Решение № 13048 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2010 г.

Решение № 13048 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Камен Сашев Радев против решение № 2119 от 9.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2504/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е отхвърлил предявения от Камен Сашев Радев иск срещу Министерството на правосъдието за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 21.08.2007 г. до 15.05.2009 г. вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора - гр. Варна. С исковата молба ищецът твърди, че е бил принуден да обитава килия заедно с други затворници-пушачи, което е влошило здравословното му състояние-имал емоционален дисконфорт, преживяни чувства на тревожност, безпокойство, страх за живота и здравето си, отчаяние, тъга и мъка. Твърди, че затворническата администрация не му е осигурила нормативно признатите благоприятни и здравословния условия на живот в килията. За да отхвърли исковата претенция като неоснователна съдът е приел, че твърдяното от ищеца бездействие на ответника не е незаконно, тъй като за процесния период приложимия Закон за изпълнение на наказанията, не е предвиждал лишените от свобода или задържаните под стража да се разделят в помещения в зависимост от това дали са пушачи или непушачи. Въз основа на събраните доказателства не се установява по категоричен начин претендираните вреди за процесния период да са в пряка и непосредствена причинна връзка от незаконосъобразното действие и бездействие. Прието е също, че ищецът е съпричинител на вредоносния резултат, тъй като е установено, че при свижданията си е получавал пакети цигари, които ако не е използвал за собствено потребление, то ги е предоставял за общо ползване, поради което е благоприятствал тютюнопушенето в затворническите килии. Обжалваното решение е правилно. Постановено е при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила по АПК, поради което не са налице сочените от касатора отменителни основания. С исковата молба ищецът Камен Радев е претендирал присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са преки и непосредствени последици от незаконосъобразно бездействие на ответника - Министерството на правосъдието, изразяващо се в неосигуряване на необходимите минимални условия и стандарти за пребиваване в затворническите килии. Искът е в общ размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, и се отнася за периода 21.08.2007 г. - 15.05.2009 г. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя приетото от първоинстанционния съд, че за процесния период изискванията към помещенията за изтърпяване на присъдите "доживотен" и "доживотен без право на замяна", не са предвиждали диференцирано деление на килиите съобразно установена зависимост на затворниците към тютюнопушенето. В съдебно заседание е разпитан свидетеля Илия Атанасов Чобанов, назначен на работа като инспектор социални дейности и възпитателна работа от 1992 г. в Затвора - гр. Варна. От показанията му се установява, че лишените от свобода се настаняват съобразно правен статут, присъда, режим. Отчитат се и взаимоотношенията и конфликтите между тях, а ако и има данни и възможност, се взема предвид и това дали са пушачи или непушачи. При това положение, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е налице една от предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ - не е налице действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. На следващо място, ищецът не е доказал настъпването на неимуществените вреди, на които основава иска си, както и причинната им връзка с незаконосъобразните действия и бездействия на затворническата администрация. Разпитания в съдебно заседание свидетел Младен Марийков Желев потвърждава факти, за които не се спори, а именно: че ищецът е непушач, че в килията, в която е бил настанен през процесния период се е пушело, както се е пушело и в коридора, който се е ползвал в лично време. Както вече бе посочено по-горе администрацията на затвора не е законово задължена да настанява лишените от свобода в килии за пушачи и непушачи. Критериите, по които това се извършва са: правен статус, наказание, режим за изтърпяване на присъдата. Въпреки това обаче, видно от показанията на свидетеля Чобанов и намиращите се по делото писмени доказателства, ищецът е бил преместван в други килии поради конфликтния му характер и при съобразяване с желанието му да обитава помещение с непушач. Както правилно е изложил първоинстанционният съд основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред, както законосъобразно е приел съдът. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,