Решение № 571 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 574/2010 г.

Решение № 571 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 574/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Подсъдимият Н. Д. Д. обжалва по касационен ред въззивно решение № 169/16.VII.2010 г. по внохд 295/2010 г. на АС-Пловдив с доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане да му се замени ..."наложеното наказание доживотен затвор с алтернативно предвиденото лишаване от свобода". Съображенията са, че не е отдадено съответното значение на смекчаващите обстоятелства, подбудите за извършване на престъплението, на обстоятелството, че е действал в състояние на физиологичен афект. Жалбоподателят прави и искане решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане с оглед и той да посочи свидетели за разпит, между впрочем такива сочи в жалбата. Частните обвинители и граждански ищци в писмено становище от повереника им изразяват несъгласие с жалбата. Прокурорът е на становище решението да остане в сила поради неоснователност на жалбата. В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата му за явна несправедливост на наложеното наказание, като заявява и ..."че гражданските искове са прекомерно завишени.". След преценка на доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С жалбата се атакува само наказателната част, поради което и в гражданската е влязла в сила и изявлението на защитника не следва да се обсъжда. Не зависимо, че в жалбата се поддържа касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, изложените съображения от жалбоподателя налагат извод, че той поддържа и останалите касационни основания - допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. С потвърдената с настоящето решение присъда № 75 от 8.IV. 2010 г., постановена по нохд 409/2009 г. на ОС- Хасково подсъдимият Н. Д. Д. е признат за виновен и осъден за три престъпления - 1. по чл. 116, ал. 1, т. 12, предл. 1-во във вр. с чл. 115 , чл. 29, ал. 1, б. б. "а" и "б" и чл. 54 от НК на доживотен затвор за това, че на 1.ХII. 2008 г. при условията на опасен рецидив, в Д., обл. Х., умишлено умъртвил Б. Ю. М.; 2. по чл. 116, ал. 1, т. 12, предл. I-во и предл. II-ро във вр. с чл. 115 , чл. 29, ал. 1 б. б."а" и "б" и чл. 54 от НК на доживотен затвор без замяна за това, че на 1.ХII. 2008 г. при условията на опасен рецидив, в Д., обл. Х., умишлено умъртвил Н. Х. М., починала на 04.01.2008 г. в П., като деянието е осъществено след като подсъдимият е извършил друго умишлено убийство по чл. 116, ал. 1, т. 12 предл. 1-во - на Б. Ю. М., за което не е постановена присъда; 3. по чл. 339, ал. 1 и чл. 54 от НК на З (три ) години лишаване от свобода за това, че в периода месец август 2 ()08 г. - 2.ХII. 2008 г. в Д., Х. и С. З. придобил и държал огнестрелно оръжие - пистолет, марка "Броунинг", модел 1922, калибър 7,65 мм, фабричен номер 70560а и 19 броя боеприпаси (патрони) за него, без да има за това надлежно разрешение; на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено наказанието доживотен затвор без замяна, което да бъде изтърпяно при първоначален "специален режим" в затвор. Доводите и съображенията на жалбоподателя в настоящето производство, с изключение искането за нови доказателства, почти буквално, са били предмет и на въззивното. Обсъдени са внимателно и задълбочено и в съответствие с чл. 339 от НПК в решението са посочени основанията, поради които не са възприети. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Въпросите за пълнотата на доказателствата, за събирането и нова проверка на събраните се решават до приключване на съдебното следствие пред въззивната инстанция. Поради това и касационната инстанция няма правомощия да обсъжда и проверява основателността на искания за допускане до разпит на свидетели и изследване в психиатрично заведение по чл. 70 от НПК. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че е действал спрямо Б. М. в състояние на физиологичен афект, поради което и да е нарушен материалния закон. След анализ и преценка на всички доказателства по делото при точно спазване на процесуалните правила съдът е приел за установено по несъмнен начин, че поведението на пострадалия не стои в причинно-следствена връзка с причинения от подсъдимия съставомерен резултат, поради което и възприетата правна квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 12, предл. 1-во във вр. с чл. 115, чл. 29, ал. 1, б. б. "а" и "б" от НК съответства на смисъла на закона и практиката по приложението му. Правилни са и изводите, че наложените на подс. Д. наказания за всяко от престъпленията, включени в множеството, не са явно несправедливи. Първо, защото не е налице очевидно несъответствие на наложеното наказание и извършеното престъпление и второ - защото степента на обществена опасност на всяко от деянията е изключително висока, а тя, наред и със съдебното минало на подсъдимия, определя като такава и тази на личността му. Наказанията, и най-вече наложеното на основание чл. 23 от НК доживотен затвор без замяна единствено може да реализира целите по чл. 36 от НК - специалната и генералната превенция. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.