Решение № 8040 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2019 г.

Решение № 8040 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, първата от О. Иванов и Д. Иванова от [населено място], втората от Д. Цинов от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Кондев, двете против Решение № 922/20.05.2019 г. постановено по адм. д. № 3017/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Д. Цинов срещу Заповед № 2887/09.10.2018 г. на Зам. Кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас. С разпореждане по делото от 24.09.2019 г. жалбата на О. Иванов и Д. Иванова е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовностите по нея. След последвало неизпълнение в посочения срок, съдията-докладчик на основание чл. 213 б, ал. 2 АПК е оставил жалбата без разглеждане. В касационната жалба на Д. Цинов се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, поради което е направил своите правни изводи в противоречие със закона. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ, за остъкляване на балкони и лоджии не се изисква одобрение на проекти и разрешение за строеж. Също така се посочва, че затварянето на терасите на партерните и последните етажи е повсеместна практика в целия град и с извършеното подобрение не се засяга чужда собственост или общи части на сградата. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се и съдебни разноски. В с. з. касаторът редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява. Ответната страна Зам. Кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата на Д. Цинов. Депозира писмени бележки, в които излага подробни възражения. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците О. Иванов и Д. Иванова не се явяват и не се представляват в с. з. Същите не вземат становище по касационната жалба. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Д. Цинов срещу Заповед № 2887/09.10.2018 г. на Зам. Кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, с която на осн. чл. 225 а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1. и т. 2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е разпоредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж "Изграждане на жилищно помещение върху част от тераса към ателие 1 в подпокривно пространство" в [жилищен адрес][жк], [населено място], ПИ с идентификатор 07079.653.226 по КК на [населено място], УПИ XIX-27, кв. 141, РЦ, [населено място]. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същата е постановена в съответствие със закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и противно на твърденията на касатора, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилно и законосъобразно административният съд е приел че извършеното "Изграждане на жилищно помещение върху част от тераса към ателие 1 в подпокривно пространство" съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не остъкляване на балкон/лоджия, за които по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. Съдът е извършил анализ на събраните по делото доказателства, включително и установеното в съдебно-техническата експертиза и е направил извода че е променено предназначението на процесната тераса, като същата е изгубила характеристиката си "открита използваема част" по смисъла на § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ. Променено е функционалното предназначение на терасата – премахната е предвидената пергола, терасата е изцяло покрита с около 21 кв. м. дървена конструкция и е иззидано помещение с размери 4 м х 3 м. Описаното далеч надхвърля позволеното според разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ остъкляване, отделно от факта, че същото е допустимо само за балкони и лоджии по смисъла на § 5, т. 57 и т. 58 от ДР на ЗУТ, а не за тераси по § 5, т. 59 ДР ЗУТ. При това положение сочената от касационния жалбоподател разпоредба не намира приложение. По делото не се спори, че за процесното строителство не са одобрени инвестиционни проекти, както и че същия не е разрешен с нарочен акт по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При това положение правилно извършените строителни работи са квалифицирани като незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид изложеното, бланкетното посочване и на т. 1 от тази разпоредба като правно основание за издаване на акта, без излагане на доказателства, не се отразява на крайния резултат на законосъобразност на заповедта. Настоящата инстанция преценява като неоснователни доводите на касатора за масова практика на извършване на незаконно строителство от вида на процесното. Оспорващият не може да черпи права от собственото си или от чуждо неправомерно поведение. По делото не се спори, че строежът е извършен след 2015 г. При това положение пропускът на решаващият съд да изложи мотиви относно търпимостта на изграденото не е съществен, доколкото правните норми на § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПР на ЗУТ обхващат само тези незаконни строежи, изградени преди 31.03.2001 г. Строежът като извършен след 2015 г. е извън тяхното приложно поле и не може да се ползва от режима за търпимост. С оглед на изложеното, изводът на административния съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който не е "търпим" и подлежи на премахване, е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, при своевременно направено искане за присъждане на разноски, на Община Бургас се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение