Решение № 5807 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6580/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Либхер-Хаусгерете Марица ЕООД със седалище в с. Радиново, общ. Марица, обл. Пловдив, представлявано от адв.Н. Николов срещу решение 834 от 03.05.2023г., постановено по адм. д. 1426/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и на процесното предписание. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение, решаващият състав на Административен съд - гр. Пловдив, е отхвърлил жалбата на Либхер Хаусгерете МарицаЕООД, срещу предписания, дадени с протокол за извършена проверка ПР2212822 от 19.04.2022 г., съставен от инспектори на ДИТ Пловдив. След служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че решението на първоинстанционният съд е валидно и допустимо. Относно оплакванията за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се съобразява, че съдът е разяснил изцяло спора от фактическа страна, обсъдил е доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като ги е преценил с оглед релевантността им към спорните правоотношения и закона. В мотивите, обосновано са обсъдени доводите на страните, включително и тези на жалбоподателя, които се повтарят и в настоящата касационна жалба. Предмет на спора по първоначалното дело е било предписание на длъжностни лица от Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив, с което на Либхер Хаусгерете МарицаЕООД е предписано да осигури на представителите на синдикалните организации достъп в завода за хладилници и фризери с.Радиново, където се извършва работата, както и в помещения, ползвани от работниците и служителите, съгласно изискванията на чл.406 ал.2, т.1 от КТ. Предписанието е издадено на за отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ. Първоинстанционният съд правилно установил фактическата обстановка по делото като събрал и ценил всички събрани в хода на процеса доказателства, като извършил цялостен анализ на фактите и възраженията на страните. Констатирана е липса на допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство при издаване на оспорения административен акт. Установено е изготвяне на протокол от извършената проверка на контролните органи на ДИТ, в който е констатирано, че на дати 15.04.2022 г. и 18.04.2022 г., са осъществени посещения в завода за производство на хладилници и фризери в с.Равадиново, когато е отказан достъп на представители на синдикални организации, придружени вкл. от представители на ДИТ Пловдив, посочени са лицата, представители на синдикална организация, на които е отказан достъп, така и лицето, което е отказало достъп и мястото на извършване на нарушението. Административният орган е изложил и мотиви при издаване на оспорените предписания. Съдът законосъобразно е приложил правната норма, относима към процесния казус, а именно чл.406, ал.2, т.1 от КТ. Законосъобразни са и правните изводи на съда, че при прилагане на процесната ПАМ не е необходимо при работодателя да е учредена секция на синдикална организация. Задължението за работодателя, визирано в правната норма на чл.406, ал.2,т.1 от КТ не се изисква да е налице подобно обстоятелство. Отказът да се допусне представител на синдикална организация в завода, при изрично установяване на това представителство, е потвърдено и от събраните по делото гласни доказателства, правилно е преценено от съда за нарушение на хипотезата на правното норма и законосъобразност на принудителната административна мярка. Законосъобразен е правният извод за императивния характер на нормата на чл.406, ал.2, т.1 от КТ е императивна, без да се поставят условия за осигуряването на достъп на синдикални организации, със спазване на Правилника за пропускателния режим в Либхер Хаусгерете МарицаЕООД, както и на нормите на ЗЗБУТ. Обсъждайки като неоснователни тези аргументи на работодателя , както и за противоречие на чл.406, ал.2, т.1 от КТ с чл.275 от КТ и с чл.14 от ЗЗБУТ, съдът е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, относно задължението на работодателя за безопасни условия на труд, както и за правото на свободно синдикално сдружаване като основен принцип, прогласен в чл.4 от КТ, които не могат да си противоречат. Разпоредбата на чл. 406, ал. 1 КТ, регламентира сигнални функции на синдикалните организации. За упражняването им, в чл.406, ал.2,т.1 изрично е посочено, правото им да посещават по всяко време предприятията и другите места, където се извършва работата, както и помещения, ползвани от работниците и служителите. Правилно, както компетентните длъжностни лица на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив, така и първоинстанционният съд са преценили съдържащите се в Протокол за извършена проверка ПР2212822 от 19.04.2022 г. констатации за нарушения извършени от работодателя Либхер-Хаусгерете Марица ЕООД нарушения на чл.406, ал.2, т.1 от КТ, които се изразяват в задължение да се осигури достъп на представители на синдикални организации до работните места в предприятието. Установени са данни за легитимността на секцията на КТ "Подкрепа" в Пловдив и обстоятелството, че подобна не е открита в предприятието, не е основание да не се приложи нормата на КТ, както правилно е приел първоинстанционният съд. Установено е допуснатото от работодателя нарушение на чл.406, ал.2, т.1 от КТ. За предотвратяването на това нарушение, законосъобразно е издадено задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, с което след като е констатирано нарушението на трудово законодателство, е предписано отстраняването му. Липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обуславя оставяне в сила на съдебния акт. Предвид изхода по спора и с оглед отсъствието на предпоставките на чл. 143, ал. 1 АПК, разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,