Решение № 3306 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11019/2010 г.

Решение № 3306 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11019/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Пловдив моли да бъде отменено решение № 1103/19.07.2010 г. по адм. д. № 1042/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е обявен за нищожен РА № 260900714/22.03.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, с който е определен корпоративен данък за 2004 г. 4651,76 лв с 1957,77 лв лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Киала" ЕООД по съображения във възражение и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1103/19.07.2010 г. по адм. д. № 1042/2010 г. на Пловдивския административен съд е обявен за нищожен РА № 260900714/22.03.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, с който е определен корпоративен данък на "Киала" ЕООД за 2004 г. 4651,76 лв с 1957,77 лв лихви. В мотивите си съдът е приел, че ревизията е проведена по заповед за възлагане на ревизия от 21.12.2009 г., издадена от Венета Ангелова - началник сектор "Ревизии и проверки" в ТД на НАП-Хасково, която е издала и заповедта за определяне на компетентен орган от 23.02.2010 г. Бил е издаден АПВ № 12875/17.08.2007 г. и е влязъл в сила, с който са възстановени авансови вноски за корпоративен данък според касатора, и са определени задължения за корпоративен данък за 2004 г. - според дружеството. Съдът е приел, че АПВ е влязъл в сила, с него е възстановен авансово внесения корпоративен данък за 2004 г., с което е определен дължимият за годината данък като надвнесен. Предвид чл. 133 и 134 ДОПК съдът е приел, че признатите с АПВ права и задължения могат да бъдат изменяни само по реда на чл. 133 и 134, ал. 1 ДОПК, като ревизията следва да се възложи от териториалния директор. В случая ревизията е възложена от началник сектор "Ревизии и проверки" в ТД на НАП-Хасково, който не е овластен да възлага ревизии за изменение на установени данъчни задължения. Приел е също, че изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от 19.12.2007 г. не може да измени правните последици на влязъл в сила АПВ, поради което процесния РА като издаден от некомпетентен орган е обявен за нищожен. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. В ревизионния доклад е констатирано, че декларираният резултат по годишната данъчна декларация за 2004 г. е загуба от 1327,80 лв. Деклариран е и авансово внесен данък 200 лв. В приложения АПВ № 12875/17.08.2007 г. е констатирано, че за 2004 г. дружеството има надвнесен корпоративен данък за 2004 г. в размер 200 лв, от който са прихванати 18,09 лв лихва за корпоративен данък за 2005 г. и 181,91 лв са възстановени на дружеството. Обосновано съдът е приел, че с тези констатации в АПВ органите по приходите са признали, че задълженията на дружеството за корпоративен данък за 2004 г. са както са посочени в годишната данъчна декларация вх. № 26003030/31.03.2005 г., АПВ е влязъл в сила преди 19.12.2007 г., с него са установени права на дружеството по ЗКПО (отм.) за 2004 г., които могат да бъдат изменяни само по реда на чл. 133 и 134 ДОПК. Правилно съдът е приел, че изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК променя характера на АПВ, влезли в сила след тази дата, за които е допустимо с последваща ревизия да се определят други размери на задълженията. Цитираното изменение на закона не може да преуреди по нов начин вече възникнали правни последици от влезлия в сила преди 19.12.2007 г. АПВ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Дружеството претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. За изплатено възнаграждение 1200 лв за адвокат е представена фактура № 103/17.06.2010 г. и преводно нареждане. По тази фактура адвокатското възнаграждение е присъдено от административния съд в обжалваното решение изцяло. В производството пред административния съд за плащането е представено платежно нареждане от 16.06.2010 г., а в настоящата инстанция е представено преводно нареждане за същата сума от 17.06.2010 г. Документът, установяващ плащането по фактурата е платежното нареждане. За настоящата инстанция не е доказано извършване на разноски от дружеството предвид идентичността на основанието за плащането - фактура № 103/17.06.2010 г. и установеното присъждане на адвокатския хонорар по фактурата от административния съд, поради което настоящата инстанция приема искането за присъждане на разноски за касационното производство за неоснователно, тъй като не е доказано да са направени разноски в това производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,