Решение № 3194 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2019 г.

Решение № 3194 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Це Ем 2014" ЕООД чрез пълномощника си адв. Алексиев срещу решение № 5024/17.07.2019 г., постановено по адм. дело № 9601/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р – 22221517005866-091-001/27.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1000/12.07.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП с който на дружеството са определени допълнителни задължения общ размер на 19941, 01 лв., съответно по реда на ЗДДС в размер на 11 433,ЗЗ лв. - главница и лихви в размер на 2 168,48 лв., както и задължения по ЗКПО в размер на главница 5 716,67 лв. и лихви за забава в размер на 622, 53 лв. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага оплакване, че неправилно не е признато правото на данъчен кредит, поради факта, че са налице издадени и осчетоводени фактури. Подробни съображения обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София чрез юриск. Николова я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Пред първоинстанционния съд "Це Ем 2014" ЕООД е оспорил посочения по-горе ревизионния акт за определените му задължения за ДДС, вследствие на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Корогруп" ЕООД, "Кей Адванс" ЕООД, "Профил Комерс" ЕООД и "Ди Джи Ес - 2008" ЕООД на основание, чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6/9 и чл. 25 ЗДДС. При постановяване на първоинстанционното решение, съдът е обсъдил всички събрани доказателства, вкл. е взел предвид и допуснатата, приета и неоспорена съдебно- счетоводна експертиза по делото, съгласно която вещото лице е констатирало, че няма конкретни доказателства относно осчетоводяването при жалбоподателя на процесните доставки. Доколкото предмет на спора, в настоящия случай, са реално извършени доставки на рекламни материали, стъклопакети и СМР. Още в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на сочените доставчици, но от същите не са представени доказателства, такива доказателства не са представени и от ревизираното лице. В мотивите си съдът е посочил, че само счетоводното отразяване на операциите, не е достатъчно условие съответната доставка на стока или услуга да бъде призната за реално осъществена. Решението на АССГ е правилно, обосновано и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Извършената от съда проверка на РА е в съответствие с чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Преценени са цялостно доказателствата по делото, приетата ССЕ, възраженията на жалбоподателя, изяснени са релевантните факти и обстоятелства по спора. Обосновано съдът е приел неоснователност на жалбата срещу РА, при положение, че оспорващото дружество-касатор не е ангажирало надлежни доказателства по време на ревизионното производство и в съдебната фаза, които да установяват по несъмнен начин реалността на доставените от "Корогруп" ЕООД, "Кей Адванс" ЕООД, "Профил Комерс" ЕООД и "Ди Джи Ес - 2008" ЕООД стоки и услуги, по чиито фактури е отказан претендираният данъчен кредит за процесните данъчни периоди. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанциония съд за липса на реалност на доставките по процесните фактури, с предмет на доставките рекламни материали, СМР и стъклопакет. Липсват съставени приемо-предавателни протоколи, както и информация относно начина на калкулиране на цената на съответната услуга и нейните елементи - материали, труд и др. По отношение на доставките с предмет рекламни материали или рекламни флаери, не са представени договори от които да е видно какво се рекламира, в издадените в тази връзка фактури също не е налице конкретизация на рекламата, не е ясно за какво са разпространявани рекламните флаери, в кои райони и от кого, Липсата на доказателства за действителното осъществяване на фактурираните доставки на стоки и услуги води до единствения законосъобразен извод за тяхната нереалност. Правото на данъчен кредит, за да се упражни успешно е необходимо да се установи по безпротиворечив начин реалното изпълнение на доставките на стоки и/или услуги. Правото на приспадане на данъчен кредит представлява сложен фактически състав, който включва и начисляването на ДДС по издадените от доставчика на получателя фактури, за което по делото не се спори, че е изпълнено. Липсата обаче на реално осъществена доставка, дори да са изпълнени всички останали законови изисквания, никога не води до възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. След като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, негово е задължението да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, както правилно е приел и първоинстанционния съд и то е длъжно да установи с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е достатъчно само издаването на фактури за признаване правото на данъчен кредит за доставка на стоки, респ. установено плащане на стойността й, а следва по категоричен начин да се установи, че стоките са предадени на получателя или че фактурираните услуги са действително осъществени. Следва да бъдат съобразени и разясненията на СЕС, че действителното извършване на доставките подлежи на доказване и преценка от националния съдия съобразно приложимите процесуални и материално правни норми. Това е изрично подчертано в т. 31 от тълкувателно приложимото Решението по дело С-285/11 г. В точка 37 от Решението по дело С-78/12 СЕС сочи, че лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като в тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Същевременно, съставянето на документи /фактури/, които не отразяват реални стопански операции, е указание за участие на самото ревизирано лице в данъчни измами и злоупотреба с право по смисъла на цитираната практика на СЕС. Тъй като в случая не е доказано действителното извършване на фактурираните стопански операции, то законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че при липсата на реално осъществени доставки не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното дружество. Предвид горното, следва да бъде споделени като правилни и изводите на съда за законосъобразно определени от страна на органа по приходите задължения по ЗКПО. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Същевременно, за да се приеме, че е документално обоснован счетоводно отразения разход, следва да се докаже категорично, че този разход е извършен действително, което в дадения случай не е сторено. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от сочените от касатора пороци, които да водят до неговата отмяна. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода и направеното искане от юриск. Николова, на Национална агенция за приходите следва да се присъдят 1 129 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение