Решение № 4704 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6428/2012 г.

Решение № 4704 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6428/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Димитър Станев Николов срещу решение № 53 от 05.04.2012 г. по адм. д. № 10/2012 г. на Административен съд Стара Загора с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи първоначално подадената жалба срещу заповед № РД - 09 - 607/05.12.2011 г. на Областния управител на област Стара Загора. Ответникът Областният управител на област Стара Загора в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Разноски не се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлено, като неоснователно, оспорването от Димитър Станев Николов на заповед № РД - 09 - 607/05.12.2011 г. на ВрИД Областен управител на област Стара Загора в частта, в която е определена цената за продажба на 1/2 идеална част от застроен поземлен имот с идентификатор 68970.502.202, актуван с АДС /частна/ № 7010/31.10.2011 г. При наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Посочената заповед е издадена на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 44, ал. 3 от Закона за държавната собственост, чл. 84 и чл. 85 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост във връзка с чл. 90 от ППЗДС /изм. - ДВ бр. 61 от 09.08.2011 г./, Протокол № 34 от 30.11.2011 г. на заседание на комисия, назначена със заповед № РД - 09 - 557/10.11.2011 г. на областния управител, Експертна оценка от 24.11.2011 г. на лицензиран оценител, Решение № 825 от 16.11.2011 г. на МС на РБ и заявление на Димитър Станев Николов с вх. № 94 - 00 - 1316/11.08.2011 г. за закупуване на земята върху която законно е построена собствената му еднофамилна жилищна сграда. Спорът по делото се концентрира върху въпроса коя редакция на чл. 90 от ППЗДС е приложима в настоящия казус - действащата към момента на подаване на заявлението на 11.08.2011 г. или тази след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 61 от 09.08.2011 г., влязла в сила на 13.08.2011 г. По делото няма спор, че нормата на чл. 90 от ППЗДС е материална, а материалните административноправни норми поначало нямат обратно действие. За да им се придаде такова е необходимо изрично разпореждане в нормативен акт за неприключилите производства, в случая тези по продажба на имоти - частна държавна собственост, висящи към момента на влизането в сила на изменението на закона. В настоящия случай такова законодателно разпорежда няма, поради което се прилага новата /изменена/ правна уредба, предвиждаща определяне на цената по пазарен механизъм, но не по - ниска от данъчната оценка на имота. Именно тази нормативна база е съобразена при издаване на процесната заповед, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът правилно е приел, че административният акт се явява съответен на материалния закон. В този смисъл е и съдебната практика - по адм. д. № 2475/2012 г., по адм. д. № 7732/2012 г., по адм. д. № 9251/2012 г. на ВАС. При издаването на заповедта не е допуснато и нарушение на прогласения в чл. 13 от АПК принцип на защита на оправданите очаквания. Съобразно него административният орган своевременно е огласил публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност при прилагане на закона и постигане на целите му. Позоваването на практиката на Съда на Европейския съюз за прилагане принципа на защита на оправданите правни очаквания е неуместно, тъй като този принцип обвързва държавата - членка и нейните институции, които действат в рамките на съюзното право в хипотезите на изключителна или поделена компетентност, визирани в чл. 3 и чл. 4 от Договора за функциониране на ЕС, в които не попада разглеждания случай. Като е отхвърлил оспорването на процесния административен акт по изложените по - горе съображения, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение