Решение № 10770 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2012 г.

Решение № 10770 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Пловдив против решение № 1555 от 02.07.2012 г., постановено по адм. д. № 1466/2012 г. на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение по жалба на "Проджест Родопи Даймънд" ООД, с ЕИК 115851328, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Иван Вазов" № 42, представлявано от управителя Георги Емануилов Тунев, е отменен акт за дерегистрация № 160991200000160 от 10.01.2012 г., издаден от Петя Минчева Брайкова, началник сектор "Регистрация" в Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 370 от 06.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу акта за дерегистрация. Иска се също така присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Конкретните оплаквания на касатора са, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС и не е преценил обективно фактите. Ответникът в касационното производство - "Проджест Родопи Даймънд" ООД, чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено възражение. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, а по отношение на основателността й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е бил посоченият акт за дерегистрация, с който на основание чл. с чл. 176, т. 1 от ЗДДС е разпоредено да се прекрати регистрацията по ЗДДС на ""Проджест Родопи Даймънд" ООД. Фактическите основания за издаването на акта са, че във връзка с извършване на насрещна проверка, възложена с резолюция № 1107181 от 19.10.2011 г., и връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № 70-00-15869 от 20.10.2011 г. са били извършени две посещения на адреса за кореспонденция в град Пловдив, ул. "Иван Вазов" № 42, документирани с протоколи с изх. № № 1114466 от 21.10.2011 г. и 1114903 от 31.10.2011 г., като не е открит управителят на дружеството или упълномощено да го представлява лице. Поставено е съобщение по чл. 32 ДОПК с изх. № 70-0016706 от 01.11.2011 г., което е публикувано в интернет и е изпратено на електронния адрес, деклариран от дружеството. Извършена е проверка (протокол № 1116351 от 24.11.2011 г.) в деловодството на ТД Пловдив на НАП за входирани документи по искането за представяне на документи и писмени обяснения от 20.10.2011 г. При тези факти органът по приходите е направил извод, че е налице основание по чл. 176, т. 1 ЗДДС и е разпоредено да се прекрати регистрацията по ЗДДС на "Проджект Родопи Даймънд" ООД. Съдът е отменил акта за дерегистрация, приемайки, че изготвените протоколи, в хода на предходна проверка за връчване на ИПОД, не доказват трайно отсъствие на жалбоподателя от адреса. Съдът е приел, че в случая ненамирането на представляващия дружеството на адреса за кореспонденция не е с такава продължителност и системност, която да осуетява или препятства органите по приходите при осъществяването на правомощията им, поради което не може да се определи като нарушение на данъчния закон. Не се установява да са налице материалноправните предпоставки за прилагането на чл. 176, т. 1 ЗДДС, поради което съдът е намерил, че при упражняването на оперативната си самостоятелност органът постановил оспорения акт за дерегистрация не е действал в съответствие с целта на закона, поради което е отменил акта за дерегистрация като незаконосъобразен. Настоящият състав намира, че административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно е заключението на съда, че не е налице хипотезата на чл. 176, т. 1 ЗДДС, която предвижда, че компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Вярно е, че в настоящия случай дружеството не е било открито при две посещения на 21.10.2011 г. и на 31.10.2011 г., за което има съставени съответни протоколи. От доказателствата е видно обаче, че управителят на дружеството многократно е бил намиран на този адрес както от органите по приходите, така и от длъжностните лица по призоваването към Административен съд Пловдив. Всички съобщения са връчвани на адреса в град Пловдив, ул. "Иван Вазов" № 42, като следва да се отбележи, че в разписката от 17.11.2011 г. не е посочено мястото, където е извършено връчването, а призовката от съда по адм. дело № 3232/2011 г. е връчена в бюро "Призовки" на Административен съд Пловдив. С разпоредбата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС е дадена възможност на органа по приходите служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, който не изпълнява задълженията си по закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби. Предвид санкционния характер на нормата и понеже прилагането й е свързано с тежки последици за данъчния субект, с оглед на чл. 100, ал. 4 от ЗДДС, се налага изводът, че органът по приходите е следвало да прецени наличието на съответните предпоставки за прилагането й и да мотивира преценката си затова. В практиката си (решение № 6984 от 27.05.09 г. по адм. д. № 1165/09 г. и решение № 6221 от 04.05.2011 г. по адм. д. № 12695/2010 г.), ВАС приема, че когато органът по приходите прилага санкцията, предвидена в чл. 176, ал. 1 от ЗДДС той действа в хипотезата на "оперативна самостоятелност", което от своя страна изисква в акта да се изложат мотиви, защо в конкретния случай се налага дерегистрация на субекта по ЗДДС. В обжалвания акт такива мотиви липсват, което само по себе си е достатъчно основание актът да бъде отменен. В случая в обжалвания акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС са изложени констатирани фактически предпоставки, но не е мотивирана преценката за приложимостта на чл. 176 от ЗДДС. По изложените съображения, Върховният административен съд в настоящия състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да го остави в сила. Ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което не се и присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение