Решение № 5410 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3461/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. Д., чрез адв. Гиргинова, срещу Решение №569/20.01.2026г. по адм. дело №1017/2025г. на Административен съд - Бургас. С доводи, че същото е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила, иска отмяната му и претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът - Кметът на Община Камено, не взима становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 от ЗУТ съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на П. И. Д., срещу Заповед № ДК-02-3/13.04.2025 г. на кмета на Община Камено, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, в качеството на собственик на имота, й е разпоредено премахването на строеж – масивна жилищна сграда с идентификатор 52279.503.39.1, находящ се в поземлен имот с идентификатор 52279.503.39 по КК на [населено място], община Камено. За да стигне до този резултат, съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган и в съответствие с материалния закон, в предвидената писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствени правила и изпълнена процедура по чл.225а, ал.2 от ЗУТ. От фактическа страна, въз основа на доказателствата по делото и при кредитиране на приета СТЕ, съдът приел, че процесният строеж е от „пета“ категория, собственост е на П. Д. и представлява двуетажна масивна сграда, изградена от стоманобетонна конструкция – греди и колони с ограждащи стени от всички страни от тухлена зидария, частично измазана, с поставени врати и прозорци, двускатен покрив от дървена конструкция, покрит с дървена ламперия и керемиди. Построен е в имот със статут на земеделска земя. Съдът установил, че процесния строеж, макар това да не установено по време на проверката му и да не е отразено в изготвения за нея констативен акт и в процесната заповед, е изграждан на два етапа. Състои се от построена преди 1987 г. двуетажна масивна сграда с плосък бетонов покрив и със застроена площ 23 кв.м. и от нова пристройка и надстройка, построени след 2017г. до и върху нея, на два етажа с площ от 70 кв.м., свързана функционално със старата сграда, като конструктивно покривът на новата сграда, стъпва върху покрива на съществуващата. За безспорно е прието, че и за двете сгради, от които се състои процесния строеж, липсва одобрена строителна документация и не са издавани разрешения за строеж. В процесната заповед не се съдържа изследване на въпроса за търпимостта им, но в изпълнение на задълженията си, съдът е изследвал този въпрос. По отношение на сградата построена преди 1987г. е приел, че независимо от времето на изграждане й, същата се явява недопустим строеж, както по правилата и нормите действали по време на извършването му, така и по действащите към момента норми. Към момента на извършване на неговото строителство приложение намират разпоредбите на Наредба № 5 от 1977 г. за правилата и нормите по териториално и селищно устройство. Съгласно чл.177, ал.1 и ал.2 от Наредбата, постройките за сезонно ползване и инвентар може да имат застроена площ до 35 кв.м, трябва да са на един етаж и с височина до 2,80 м. от готов под до пресечената линия на фасадната плоскост с външната покривна плоскост и най-много 4,50 м до най-високата част на билото. В случая, строежът не отговаря на тези изисквания, тъй като представлява двуетажна масивна жилищна сграда, от която само приземния етаж е служила за съхраняване на инвентар и продукция, като общата му височина, измерена от прилежащия терен е 5,60 м., видно от заключението на приетата СТЕ. Ето защо този строеж не е бил допустим по правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му. Не е налице спор по делото, че имота в който е изграден този първи строеж представлява земеделска земя, разположен е в зона за земеделско ползване по смисъла на § 4 от ЗСПЗЗ и по отношение на него няма одобрен и действащ подробен устройствен план, поради което строежът не е допустим и не е търпим и по смисъла на ЗУТ. Същият не изпълва изискванията на относимата за него норма на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ. По отношение на пристройка и надстройка на съществуваща сграда, построени след 2017 г., съдът е направил извод, че спрямо тях не намират приложение нормите на §16, ал.1, ал.2 и ал.3 от ДР на ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като те касаят само строежи изградени до 31.03.2001г. При тези факти, съдът извел правни изводи, че процесният строеж, и в двете му съставни части, е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, тъй като е извършен в земеделски имот, за който липсва ПУП, без необходимите строителни книжа и документи, в нарушение на правилата и нормативите действали по време на изграждането му. Като такъв подлежи на премахване по реда на чл.225а от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна преценка на доказателствата по делото, при липса на спор между страните, че процесния строеж и в двете му съставни части е осъществен без одобрени строителни книжа и разрешение, и като обсъдил техните възраженията, е достигнал до верни правни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Заповедта е мотивирана и законосъобразна, а адресата ѝ е собственик на имота, в който е изграден процесния строеж. Сградата, предмет на оспорената заповед, и в двете си съставни части, е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и не отговаря на условията за търпимост по §16, ал.1, ал.2 и ал.3 от ДР на ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Ето защо, за същият правилно е издадена заповед за премахване по реда на чл.225а от ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалваното решение възраженията на касатора остават недоказани и неоснователни. Нито касаторът, нито вещото лице, изготвило приетата СТЕ, са успели да открият и представят по делото доказателства, установяващи узаконяване на строежа изграден преди 1987г. Такива не се откриват и в архивите на Община Камено. Единствена индиция за наличие на такъв акт се съдържа в молба вх.№ 94-А-66/28.05.1992 г. от бившият собственик на процесния имот до Община Камено, в която се твърди, че притежава Акт за узаконяване №16 от 27.03.1991г., което не е доказване по несъмнен начин за съществуването му и относимостта му към строежа изграден преди 1987г. Не кореспондира с доказателствата по делото и твърдяното в касационната жалба, че за сградата построена след 2017г. са налични одобрени инвестиционни проекти и е издадено разрешение за строеж. Ето защо, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,