Решение № 8988 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5867/2010 г.

Решение № 8988 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5867/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 51 от 4 март 2010 г., постановено по адм. д. № 59/09 г. от Варненския окръжен съд. С обжалваното решение е отменен ДРА № 536/25.03.05 г., издаден от данъчен орган при ТДД, гр. Варна, потвърден с решение № 393 от 01.07.05 г. на РДД-Варна относно отказано право на данъчен кредит по няколко фактури, издадени от "Тети" ООД и по фактурите от "Универс 2002" ЕООД, в останалата част - останалите фактури от "Тети" ООД жалбата е отхвърлена. Касаторът - директорът на дирекция "ОУИ"-Варна обжалва решението в частта, в която частично се отменя РА, както и решението в частта за разноските. Твърди се, че решението е недопустимо относно фактури № № № 707; 800; 804; 807; 809; 811; 813; 816, издадени от "Тети" ООД, тъй като в тази част производството по делото е прекратено с влязло в сила определение. Иска се обезсилване на решението в тази част. В останалата атакувана част се твърди, че решението е необосновано и е постановено от съда при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания са - съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства; неправилно съдът е кредитирал писмените доказателства, представени с жалбата пред директора на дирекция "ОУИ" и тези представени пред съда. Представените документи са частни и с недостоверна дата. По отношение на фактурите от "Тети" ООД не е доказано, че прекият доставчик е разполагал със стоките, с които се е разпоредил в полза на жалбоподателя, както и с наличие на техническа и технологична обезпеченост за осъществяването на доставката. Представените разходни касови ордери, издадени от "Универс 2002" ЕООД не са подписани от получател, поради което не може да се приеме, че е налице изплащане на суми; тези документи не са заверени и за верността им с оригинала от жалбоподателя. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата в тази част. Претендират се разноски. Алтернативно, този касатор поддържа, че неправилно съдът е присъдил разноски в полза на жалбоподателя, тъй като ДРА по отношение на фактурите от "Универс 2002" ЕООД е отменен поради представени изцяло нови доказателства. По тази причина, на осн. чл. 130, ал. 3 от ДОПК жалбоподателят е следвало да заплати разноските за производството. Иска се отмяна на решението в частта, в която дирекцията е осъдена да заплати разноски на жалбоподателя. Касаторът - "Констру. мат-2000" ООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Поддържа, че съдът се е произнесъл по несъществуващ спор относно фактури № № № 697; 798; 704; 700, издадени от "Тети" ООД, тъй като по отношение на тези фактури производството е прекратено с влязло в сила определение. В останалата част, касаторът поддържа неправилност на извода на съда, че по фактури № № 1072 и 1069 от "Тети" ООД липсват доставки. Твърди се, че по делото съществуват доказателства за обратния извод. Сочи се, че за поставянето (монтажа) на билбордове не се изискват специални знания и умения за лицата, които извършват поставянето, нито пък договор в писмена форма и приемо-предавателен протокол. Доказателство за тези обстоятелства според касатора е фактурата. Касаторът счита, че неправилно съдът се е произнесъл за начисляване на лихви върху отказаното му право на данъчен кредит, тъй като той е заплатил данъчното задължение веднага заедно с лихвите, за което представя доказателства. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по искането му за начисляване на лихви върху признатото му право на данъчен кредит. Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и присъждане на разноски. В съдебно заседание, проведено на 13.10.2010 г. процесуалният представител на "Констру. мат-2000" ООД поддържа жалбата си и оспорва жалбата на другия касатор. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност изцяло на жалбата, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Варна и частична основателност (в частта относно твърдяната недопустимост на решението в една част) на жалбата подадена от дружеството. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни в рамките на 14 дневния срок за касационно обжалване на първоинстанционното решение. По отношение на тяхната основателност съдът приема следното: Обжалваното решение от Варненския окръжен съд е постановено след връщане на делото от Върховния административен съд за ново разглеждане в една част. С решение № 14515 от 01.12.09 г. на ВАС по адм. д. № 6938/09 г. е отменено първоначално постановеното решение по спора от Варненския административен съд относно законосъобразността на РА в частта, в която на "Констру. мат-2000" ООД не е признато право на данъчен кредит по доставки от "Тети" ООД и "Универс 2002" ЕООД. Указанията на ВАС са, да се обсъдят от съда събраните доказателства по делото във връзка с доводите на жалбоподателя, че по фактурите от тези доставчици са налице реални сделки. С РА на ревизирания субект е отказано право на данъчен кредит по фактурите от "Тети" ООД за данъчни периоди и в размер както следва: за м. 03.04 г. -3128 лв., м. 05.04 г. -5202,35 лв.; м. 06.2004 г. -3998,07 лв.; м. 07.2004 -4120,66 лв. и м. 09.2004 г. -1819,37 лв. Фактурите касаят доставка на стоки, реклама и услуги. Правното основание за отказа е чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.), а фактическите констатации са, че по искане на органа по приходите за представяне на документи, връчено на упълномощено лице, дружеството не е представило никакви документи. По фактурите от "Универс 2002" ЕООД органът по приходите е отказал признаване на данъчен кредит на същото правно основание, както и поради липса на предпоставките на чл. 63 вр. чл. 6 и чл. 24 от ЗДДС. Фактическите констатации са, че дружеството не е представило доказателства за изплатени възнаграждения на работници, вложените материали, горива, МДА, отчетени разходи, закупуването на стоките за реклама, както и доказателства за транспортната услуга. Кредитирана е също така декларацията от Дениз Демиров Узунов (собственик на фирмата), намираща се в данъчното досие, в която декларира, че никога не е осъществявал дейност и не е имал такава фирма. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил РА в частта, в която е отказан данъчен кредит по фактури с номера 707/30.03.04 г.; 807/18.05.04 г.; 804/14.05.04 г.; 800/10.05.04 г.; 809/21.05.04 г.; 813/27.05.04 г.; 811/25.05.04 г.; 816/31.05.04 г.; 834/28.06.04 г.; 873/30.06.04 г.; 827/24.06.04 г.; 820/16.06.04 г.; 824/21.06.04 г.; 1082/28.07.04 г.; 1078/23.07.04 г.; 1075/19.07.04 г.; 1080/26.07.04 г.; 969/10.09.04 г.; 983/23.09.04 г. 979/23.09.04 г. издадени от "Тети" ООД. В тази част от спора, съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява реалното осъществяване на доставките по тези фактури. В тази връзка са кредитирани договора между ревизираното лице и този доставчик, приемо-предавателния протокол, стоковите разписки към фактурите, трудовите договори и ведомостите за изплатени заплати. Съдът е приел, че за следните фактури от този доставчик не са ангажирани доказателства за реалността на доставките-697/05.03.04 г.; 798/04.05.04 г.; 704/26.03.04 г.; 700/12.03.04 г.; 1072/14.07.04 г.; 1069/09.07.04 г. Съдът е кредитирал два договора между ревизирания субект и "Универс 2002" ЕООД, приемо-предавателните протоколи, приемайки, че тези документи установяват реалността на доставките по фактурите. Върховният административен съд преценява като основателно възражението на касаторите за недопустимост на съдебното решение в една част, а именно в частта относно произнасянето му по законосъобразността на отказания данъчен кредит по следните фактури от "Тети" ООД- 707/30.03.04 г.; 807/18.05.04 г.; 804/14.05.04 г.; 800/10.05.04 г.; 809/21.05.04 г.; 813/27.05.04 г.; 811/25.05.04 г.; 816/31.05.04 г.; 697/05.03.04 г.; 798/04.05.04 г.; 704/26.03.04 г.; 700/12.03.04. В посочената част от спора, делото е прекратено поради частично оттегляне на жалбата. Налице е влязло в сила определение за това № 1265/06.12.07 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 1101/05 г. В тази час от спора с обжалваното решение съдът се е произнесъл без да е налице жалба, поради което решението му в посочената част е недопустимо и следва да се обезсили. По жалбата на дирекцията: Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че по фактурите, издадени от "Тети" ЕООД, а именно № № № 834/28.06.04 г.; 873/30.06.04 г.; 827/24.06.04 г.; 820/16.06.04 г.; 824/21.06.04 г.; 1082/28.07.04 г.; 1078/23.07.04 г.; 1075/19.07.04 г.; 1080/26.07.04 г.; 969/10.09.04 г.; 983/23.09.04 г. 979/23.09.04 са налице реални доставки. За да достигне до този извод, съдът е кредитирал представените от жалбоподателя документ в хода на обжалването, а именно- договор, приемо-предавателен протокол, стокови разписки, РКО. Всички тези документи са частни, поради което не разполагат с обвързваща съда материална доказателствена сила. Първоинстанционният съд не е изложил съображения защо кредитира тези документи, поради което изводът му, че те доказват реалността на доставките по фактурите е необоснован. Настоящата съдебна инстанция счита, че представените от жалбоподателя документи не доказват извършването на доставките по фактурите. На първо място тези документи са с недостоверна дата. Те не са представени в хода на ревизията, при извършване на насрещната проверка при доставчика. От друга страна по делото се съдържа ДРА № 583/19.10.05 г. на "Тети" ЕООД (стр. 146 и сл. от делото). Видно от този ДРА е, че на доставчика е извършена ревизия по приложението на ЗДДС за период, включващ и периодите на въпросните фактури. Ревизията е извършена по реда на чл. 109, ал. 2 от ДПК, тъй като данъчнозадълженото лице не е представило изисканите му счетоводни документи на фирмата за ревизирания период. Посочените обстоятелства, преценени съвкупно водят до извода за недостоверност на представените документи, кредитирани от първоинстанционния съд. От друга страна, въпросните фактури касаят доставки на строителни материали, което предполага, че доставчикът би следвало да има обекти (складова база), в които съхранява тези материали. Доказателства за това обстоятелство не са представени по делото, което води до съмнение относно материалната обезпеченост на доставчика за изпълнението на доставките. В заключение следва, че с оглед доказателствата, събрани по делото се налага извода, че жалбоподателят не е провел пълно насрещно доказване, което да опровергае констатациите в ДРА. Като е достигнал до извод, различен от този, първоинстанционния съд е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да се отмени в тази част, а вместо това жалбата срещу ДРА в същата част се отхвърли, като недоказана, а от там и като неоснователна. По фактурите от "Универс 2002". За да уважи жалбата срещу отказания данъчен кредит по тези фактури, първоинстанционният съд е кредитирал събраните по делото доказателства - договор за изработка и доставка от 26.03.04 г.; приемо-предавателен протокол във връзка с този договор; договор за услуги от 21.03.04 г.; приемо-предавателен протокол към този договор. Въз основа на тези писмени документи, съдът е приел, че по въпросните фактури има реално изпълнение на удостоверените с тях стопански операции. Решението на първоинстанционния съд по този въпрос е частично неправилно. Фактурите от "Универс 2002" ЕООД касаят разнообразни стопански операции: ф. № 399/04.04.2004 г. - доставка на рекламни тениски, рекламни шапки и товаро-разтоварна дейност; ф. № 400/04.04.04 г. - транспорт Варна-Златни пясъци; почистване на склад; доставка и монтаж на стелажи склад София; ф. 401/04.04.04 г. - доставка и монтаж на алуминиева дограма; ъгъл алуминиев 2,5 м.; профил (винкел). От представените от доставчика в хода на ревизията и събраните по делото доказателства е доказан капацитет на този доставчик за изпълнението единствено услугите по товаро-разтоварната дейност и почистването на склад. Още в хода на ревизията, при насрещната проверка направена на този доставчик са представени граждански договори (лист 631 и 632 от данъчната преписка), сключени от дружеството с физически лица за извършването на тези дейности. За тези стопански операции основателно е преценено от първоинстанционния съд, че са налице писмени документи, установяващи наличието на капацитет при доставчика за изпълнението им. За останалите стопански операции, описани във фактурите обаче, жалбоподателят не е доказал, че доставчикът му притежава обезпеченост за изпълнението им. Видно от искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № ДР-21/46/02.12.04 г. до ЕООД "Универс 2002" (стр. 629 от данъчната преписка) е, че от доставчика е поискано да представи обяснение относно местонахождението на складовата база, където се съхраняват стоките по фактурите, документи за собствени или наети складове и места, където се съхраняват стоките, обяснение относно собствени или наети МПС. Доказателства за посочените обстоятелства не са представени, нито от доставчика при извършената му насрещна проверка, нито от жалбоподателя. При това положение се обосновава изводът, че доставчикът не разполага със складова и/или производствена база за изработването на доставените стоки, както и с МПС за извършване на транспортната услуга. По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че първоинстанционното решение е правилно в частта, в която е отменен РА относно отказа на данъчен кредит по фактура № 399/04.04.04 г. до размера на дължимия за стопанската операция-товаро-разтоварна дейност, а именно 732 лева, както и в частта, в която е отменен РА относно отказа да се признае право на данъчен кредит на ревизирания субект в размер на 78 лева за получената услуга- почистване на склад по ф. № 400/04.04.04 г. В посочените части решението следва да се потвърди като правилно. В останалата част решението с което е отменен РА относно отказа на данъчен кредит по фактурите от "Универс 2000" ЕООД е необосновано и неправилно, поради което следва да се отмени, а жалбата срещу РА в същата част се отхвърли. По жалбата на "Констру. мат-2000" ООД: Жалбата е неоснователна. Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е доказал извършването на реални сделки по фактури 1072/14.07.04 г.; 1069/09.07.04 г. Сочените от касатора счетоводни документи-извлечение от ДДС сметка, РКО, касови бонове и др. не доказват реалността на доставките. Основателно обаче, касаторът поддържа, че за монтажа на билбордовете, не е необходимо лицата, които го извършват да имат някаква специална квалификация. От представените справки от НОИ (стр. 23 и 24 от делото) и трудовите договори може да се приеме, че към датата на фактурите, доставчикът е разполагал с кадрови потенциал за извършването на този монтаж. Липсват обаче доказателства по делото за фактическото наличие на въпросните билбордове- местонахождението им и тяхното съдържание. Не са ангажирани доказателства, че описаните във фактурите билбордове са от част от градската схема за разполагане на рекламни съоръжения, както и че жалбоподателят е собственик или наемател на въпросните конструкции за реклама или наемател на общински терен върху който да разположи собственото си или наето рекламно съоръжение. При липсата на тези доказателства необосновано е да се приеме, че фактурите удостоверяват обективно осъществени услуги. С оглед изхода на спора в касационната инстанция, първоинстанционното решение следва, да се измени в частта за разноските. На дирекцията се дължи юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер пропорционален на отхвърлената част от жалбата срещу ДРА. Изчислено по този начин дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер 710 лв. На дружеството се дължи присъждане на направените по делото разноски, но в размер пропорционален на уважената част от жалбата срещу ДРА. Изчислени по този начин дължимите на дружеството разноски са в размер 96 лв. След компенсация, на дирекцията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 614 лева. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд