Решение № 206 от 22.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 874/2019 г.

Решение № 206 от 22.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 874/2019 г., III н. о., НК, докладчик председателят Кети Маркова Касационното производство е образувано по чл. 346, т. 1 НПК по протест на прокурор от ВОЕННО- АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА и жалба на подсъдимия Е. К. Е., от [населено място], депозирана чрез защитник – адв. Н. Д., срещу въззивна присъда № 23 от 26.06.2019 г. на Военно-апелативния съд, постановена по ВНОХД № 12/2019 г., с която е отменена присъда № 8 от 10.05.2018 г. на Военен съд – Пловдив, по НОХД № 120/2017 г., и вместо нея е постановена нова. В касационния протест се релевират доводи за нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Развити са съображения, че съдът неправилно е оправдал подсъдимия за част от предмета на престъплението по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК, както и изцяло по чл. 338, ал. 1, предл. 1 НК. Възразява се срещу оценката на неговите обяснения и изводите за кореспонденцията им с останалия доказателствен материал. Релевираната явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се аргументира с доводи за неправилно приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и несъобразяване с целите на наказанието, смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Заявява се искане за отмяна на присъдата в частите й, с които подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан за част от предмета на престъплението по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК, изцяло по обвинението по чл. 338, ал. 1, предл. 1 НК, и в наказателно - осъдителната - относно престъплението по чл. 339, ал. 1 НК и връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъдат отстранени допуснатите съществени процесуални нарушения, нарушенията на материалния закон и да бъде увеличен размерът на наложеното на дееца наказание. В касационната жалба на подсъдимия Е. К. Е. се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се съществена, според касатора, разлика между броя на боеприпасите, описани в обвинителния акт, отнесен към всеки един калибър боеприпас, неправилно редуцирани по брой с обжалваната присъда, което води до противоречие и неяснота при съдебното произнасяне. Твърди се, че въпреки направените доказателствени искания за назначаване на поредна съдебно-техническа експертиза от Военен съд – Пловдив за установяване на точния вид и брой боеприпаси, този въпрос е останал неизяснен и при въззивното разглеждане на делото. Искането е за цялостното оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа касационния протест, тъй като намира съображенията на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Пледира за оставяне в сила на проверяваната присъда. По жалбата на подсъдимия дава заключение, че същата е неоснователна. Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Жалбата се поддържа от неговия защитник по съображенията в нея, със заявеното искане. Поддържа също, че подаденият срещу въззивната присъда протест е неоснователен. Излага подробни съображения, аргументирани в представеното от него и прието от съда писмено възражение срещу протеста, по реда на чл. 351, ал. 4 НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в протеста и жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест на прокурора и касационната жалба на подсъдимия, депозирана от неговия защитник, срещу постановената нова въззивна присъда са допустими. Подадени са от субекти, легитимирани да сезират ВКС, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения от закона срок. Разгледани по същество, касационният протест е частично основателен, а жалбата - неоснователна. С първоинстанционната присъда Пловдивският военен съд е признал подсъдимия Е. К. Е., от [населено място], за невинен в това, че на 18.11.2016 г. в [населено място] и в землището на [населено място], държал огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, подробно описани в присъдата, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК. За част от предмета на престъплението подсъдимият е оправдан на основание чл. 9, ал. 2 НК, и на основание чл. 305, ал. 6 НПК са му наложени административни наказания- глоба в различни размери за всяко от отделните административни нарушения, квалифицирани на основание изрично посочени разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Със същата присъда подсъдимият Е. Е. е признат за невинен и в това, на 18.11.2016 г., в [населено място], в лек автомобил марка " марка", с рег. [рег. номер на МПС], ползван от него, да е държал огнестрелно оръжие – 1 брой нарезна спортна карабина, кал. 5, 45 х39 мм, модел "модел" с № "номер" с оптически прицел "модел" с № /номер/, технически изправна и годна да произвежда изстрели, и боеприпаси –патрони, като не е взел необходимите мерки за сигурност, съгласно чл. 98, ал. 1 и чл. 60, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 338, ал. 1, предл. 1 НК. На основание чл. 305, ал. 6 НПК му е наложено административно наказание- глоба в размер на 500 лв. - за административно нарушение по чл. 190, ал. 1 ЗОБВВПИ. Подсъдимият Е. е осъден да заплати направените по делото разноски. Въззивното производство, завършило с атакуваната нова присъда, е второ по ред, след като предходният въззивен съдебен акт- решение № 36 от 17.09.2018 г. на Военно- апелативния съд, по ВНОХД № 42/2018 г., е бил отменен с решение № 225 от 12.03.2019 г. по н. д. № 1069/2018 г на ВКС, трето наказателно отделение, и делото е било върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото след постановената касационна отмяна, Военно-апелативният съд, на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК е отменил изцяло цитираната първоинстанционна присъда и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК, за което и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Оправдал го е по посоченото обвинение за част от инкриминирания предмет на престъплението - оръжие и боеприпаси. С проверяваната нова присъда подсъдимият Е. е оправдан изцяло по обвинението по чл. 338, ал. 1, предл. 1 НК. Въззивният съд е присъдил направените по делото разноски, възложени в тежест на подсъдимия. При така очертаното процесуално развитие на делото, настоящото касационно производство е второ по ред. ПО ПРОТЕСТА НА ВОЕННО-АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА: По своята същност възраженията на държавното обвинение по отношение на престъплението по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК се свеждат основно до несъгласие с изводите на въззивната инстанция по същество, довели до оправдаването на дееца. Изтъква се, че необосновано е игнориран част от предмета на престъплението, за който вместо да бъде оправдан, същият е следвало да бъде признат за виновен и осъден. Възразява се срещу оценката на обясненията на подсъдимия, когото втората инстанция е кредитирала, а също и срещу индивидуализацията на наказанието в наказателно- осъдителната част на атакуваната присъда, което прокурорът намира за занижено. По отношение на престъплението по чл. 338, ал. 1 НК се навеждат доводи за недостатъчно пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. ВКС в настоящия си състав намира за необходимо изрично да подчертае, че обосноваността на въззивния съдебен акт, в контекста на възраженията на страните, предвид приетите за установени с него фактически положения, не подлежи на контрол и оценка в настоящото производство от касационната инстанция, която, извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК (какъвто настоящият казус не е), за разлика от въззивната, няма правомощието да констатира нови обстоятелства, различни от приетите. Законът ограничава нейните контролни правомощия до проверка за правилното приложение на материалния и процесуалния закон, както и за справедливостта на наложеното наказание. На касационен контрол подлежи обаче развитата от органите на досъдебното производство и съдилищата процесуална дейност, свързана със събирането, проверката и оценката на доказателствените източници и формирането на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. Макар ВКС да не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, осъществявайки дължимия контрол за материална и процесуална законосъобразност на конкретния съдебен акт, той е задължен да извърши проверка за спазването на императивните процесуални правила, гарантиращи законосъобразното му формиране. Преценките относно относимостта, допустимостта и достоверността на конкретни доказателствени източници, респ. поставянето им в основата на един или друг фактически извод, са конкретната изразна форма на това убеждение и поради това могат да бъдат предмет на касационна проверка само в процесуалния си аспект – спазването на предвидените в НПК правила относно тяхното събиране, проверка и оценка. Не е налице процесуално нарушение от обсъжданата категория, предпоставящо касационната отмяна на проверявания съдебен акт, когато фактическите констатации почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали, съобразно тяхното действително съдържание, а инстанциите по фактите са изложили конкретни и убедителни съображения защо се кредитират една група доказателствени източници, а други се отхвърлят. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК. Следвайки този принципен подход, при обсъждане на възраженията в касационния протест на плоскостта на допуснати съществени процесуални нарушения относно начина на формиране на вътрешното убеждение на апелативния съд по приетите правно релевантни факти, имащи значение за правилното приложение на материалния закон, настоящият касационен състав ги намери за неоснователни. В този смисъл ВКС не констатира нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до събирането, проверката и оценката на доказателствените източници по отношение на престъплението по чл. 338, ал. 1 НК. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в рамките на формираната по делото доказателствена съвкупност, без да игнорира която и да било част от тях. Липсват данни и за превратна или изопачена интерпретация. Както вече беше изтъкнато, въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите след пълна и задълбочена проверка и анализ на събраните доказателствени източници, при стриктното спазване изискванията на посочените вече чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК. Съобразно приетите за установени фактически положения по делото, в тази част материалният закон е приложен правилно. В съответствие с правилата за пренасяне на огнестрелно оръжие и боеприпаси, уредени в специалния закон- ЗОБВВПИ, в редакцията му към инкриминираната дата, Военно- апелативният съд е достигнал до верния правен извод, че липсва съставомерно деяние по чл. 338, ал. 1, предл. 1 НК, извършено от подсъдимия Е. Е., за което да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност, поради което и законосъобразно го е оправдал по това обвинение. Касационният протест е основателен обаче в частта относно оправдаването на подсъдимия по обвинението за част от предмета престъплението по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК, предвид приетото от въззивния съд основание. Настоящият съдебен състав констатира, че е налице отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на материалния закон, в частта на проверяваната въззивна присъда, с която подсъдимият Е. е бил оправдан за държането на ловна нарезна пушка марка "марка" с №[ЕИК], калибър 7. 62 х39 мм с променена конструкция – нарязана резба на цевта и поставен фабричен "Прибор за безшумна стрелба" (заглушител). Основният порок в случая е неправилното приложение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК от решаващия съд. Хипотезата на посочената норма се отнася до влизане в сила на по-благоприятен наказателен закон, т. е. става дума за изменение или допълнение на Наказателния кодекс, а не на съответния специален закон, чието съдържание изпълва бланкетната диспозиция на конкретната норма от Особената част НК.