Решение № 6372 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13156/2015 г.

Решение № 6372 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13156/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба на кмета на община - Русе, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Г., против решение № 24/16.10.2015 г. по адм. дело № 340/2015 г. на Административен съд - Русе, с искане за отмяната му като неправилно. Ответниците: Л. Ш. Г. и А. М. Ю., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-01-1483/24.06.2015 г. на кмета на община-Русе, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка към съществуваща двеутежна жилищна сграда", находящ се в ПИ с идентификатор 63427.4.1537.2 по КККР на гр. Русе, с адресат: Л. Ш. Г., от гр. Русе, като извършител. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, при спаване на формата, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което я прави незаконосъобразна. Според съда органът е допуснал това нарушение поради "несъответствие между обекта на премахване вписан в разпоредителната част на обжалваната заповед, който представлява изградена постройка на два етажа и описанието на новото строителство, което започва със стоманобетонова плоча на първия етаж". За съда е останало неясно дали гаража е част от това ново строитерство, дали е изграден едновременно с него през септември 2014 г. или е съществувал преди това, като е извършено само надстрояване над гаража. Съдът е приел, че новото строителство включва стоманобетонова плоча на първия етаж и др., без гаража, като за последния не е установен момента на извършване, а оттук и търпимостта му. С оглед неизясняването на тези обстоятелства, органът е допуснал съществено нарушение на чл. 35 от АПК, което според съда обуславя и незаконосъобразност на оспорения акт. Решението е недопустимо, в частта постановена по отношение заинтересованата страна А. М. Ю. Последната не е следвало да бъде конституирана като заинтересована страна по делото, тъй като не е такава страна. Константна е съдебната практика, че заинтересовани страни в производството по обжалване на заповеди за премахване на незаконни строежи, каквото е процесното, са адресатите на заповедта, а такива могат да бъдат: собственика на терена, лице с ограничено вещно право, собственика на строежа или неговият извършител. В случая адресат на заповедта е лицето Л. Ш. Г., като извършител, поради което само той се явява заинтересована страна. Ответницата А. М. Ю. не е такава страна, защото не е сред посочената категория лица и освен това не е адресат на заповедта. Като недопустимо по отношение на нея обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството прекратено в тази част. Решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Необосновани са изводите на съда, че незаконният строеж - предмет на оспорената заповед, включва само описаното в заповедта ново строителство, изразяващо се в: стоманобетонова плоча на първия етаж, стълбище към втория етаж, стоманобетонови колони, тухлена зидария, дървен гредоред над втори етаж и дървен покрив върху старата и нова сгради, покрит с керемиди, без гаража на първи етаж. Това е така, защото съдът в нарушение на служебното начало и чл. 171, ал. 1 от АПК, не е зачел доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган. Ако ги беше зачел и обсъдил подробно щеше да констатира други фактически обстоятелства, а въз основа на това и други правни изводи относно предметните предели на извършеното ново строителство, представляващо незаконен строеж. Видно от съдържанието на КА № НС-22/22.10.2014 . на община-Русе, послужил като основание за издаване на заповедта, процесния строеж е описан като нова постройка на два етажа с размери 4,40 м. на 9,40 м. и височина на първи етаж от 2,60 м. и на втори етаж от 2,40 м., долепена до съществуващата двуетажна пострйка, като на кота нула е оформен проход, с ширина 1,10 м. Това ново строителство на тези два етажа, като пристройка, е описано подробно в абзац пети, т. III на същия КА, като накрая е посочено, че на прозорците е монтирана ПВЦ дограма, а на гаража-двукрила метална врата. От окомерната скица на първи етаж от този КА /стр. 46/ е видно, че същия включва площа на този гараж с размери 3,30 м. на 9,40 м. и площа на покрития проход, с размери 1,10 м. на 11,25 м., а от скицата на втори етаж /стр. 47/, че същия включва цялата площ над гаража и над прохода. Както от описанието на строежа, от окомерните скици по етажи и снимковия материал на новата сграда в имота, като част от съдържанието на съставения КА, става ясно, че незаконният строеж - предмет на оспорената заповед, включва като цяло двата етажа, в първият от които освен стълбите за втория етаж се намира и площа на гаража, затворен откъм лицето с двукрила метална врата. Констативният акт, съставен от дл. лица на община-Русе, по чл. 225а, ал. 2, изр. 1 от ЗУТ, представлява официален писмен документ, който се ползва с доказателствена сила, до доказване на противното. В случая оспорващия не е оборил доказателствената сила на този официален документ, поради което съдът е бил длъжен да го съобрази. Несъобразяването с него е довело до направата на необосновани изводи относно обхвата на извършеното незаконно строителство, а оттук и до неправилно приложение на материалния закон. Гаражът, обратно на приетото от съда, е част от незаконния строеж, находящ се на първия етаж от пристройката, изграден едновременно с останалата част от строежа, а именно през месец септември 2014 г., поради което, както за него, така и за останалата част от строежа, разпоредбите на § 127, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./, визиращи търпимостта и узаконяемостта му, са неприложими. Поради това издадената заповед, с която е наредено премахването на този строеж като незаконен, поради липсата на строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, се явява законосъобразна. Като е приел обратното и я е отменил съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което жалбата срещу тази заповед бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение