастоящем Териториална дирекция Митница Варна). В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По-конкретно касаторът оспорва изводите на административния съд за нарушение на процедурата за определяне на нова митническа стойност, различна от декларираната. Във връзка с това посочва, че след анализ на техническите характеристики на стоката по позиция 10, част от нея е била класирана с друг код по ТАРИК, което не е обсъдено от административния съд и не са изложени мотиви за отмяната на решението в тази част. Във връзка с определената митническа стойност на декларираните стоки касаторът твърди, че съдът не е взел предвид, че декларираната митническа стойност на стока 10 е била по-ниска с повече от 50 % в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност за сходни стоки в ЕС, а вносителят не е представил допълнителни доказателства или сведения за определяне на действителните размери. Това наложило прилагане на други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Прилагането на вторичните методи било обосновано от административния орган, установени са стоките с подобни характеристики, качество, репутация, произведени в същата държава от същия производител, чиито митнически стойности са анализирани и използвани като база за определяне на новата митническа стойност. Предвид това касаторът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, немотивирано, постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Моли за неговата отмяна, в условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът в касационното производство Магнати България ЕООД гр. Димитровград изразява писмено становището си за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилни изводите на административния съд за необоснованост на новите митнически стойности поради непредставяне на използваните като база митнически декларации и невъзможност за проверка на твърденията на митническия орган за сходство между стоките и на определената нова митническа стойност. Посочва, че в тежест на митническия орган е било да обоснове основателността на своите съмнения като предпоставка за прилагане на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и да положи дължимата грижа да установи справедливата митническа стойност. Моли решението на съда да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните доказателства, както и в негова полза да бъдат присъдени направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на административния съд за правилно и обосновано. Споделя извода в първоинстанционното решение за липса на достатъчно мотиви, за да бъде извършен съдебен контрол дали надлежно са обосновани основателни съмнения у митническия орган относно декларираната стойност на стоките, съответно за прилагане на някой от вторичните методи за определяне на митническата стойност. Пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на проверка в първоинстанционното производство е било Решение рег. 32-62298/23.02.2021 г. към MRN 20BG002002041652R0/16.12.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници, с което след повторна проверка на декларирането на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, вр. чл. 74, § 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС митническият орган: отказва да приеме митническата стойност на стоката, декларирана под 10 по митническата декларация; добавя стока 36 към митническата декларация, доколкото въз основа на анализ на взети мостри е установено, че част от стока 10 (LED челник и соларна LED лампа за къмпинг) следва да се класира с код по ТАРИК 8513100000, ставка на мито по отношение на трети страни 5,7 %, а останалата част (електрически нощни и настолни лампи и лампиони) с код по КН 94052040, ставка на митото по отношение на трети страни 4,7 %; определя на основание чл. 74, § 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013 митническа стойност на стоки 10 и 36 съответно 4 936,20 лева и 1883,36 лева; коригира митническата декларация в частта на стока 10 и стока 36 относно кода, брутната и нетната маса и митническата стойност; определя задължения по митническата декларация с код А00 1290,83 лева, А30 454,78 лева и В00 7 838,42 лева, от които за досъбиране 302,66 лева мито А00 и 1268,31 лева ДДС В00, ведно с лихва за забава по чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. От доказателствата в административната преписка и събраните в съдебното производство доказателства административният съд е установил, че на 16.12.2020 г. с MRN 20BG002002041652R0 дружеството декларирало за режим допускане за свободно обращение 35 стоки, 872 колета, с произход Китай. Към декларацията била приложена Фактура MG20201102-16/02.11.2020 г. на стойност 15 792,62 EUR, фактури за услуги и други документи. В декларацията стока 10 била описана като осветителни тела 6128 броя /17 кашона (лампи, фенерчета), позиция 31-33, 82-84, код по ТАРИК 9405403990, 300 кг нето и митническа стойност 807,68 лева. Вписаната в декларацията митническа стойност за всички стоки, включително и за стока 10, била приета от митническите органи без възражения и стоките били освободени за потребление, но при последваща проверка на верността на данните, вписани в декларацията, с писма от дружеството били изискани документи в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките представлявала реално платената за тях цена. Допълнителни документи не били представени. Взети били мостри от стоките, като след анализ на документите към митническата декларация и мострите част от стока 10 била класирана с код по ТАРИК 8513100000, ставка на мито по отношение на трети страни 5,7 %, а останалата част с код по ТАРИК 9405204000 и ставка на мито по отношение на трети страни 4,7 %. За съответните кодове в базата THESEUS били дадени справедливи цени на ЕС 25,07 лв./кг и 12,28 лв./кг. За същите видове стоки в митническата информационна система били декларирани по-високи стойности, в сравнение с които митническата стойност в случая се основавала на изключително ниска фактурна цена, което създавало обосновани съмнения относно точния размер на митническата стойност. Това изключвало определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност, липсвали данни за идентични стоки, поради което митническата стойност била определена въз основа на договорната стойност на сходни стоки, посочена в чл. 74, § 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013 г., по данни от митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки по същото или приблизително същото време, приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Така за стока 10 Соларна LED лампа за къмпинг (фенер), код по ТАРИК 8513100000 била определена нова митническа стойност 5,47 лв./бр. въз основа на MRN 20BG005700011667R2/29.09.2020 г., за LED челник, код по ТАРИК 8513100000 0,55 лв./бр. въз основа на MRN 20BG002002038275R0/21.10.2020 г., за Електрически нощни лампи, код по ТАРИК 9405204000 0,94 лв./бр. въз основа на MRN 20BG005807073302R0/03.09.2020 г. След уведомление за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи, освен представените при декларирането документи дружеството представило допълнително нареждане за превод на валута, включваща като основание за плащане цялата сума по Фактура MG20201102-16/02.11.2020 г., както и два броя фактури за продажба на стоката на първо търговско ниво, в които цената на стоката съответствала на декларираната. Тези документи били анализирани, но съмненията на митническите органи не отпаднали поради констатирани противоречия с условията за плащане във фактурата и големия период от време между пристигането на стоката и плащането. Предвид това било издадено обжалваното пред първоинстанционния съд решение. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза във връзка с плащанията по фактурата, осчетоводяването им и цените на стоките при последващата продажба на първо търговско ниво, която е установила, че превод на стойност, съответстваща на стойността на процесната фактура, и с основание тази фактура е нареден от жалбоподателя и получен от издателя на фактурата. Плащането е осчетоводено и с него се закрива задължението към доставчика по въпросната фактура. Стоките по фактурата са отчетени в приход и разход на материални запаси, а търговската надценка при реализацията им е преценена от вещото лице като нормална при продажба на едро. При така установените факти, от правна страна първоинстанционният съд приема, че обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, в писмена форма с посочени фактически и правни основания за издаването. Във връзка със законосъобразността на решението съдът приема, че митническите органи могат да определят митническата стойност въз основа на договорната стойност на сходни стоки, когато преценят, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Въпреки това те имат задължение да мотивират надлежно съмненията си в декларираната митническа стойност и да изискат информация, пряко свързана с тези съмнения. За тази цел по-конкретно те следва да обосноват неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки и решението си по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Кодекса, поради което ще я определят по вторичните методи на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Те следва също така да положат дължимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна стойност. В конкретния случай административният съд констатира, че изложените в решението мотиви не позволяват да се проверят мотивите на митническите органи за наличие на основателни съмнения в декларираната стойност на стоките. Приема, че приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, назначена в съдебното производство, опровергава твърдението на митническите органи, че декларираната стойност не е действително платената цена за стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Намира за необосновано с конкретни факти твърдението, че декларираната договорна стойност е по-ниска с повече от 50 % в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, и следващия от него извод за невъзможност митническата стойност да се определи въз основа на договорната стойност. Освен това посочва, че дори да са доказани предпоставките за определяне на митническата стойност на стоките съгласно вторичния метод по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, то определената по този метод стойност също е немотивирана. За определянето на митническата стойност по този метод се изисква използваните за аналог сходни стоки да отговарят на определението по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и договорната им стойност да е от продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества. Ако тези изисквания не са изпълнени се извършва съответна корекция. Съдът посочва, че в мотивите на обжалваното решение се съдържат единствено номерата на митнически декларации, въз основа на които са определени новите митнически стойности, но не и данни за стоките, позволяващи проверка за изпълнението на изискванията по отношение на държава на произход, производител, характеристики, качество, репутация и други, търговско равнище и количества. Не е обективиран анализ за действителното наличие на сходство, нито за евентуална корекция. В преписката не са представени и самите митнически декларации, използвани при съпоставката, за да бъде проверено съдържанието им. По тези съображения административният съд приема, че актът не е мотивиран, а липсата на мотиви представлява съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на решението. С тези мотиви отменя обжалваното решение. Настоящият състав възприема изцяло установеното от първоинстанционния съд от фактическа страна и правните му изводи, към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилни са изводите на съда, че договорената стойност е и действително платената от дружеството цена на стоките и че твърдението за декларирани цени, значително по-ниски от средностатистическите, за обосноваване на основателно съмнение в декларираната стойност не е подкрепено с никакви конкретни данни. Правилни са и констатациите за липса на анализ на стоките по използваните за съпоставка митнически декларации, вследствие от което е необосновано твърдението, че тези стоки са сходни с декларираните в коригираната с обжалваното решение митническа декларация. Данни, които да позволят проверката на това твърдение, не се съдържат в преписката. Доводите в касационната жалба, че стоките по посочените само с номер и дата митнически декларации са приети за сходни предвид това, че са произведени в същата държава, от същия производител, имат подобни характеристики, качество и репутация, и са продадени на същото търговско равнище и при същите условия на доставка, не кореспондират със самия обжалван акт, където такива твърдения няма, нито се опират на доказателства от делото. Такива твърдения няма и в представеното в преписката становище на началник сектор Митнически процедури, отдел Митническа дейност, в което единственото уточнение е, че става въпрос за стоки на други вносители. Твърдението за немотивираност на първоинстанционното решение вследствие необсъждането на извършената промяна в тарифния код и обособяването на част от стока 10 в нов 36 с различно тарифно класиране поради нейните различни характеристики също е неоснователно. Установената от административния съд липса на мотиви в обжалваното решение във връзка с основателността на съмненията и във връзка с определянето на митническата стойност на сходни стоки засяга и изводите на митническите органи относно стока 36 по същия начин, по който и стоката, декларирана под 10. Поради това не е имало необходимост от излагане на отделни съображения от страна на административния съд специално във връзка със стока 36. Доколкото при касационната проверка не се установяват твърдените в жалбата пороци на обжалваното решение, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания и доказан размер от 300 лв. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение