Решение № 9585 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7436/2011 г.

Решение № 9585 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7436/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Старо Падалище" ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Старопатица, област Видин, община Кула, ул. "Петнадесета" № 26, подадена чрез процесуалния му представител адв. Тодоров, срещу решение № 178/26.04.2011 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 623/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу оспорената част от Ревизионен акт /РА/ № 051000454/10.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРМ Видин в обжалваната му част, потвърдена с решение № 299/9.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, първичните и вторични счетоводни документи установяват осъществени стопански операции и настъпили данъчни събития. Доставчиците, които са проверени в хода на ревизията, също разполагат с необходимата счетоводна отчетност и са търговци, осъществяващи дейността си при спазване на изискванията на действащото законодателство. Претендира се отмяна на решението на Великотърновския административен съд.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Русева по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 051000454/10.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРМ Видин в обжалваната му част, потвърдена с решение № 299/9.07.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. юли, м. септември и м. октомври 2009 г. в общ размер 81 896.94 лв. и са начислени лихви в размер на 33.99 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Органът по приходите е приел, че фактурите са издадени без основание, тъй като не са осъществени реално доставки на стоки и услуги и няма настъпило данъчно събитие. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано по фактури, издадени от трима доставчици, както следва:

По 4 броя фактури, издадени от "Ей Джи Лайтс" ЕООД:

• фактура № 260/31.07.2009 г. с предмет ел. табла управление и кабели, 56 бр. осветителни тела, 2 стълба за осветление, проект за осветление;

• фактура № 272/30.09.2009 г. с предмет НР Мултифункционално устройство;

• фактура № 281/23.10.2009 г. с предмет проект за реконструкция на сграда с. Старопатица;

• фактура № 282/27.10.2009 г. с предмет 12 бр. "Martin LCD 2140" и 2 бр. "Martin Р3-100".

По 1 фактура - № 151/15.09.2009 г., издадена от "Лесоконсулт" ЕООД с предмет офис обзавеждане /хладилник, кафе машина, клиентска маса, офис столове и офис бюра/;

По 3 фактури, издадени от "АТА Компютърс" ЕООД:

• фактура № 4851/16.10.2009 г. с предмет 6 преносими компютъра;

• фактура № 4857/19.10.2009 г. с предмет 7 бр. компютри;

• фактура № 4874/22.10.2009 г. с предмет 1 преносим компютър.

ВТАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу РА, като е приел следното в мотивите на своето решение:

В хода на ревизионното производство е представен инвестиционен проект за обект "Семеен хотел - страноприемница Стайкови" в поземлен имот ХХ-693, кв. 59, с. Старопатица, община Кула, област Видин, който поземлен имот е придобит от жалбоподателя с НА № 147, том III, рег. № 2264, нот. д. № 371 от 2009 г. Проектът, за който жалбоподателят твърди, че е предмет на фактура № 281/23.10.2009 г., издадена от "Ей Джи Лайтс" ЕООД, е изготвен от "Дидпроект" ООД. Както правилно са приели органите по приходите и съдът, нито от страна на ревизираното лице, нито от страна на "Ей Джи Лайтс" ЕООД, са представени договор, сключен между "Ей Джи Лайтс" ЕООД и "Дидпроект" ООД за изработването на проекта, фактура, издадена от "Дидпроект" ООД на "Ей Джи Лайтс" ЕООД и документи, установяващи извършено плащане. При извършена проверка в информационната система на НАП органите по приходите са установили, че "Ей Джи Лайтс" ЕООД не е отразило в дневниците за покупки издадени фактури от "Дидпроект" ООД. С оглед на изложеното, правилно е прието от съда, че не е налице предоставена проектантска услуга от доставчика "Ей Джи Лайтс" ЕООД на дружеството - жалбоподател по фактура № 281/23.10.2009 г., поради което законосъобразно е отказано да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит.

По делото е представен и проект за осветление на обект "Страноприемница" в с. Старопатица - предмет на фактура № 260/31.07.2009 г., издадена от "Ей Джи Лайтс" ЕООД. Същият носи дата 7.09.2009 г., т. е. изготвен е след издаването на фактурата. Тъй като към датата на фактурата не е извършено авансово плащане на стойността на проектантската услуга, правилен е изводът на органа по приходите и на съда, че фактурата е издадена и данъкът е начислен без да е налице възникнало данъчно събитие. Относно осветителните тела, предмет на същата фактура, за които жалбоподателят обяснява, че са за обект "Страноприемница", съдът е посочил, че не е логично те да бъдат избрани и доставени на датата на фактурата, т. е. преди да е изготвен проектът за осветление. Установено е при извършена проверка в недвижимия имот, описан по-горе, че към 16.03.2010 г. не е започнало извършването на каквито и да било строително-ремонтни работи. Нито ревизираното лице, нито доставчикът са посочили къде са доставени осветителните тела и къде се съхраняват. Същото се отнася и до НР Мултифункционално устройство, предмет на фактура № 272/30.09.2009 г. По отношение на описаните по-горе стоки липсват каквито и да било доказателства за това, че доставчикът ги е придобил и е разполагал с тях, за да може да ги предостави на получателя по фактурите.

Предмет на фактура № 282/27.10.2009 г. са 12 бр. "Martin LCD 2140" и 2 бр. "Martin Р3-100". Във връзка с тази фактура е представен договор за лизинг от 22.10.2009 г. От същия се установява, че "Ей Джи Лайтс" ЕООД се е задължило да придобие от европейски производител или негов официален дилър описаното имущество. Доказателства във връзка с придобиването на това лизингово имущество от страна на лизингодателя не са представени. В договора страните са се споразумели, че първоначалната вноска в размер на 26 580 евро е дължима на 22.02.2010 г., а останалата част от цената - на 36 месечни вноски съгласно погасителния план, който не е представен. Договорът за лизинг не съдържа клауза за прехвърляне правото на собственост върху лизинговите вещи по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, а само уговорена опция. Поради това, при липса на плащане по този договор, дори и да се приеме, че лизинговите вещи са предадени на датата на фактурата, не възниква данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за цялата им стойност. Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС и чл. 12, ал. 5 вр. ал. 3 от ППЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която периодичното плащане е станало дължимо. Допълнително основание за непризнаване правото на данъчен кредит по тази фактура е това, че по делото е представена фактура № 282/27.10.09 г. с предмет 12 бр. "Martin LCD 2140" и 2 бр. "Martin Р3-100", издадена от "Ей Джи Лайтс" ЕООД, по която получател не е "Старо Падалище" ЕООД, а "Лесоконсулт" ЕООД.

Правилно съдът е потвърдил РА и в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура - № 151/15.09.2009 г., издадена от "Лесоконсулт" ЕООД с предмет офис обзавеждане /хладилник, кафе машина, клиентска маса, офис столове и офис бюра/. От страна на доставчика не са представени доказателства, установяващи обстоятелството, че той е придобил и е разполагал с изброените вещи като налични към датата на фактурата, за да може да ги достави на получателя, нито доказателства за това, че разполага с търговско или складово помещение, където осъществява дейността си. От страна на жалбоподателя липсват обяснения за това откъде са натоварени стоките с какъв транспорт и къде се съхраняват.

По отношение на трите фактури, издадени от "АТА Компютърс" ЕООД за доставки на компютри:

При извършената насрещна проверка на доставчика е установено, че получателят по фактурите е закупил и получил същите в магазина на фирмата в гр. Ботевград, като транспортирането им не е извършено от "АТА Компютърс" ЕООД. От страна на управителя на дружеството доставчик са представени доказателства за придобиването на компютрите по фактури, издадени от "СММ 97" ООД и "Поликомп" ЕООД, както и извлечения от дневниците за покупките, в които същите са отразени. Представени са и гаранционните карти на същите. Към фактура № 4851/16.10.09 г. и фактура № 4857/19.10.2009 г. са приложени стокови разписки № 26049/16.10.09 г. и № 26074/19.10.09 г. за изписване от склада на фирмата-доставчик на описаните във фактурите компютри. Безспорно е установено и плащането по тези фактури по банков път. Компютрите са заведени като ДМА и оборудване при жалбоподателя с точното им описание, количество, фабричен номер, дата на производство. Според обясненията на управителя на ревизираното дружество и приложената справка, същите се намират в офис в София. Безспорно е установено по делото, че управител и представляващ ревизираното дружество и "Лесоконсулт" ЕООД са едно и също лице, както и че "Лесоконсулт" ЕООД разполага с офис в гр. София на ул. "Инж. Георги Белов" № 2. Не е извършено в хода на ревизията проверка в този офис, за да се установи налични ли са компютрите или не и дали се използват във връзка с дейността на ревизираното дружество. С оглед на изложеното, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, необоснован е изводът на органа по приходите и на съда, че тъй като не може да се установи къде се намират компютрите и не са представени транспортни документи за транспортирането им от гр. Ботевград, не е налице реално осъществена доставка. Поради това, правото на данъчен кредит по тези две фактури в общ размер 2000 лв. следва да бъде признато. Законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 4874/22.10.09 г. в размер на 278 лв., тъй като не е извършено плащане на цената и липсва издадена стокова разписка за изписване на стоката от склада на фирмата - доставчик.

Събраните в хода на ревизията доказателства не са достатъчни, за да докажат спорните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по фактурите, по които това право не е признато с РА. В тази връзка доводите на касатора, наведени в касационната жалба, са неоснователни. За установяването на обстоятелството, че доставчиците "Ей Джи Лайтс" ЕООД и "Лесоконсулт" ЕООД действително са разполагали със стоките - предмет на доставките по процесните фактури като налични, е следвало да бъде изготвена и приета допуснатата от съда ССЕ, която да провери счетоводните им документи, както и тези на "Дидпроект" ООД. Същата обаче е заличена с определение на съда поради невнасяне от страна на жалбоподателя на определения депозит. Доколкото ревизираното дружество и "Лесоконсулт" ЕООД се управляват и представляват от едно и също лице, не би било налице за жалбоподателя каквото и да било затруднение за доказване на посочените обстоятелства. Това обаче не е направено.

От страна на жалбоподателя не е заявено искане за присъждане на разноски нито в първоинстанционното производство, нито в настоящото касационно такова. Претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде уважена в размер на 150 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,