Решение № 4227 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1067/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Земеделска кооперация за производство и услуги Сарафово, чрез процесуален представител адв. М. Кличанова, против решение 9069/14 ноември 2024 г., постановено по адм. д. 1914/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Земеделска кооперация за производство и услуги Сарафово (ЗКПУ), против решение 41-11/24 април 2018 г. на Общински съвет Бургас, с което е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за кв. 5, кв. 15, кв. 16 и кв. 17 по плана на кв. Сарафово, гр. Бургас, обнародвано в Държавен вестник бр. 54/2018 г., в частта, в която северната регулационна граница на кв. Сарафово се измества по имотната граница на поземлен имот с идентификатор 07079.820.124 по КК на гр. Бургас и се създава нов кв. 5 и кв. 5а, последният отреден за УПИ І за изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура, и се ситуират нови УПИ с номерация от ІІ до ХХV, отредени за жилищно застрояване. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилен е крайният извод на съда за това, че оспореното от жалбоподателя решение на Общински съвет Бургас, с което е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ, не е в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и наредбите по неговото прилагане, че е извършено при спазване на административно производствените правила и процедурите, предвидени в ЗУТ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на процедурата по чл. 129 ал.1 ЗУТ, според която Подробният устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от експертен съвет. В настоящият случай проектът за изменение на ПУП ПРЗ е внесен от зам. кмета на Община Бургас инж. Ч. К., за одобрение от Общински съвет Бургас с докладна записка от 05 април 2018 г. на основание заповед 770/25 март 2016 г. на кмета на Община Бургас, по силата на която Коралска е оправомощена да подготвя и внася доклади до Общинския съвет за одобряване на проекти за ПУП. Проведени са всички етапи от процедурата по чл. 128 ЗУТ. Проектът за изменение на ПУП е разгледан и приет от ОЕСУТ, като е обсъдено постъпилото възражение. В съответствие с процедурата по чл. 129, ал. 1 ЗУТ обявлението, че е изработен проект за изменение на ПУП е обявено в Държавен вестник бр. 11/02 февруари 2018 г. Правилен е изводът на съда, че оспореното решение е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при спазване на изискванията на Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Неоснователни са доводите на касатора, че при изменението на ПУП-ПРЗ не са съобразени сградите, негова собственост, отразени в кадастралната карта и не са включени в режима на бъдещото застрояване. Видно от представения по делото договор от 06 септември 1995 г. е, че жалбоподателят е придобил определени сгради и съоръжения, а именно: метален навес, обор, тоалетна и механизирана зърно площадка, в стопанския двор по реда на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ. Този закон предвижда механизми за разпределение на земеделска земя, но също така изисква наличието на документи, удостоверяващи правото на собственост. При извършването на съдебно-техническата експертиза е установено, че описаните в договора сгради (обор, механизирана зърно площадка и т.н.) не съществуват в момента. Вместо това, на мястото им е изградена административна сграда и други сгради, които не са свързани с придобитите по договора активи. Изграждането на нови сгради без наличието на строителни книжа и документи за собственост предполага, че тези строежи са незаконни. По отношение на сгради с идентификатори 07079.820.124.1 и 07079.820.124.2 не са представени доказателства, че са законно изградени, както и такива за надлежно учредено право на строеж върху общинския имот. Видно от заключението на вещото лице по приетата СТЕ e, че металният навес, за който е представено Разрешение за строеж 203/1980 г., е бил изменен след издаването на разрешението, в резултат на което не отговаря на проектната документация. Извършеното приобщаване на площ и добавянето на допълнителни колони са довели до промяна в размерите и площта на навеса, които не са съгласувани с оригиналния проект. Фактът, че металният навес не е нанесен в кадастралната карта на гр. Бургас към момента на нейното създаване през 2009 г., означава, че той не е бил регистриран като законно изграден. Освен това, от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че сградите, предмет на договора, не съществуват на място по своето предназначение и конфигурация. Установено е, че обектите, предмет на договора за продажба, са различни от констатираните на място при извършване на съдебно-техническата експертиза, те са с променено предназначение и са сгради с различни параметри и за тях не са налице необходимите строителни книжа. В съответствие с доказателствата по делото съдът е установил единство между фактическите и правните основания за одобряване на изменението на ПУП ПРЗ по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ и чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ - настъпили съществени промени в обществено икономическите условия, при които е бил одобрен последният ПУП през 1992 г., и липса на съвпадение между кадастралните граници на част от поземлените имоти и регулационните им граници и то именно в обжалваната част от одобреното изменение. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 62, ал. 7, т. 1 ЗУТ и чл. 32, т. 1 Наредба 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като оспорения ПУП няма такъв предмет, а е направено отреждане единствено за създаване изолационна зеленина, без да е посочен конкретния вид на мероприятието, с което следва да бъде реализирано. Съдът е дал отговор на всички възражения, които са преповторени и в касационната жалба. Аргументирано е отхвърлил доводите за нарушение на чл. 115, ал. 2 ЗУТ във връзка с това, че при изработването на одобрения проект не са съобразени двете отразени по кадастралната карта собствени сгради на земеделската кооперация. Мотивирано е приел, че тази норма е неотносима. Съдът обосновано е отхвърлил и аргумента на земеделската кооперация, че планът от 1992 г. изобщо не е породил правно действие и изменението му през 2018 г. е изначално незаконосъобразно. Позовал се е на установеното частично реализиране на плана предвид изграждането на сгради по отстъпено от общината право на строеж и реализирането на обслужваща улица, което изключва приложението на чл. 208 ЗУТ. Съдът е разгледал и отговорил на всички възражения, които са повторени в касационната жалба, и е аргументирал своето решение. В частност, той е отхвърлил твърденията за нарушение на чл. 115, ал. 2 ЗУТ, свързани с факта, че при изготвянето на одобрения проект не са взети предвид две сгради на земеделската кооперация, отразени в кадастралната карта. Съдът е установил, че посочената норма не е приложима в конкретния случай. Освен това, съдът е отхвърлил и аргумента на земеделската кооперация, че планът от 1992 г. не е породил правно действие и че неговото изменение през 2018 г. е незаконосъобразно. В своите мотиви съдът се е позовал на факта, че планът е бил частично реализиран, тъй като са изградени сгради на базата на право на строеж, предоставено от общината, както и е била реализирана обслужваща улица. Това обстоятелство изключва приложението на чл. 208 ЗУТ. Освен изложеното, неоснователно е позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на чл. 208 ЗУТ и сроковете за започване дължимото отчуждаване, тъй като се касае за недвижим имот - общинска собственост, а в конкретния случай, не е установено сградите и съоръженията, находящи се в общинския имот да са законно изградени. Не са налице условия за придобиване право на собственост по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС, поради липса на учредено право на строеж и издадени строителни книжа. В този смисъл напълно необосновани са твърденията, че е недопустимо да се отричат правата на собственост и правото на строеж на жалбоподателя и да не се съобразяват неговите сгради с атакуваното изменение на ПУП, предвид, че сградите не са предвидени за запазване още с влезлия в сила план от 1992 г. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК. Решението срещу ПУП-ПРЗ за кв. 5, кв. 15, кв. 16 и кв. 17 по плана на кв. Сарафово, гр. Бургас, в частта, в която северната регулационна граница на кв. Сарафово се измества по имотната граница на поземлен имот с идентификатор 07079.820.124 по КК на гр. Бургас и се създава нов кв. 5 и кв. 5а, последният отреден за УПИ І за изолационна зеленина, благоустрояване и инфраструктура, и се ситуират нови УПИ с номерация от ІІ до ХХV, отредени за жилищно застрояване като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, както и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП, на Община Бургас следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав