Решение № 7433 от 26.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж (ОПРР) 2014-2020 г. срещу Решение 381 от 02.03.2022 г. на Административен съд - Благоевград по адм. дело 780/2021 г., с което е отменено негово Решение РД-02-36-984 от 04.08.2021 г. за отказ за верификация на разходи в частта му на т. 1, 2 и 3 по искане за плащане 4 (окончателно) на община Благоевград по проект Изграждане на социални жилища в IV-ти микрорайон, по Процедура за директно предоставяне на БФП BG16RFOP001-1.008 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 - Благоевград, част от процедура BG16RFOP001-1.001-039 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020, Инвестиционен приоритет Социална инфраструктура, Приоритетна ос 1 Устойчиво и интегрирано градско развитие по ОПРР, и преписката е изпратена в същата част на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че при издаването на отказа не са допуснати констатираните от съда нарушения. Отбелязва, че искането за плащане е подадено на датата, на която изтича срокът на административния договор 21.05.2019 г. Относно т. 1 и 2 от отказа посочва, че при проведената проверка на място на 10.07.2019 г. е установено, че оборудването не е доставено на обекта. Процесното оборудване е доставено на по-късен етап извън сроковете за извършване на дейности по административния договор, поради което разходите за тях са недопустими. В тази връзка на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към административния договор административният орган законосъобразно е отказал верификация на разходите по т. 1 и 2 от административния акт. Излага допълнителни аргументи срещу извода на съда, че правилното основание за отказ по т. 1 и 2 е по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Относно отказа по т. 3 касационният жалбоподател изразява становище, че разходите са недопустими, тъй като по преписката не са представени платежни нареждания и банкови извлечения, доказващи, че разходите за възнаграждения на екипа за м. май 2019 г. са платени преди датата, на която изтича срокът на административния договор 21.05.2019 г. Изразява несъгласие с извода на съда, че процесните възнаграждения имат характер на допълнителни, поради което нормативната уредба позволява същите да бъдат платени през м. юли същата година. Твърди, че отказът в частта по т. 3 законосъобразно е издаден на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 4, ал. 2 и чл. 5 административния договор. Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново за отхвърляне на жалбата на община Благоевград срещу отказа за верификация в частта му за сумите по т. 1, 2 и 3. Претендира разноски за две съдебни инстанции държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът община Благоевград, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението в обжалваната му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди становищата на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Решение РД-02-36-984 от 04.08.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г. за отказ за верификация на разходи по искане за плащане 4 (окончателно) от 21.05.2019 г. на община Благоевград по проект Изграждане на социални жилища в IV-ти микрорайон, по Процедура за директно предоставяне на БФП BG16RFOP001-1.008 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 - Благоевград, част от процедура BG16RFOPOO1-1.001-039 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020, Инвестиционен приоритет Социална инфраструктура, Приоритетна ос 1 Устойчиво и интегрирано градско развитие по ОПРР.

С Решение 381 от 02.03.2022 г. по адм. дело 780/2021 г. Административен съд - Благоевград е отменил отказа в частта на т. 1, 2 и 3, а в останалата част срещу т. 4 от административния акт, съдът е отхвърлил жалбата.

Срещу съдебното решение е подадена жалба само от административния орган в отменителната му част. В останалата част решението е влязло в сила.

Със съдебното решение в обжалваната му част е отменен отказ за верификация за следните разходи:

1. разходи в размер на 12 880,80 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към Общите условия към административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ т. 1 от акта;

1. разходи в размер на 966,00 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към Общите условия към административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ т. 2 от акта;

1. разходи в размер на 6 082,70 лв. на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 5 от административния договор т. 3 от акта.

Административният акт е издаден след отмяна с влязло в сила съдебно решение на предходен отказ на верификация на същите суми.

За сумите по т. 1 и 2 с влязло в сила Решение 1014 от 9.07.2020 г. на Административен съд - Благоевград по адм. дело 248/2020 г. е прието, че издаденият административен акт е немотивиран, липсват му задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК, поради което съдът намира, че същият не е издаден в предвидената от закона форма (липсват мотиви на същия в тази част), както и че същият е издаден при наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че е напълно неясна волята на административния орган защо отказва верификация на поисканите плащания. Относно сумата по т. 1 органът сочи, че по искането за плащане е извършена проверка на място на 10.07.2019 г., като проверяващият екип е установил дефекти и несъответствия по изпълнените СМР на трите подобекта, както и липсващо оборудване в сгради в УПИ VIII и УПИ IX, кв. 2 по плана на IV-ти микрорайон. Част от това оборудване - за апартаменти тип 2 по позиция 20 Долен шкаф за баня с две врати и опция за вграждане на тоалетна мивка, с размери на шкафа: дълбочина 45 см, дължина 60 см, материал: ламинирано ПДЧ, на стойност 460 лв. без ДДС, е невъзможно да се монтира под мивките в санитарните възли поради факта, че апартаментите са предвидени за хора с увреждания и мивките са монтирани в съответствие с чл. 79, т. 8 от Наредба 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (Наредба 4 от 1.07.2009 г.); за останалата част от липсващото оборудване, проверяващият екип е приел, че е необходимо бенефициерът да го достави и монтира във връзка с изпълнението на целите на проекта. Относно сумата по т. 2 органът сочи, че при извършената на 10.07.2019 г. проверка на място е установено, че част от оборудването и обзавеждането не е доставено на обекта. Част от това оборудване - за апартаменти тип 4 по позиция 16 Долен шкаф за баня с две врати и опция за вграждане на тоалетна мивка, с размери на шкафа: дълбочина мин. 54 см, дължина мин. 70 см, материал: ламинирано ПДЧ, 5 бр. не е доставено и е невъзможно да се монтира под мивките в санитарните възли поради факта, че апартаментите са предвидени за хора с увреждания и мивките са монтирани в съответствие с чл. 79, т. 8 от Наредба 4 от 1.07.2009 г. За останалата част от липсващото оборудване проверяващият екип е приел, че е необходимо бенефициентът да го достави и монтира във връзка с изпълнението на целите на проекта. Въз основа на представените по делото писмени доказателства и констатациите от акта съдът е приел, че към датата на първата проверка - 10.07.2019 г. е имало липсващо оборудване (подробно описано в таблица) и несъответствия на извършените СМР, поради което са дадени конкретни препоръки за изпълнение, обективирани в протокола за проверка на място от 10.07.2019 г. Но за същите дейности органът е посочил, че са проведени още 3 проверки на място - съответно на 19.09.2019 г., на 16.10.2019 г. и на 06.12.2019 г. за пълна увереност относно изпълнението на всички препоръки, като от страна на бенефициента са представени документи и снимков материал, препоръките са изпълнени. Т.е. липсващото оборудване към датата на допълнителните проверки е доставено в цялост реално на обекта, монтирано е, като не са налице никакви отклонения в дейността на бенефициера. Съдът е преценил като основателно възражението на бенефициера за неяснота и вътрешно противоречие на изводите на ответника. По горните съображения Административен съд Благоевград е отменил отказа в частта по т. 1 и 2 и е изпратил преписката за ново произнасяне. В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и влязло в сила.

За сумата по т. 3 от предходния отказ със същото решение на Административен съд Благоевград жалбата на община Благоевград е отхвърлена. В тази част решението е обжалвано, като с окончателно Решение 3947 от 29.03.2021 г. по адм. дело 10686/2020 на ВАС първоинстанционното решение е отменено и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което актът е отменен в частта по т. 3 и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. В частта, отменена от ВАС, административният орган е отказал верификация на разходи в размер на 6 082,70 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 4 от административния договор и чл. 76 от Общите условия към същия договор. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект. След анализ на изискването по точка 2 касационната инстанция е приела, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, необходимо е органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. В чл. 4 от договора е регламентиран срокът за изпълнение на договора (24 месеца), който обхваща всички дейности, свързани с изпълнението на договора, включително окончателното разплащане от бенефициера към изпълнителите. В чл. 76 от Общите условия е посочено, че за да бъдат признати за допустими, разходите трябва да отговарят на условията, предвидени в Насоките за кандидатстване по процедурата, да са разплатени за действително извършени и необходими дейности по проекта и да са извършени в съответствие с европейското и националното законодателство. Касационната инстанция е преценила като основателно възражението на общината, че възнагражденията на екипа за месец май 2019 г. са изплатени през месец юли 2019 г. в съответствие с чл. 24, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 и ал. 7 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА/наредбата). В съответствие с чл. 2, ал. 1 НЗСДА наредбата се прилага за служителите по служебно и по трудово правоотношение в държавната администрация. Тази наредба е приета на основание чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 107а, ал. 9 от Кодекса на труда (КТ).

Съгласно чл. 19, т. 6 НЗСДА допълнителните възнаграждения са: допълнително възнаграждение по чл. 21, ал. 4 ЗДСл и чл. 107а, ал. 9 КТ за изпълнение и/или управление на проекти или програми.

В случая разходите за възнаграждение, осигурителни вноски и данък общ доход за м. май 2019 г. са извършени за служители по служебно и трудово правоотношение, които са част от екипа на бенефициера.

Касационната инстанция е приела, че общината основателно се позовава на императивната разпоредба на чл. 24, ал. 2 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, съгласно която допълнителното възнаграждение за постигнати резултати може да се изплаща четири пъти годишно - през април, юли и октомври за текущата година и през януари - за предходната година.

Приложимостта на посочената наредба следва както от посочените по-горе разпоредби, така и от чл. 24, ал. 1 от същата, съгласно които наредбата се прилага за служителите по служебно и по трудово правоотношение в държавната администрация, като допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя и за дейности по управление и изпълнение на проекти и програми.

Следователно по силата на посочените разпоредби от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация община Благоевград е била задължена да изплати възнагражденията на екипа за месец май 2019 г. през месец юли, както твърди и общината.

Съгласно чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1983/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), разходите са допустими за финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако те са направени от бенефициер и платени между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г.

В Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедурата Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020, изм. 02.06.2016 г. е регламентирано, че разходите са допустими за финансиране, ако са направени от бенефициера и са платени между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г. Същото е предвидено в чл. 4, ал. 1 от ПМС 119 от 20.05.2014 г. (отм.), съответно чл. 3 от ПМС 189 от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 2020 г.

Същевременно в чл. 14 от договора е посочено, че всички разходи, които са извършени от бенефициера след 31.12.2023 г., се считат за недопустими и не подлежат на верификация.

Въз основа на горните мотиви касационната инстанция е приела, че не е налице правна норма, която да определя различен период за допустимост на разходите по оперативната програма. Единственото ограничение, касаещо времевата допустимост на разходите, извън определения с Регламент 1303/2013 период, е предвиденото в чл. 4 на процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Още към датата на сключване на административния договор относимите разпоредби на НЗСДА са предвиждали допълнителното възнаграждение за дейности по управление и изпълнение на проекти и програми да се изплаща четири пъти годишно - през април, юли и октомври за текущата година и през януари - за предходната година. Това значи, че посочената разпоредба на договора е в противоречие с чл. 24, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация още към датата на сключване на договора за безвъзмездна помощ, тъй като не съответства на нормативно установената възможност за изплащане на допълнителното възнаграждение на работниците и служителите.

Съгласно чл. 51 от договора при промяна на приложимото законодателство, вследствие на което клауза на договора влиза в противоречие с правна норма от нормативен акт, приоритет има правната норма. Макар да не е посочено изрично, но per argumentum a contrarium, клауза на договора, която противоречи на разпоредба от нормативен акт към датата на сключване на договора, не може да има преимущество пред разпоредбата на нормативния акт. До този извод се стига и чрез изричния чл. 52 от договора, съгласно който за неуредените в него въпроси се прилагат разпоредбите на действащото право национално и на Съюза. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите нищожни са договорите, които противоречат на закона. С оглед на това клауза на договора, която не е съобразена с националното законодателство, не може да породи неблагоприятни правни последици за бенефициера.

В обобщение с окончателно Решение 3947 от 29.03.2021 г. по адм. дело 10686/2020 Върховният административен съд приема, че изводът на административния орган за нарушение на чл. 4 от договора, макар формално да е верен, е незаконосъобразен, тъй като противоречи на разпоредба от нормативен акт, което прави соченото правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ недоказано.

При новото разглеждане на искането за окончателно плащане с процесния административен акт в обжалваната му част органът отново е постановил отказ за верификация.

Отказът за верификация по т. 1 и 2 е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от Общите условия към Общите условия към административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и е обоснован с мотиви, че процесното оборудване не е доставено преди дата 21.05.2019 г., на която изтича срокът на административния договор за безвъзмездна финансова помощ и е подадено искането за окончателно плащане.

Отказът за верификация по т. 3 е издаден на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 4, ал. 2 и чл. 5 административния договор и е обоснован с мотиви, че не са представени необходимите платежни нареждания и банкови извлечения, доказващи, че разходите за възнаграждения за месец май 2019 г. са изплатени на членовете на екипа преди 21.05.2019 г., на която дата изтича срокът на договора за безвъзмездна финансова помощ и е подадено искането за окончателно плащане.

При проверка на законосъобразността на новия отказ за верификация в частта по т. 1, 2 и 3 съдът е приел, че няма спор по фактите, а по приложението на материалния закон. Относно приложението на материалния закон съдът е обосновал извод, че актът е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 АПК.

Съдът е посочил, че не е спорно по делото, че при извършената проверка на място на 10.07.2019 г. са установени дефекти и несъответствия по изпълнените СМР на трите подобекта и липсващо оборудване, което не е доставено на обекта. В тази връзка са дадени конкретни препоръки за изпълнение. От доказателствата по делото съдът е установил, че при извършени последващи проверки на 17.09.2019 г., 16.10.2019 г. и 06.12.2019 г. е констатирано, че дадените препоръки от 10.07.2019 г. са изпълнени. При издаване на оспорения акт органът е посочил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ като правно основание на отказа да признае за допустими направените по проекта разходи по т. 1 и 2. Съгласно цитираната норма разходите се считат за допустими, ако са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. В случая обаче разходите по т. 1 и 2 са за реално доставени продукти и извършени строителни дейности, т.е. същите са допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ и не е било налице основание за отказ за верификация на това основание. Мотивите на органа за недопустимост на разходите поради това, че продуктите не са доставени и строителните дейности не са извършени в срока по сключения административен договор, според съда биха могли да обосноват основание за отказ да бъдат признати разходите за допустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедурата Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020, но в случая разходът не е квалифициран като недопустим на това основание. Допълнително съдът е посочил, че съгласно чл. 76 от Общите условия към административния договор, за да бъдат признати за допустими, разходите трябва да отговарят на условията, предвидени в Насоките за кандидатстване по процедурата, да са разплатени за действително извършени и необходими дейности по проекта и да са извършени в съответствие с европейското и националното законодателство. В Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедурата Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 е регламентирано, че разходите са допустими за финансиране, ако са направени от бенефициера и са платени между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г. Същото е предвидено в чл. 4, ал. 1 от ПМС 119 от 20.05.2014 г. (отм.), съответно чл. 3 от ПМС 189 от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020 г. Следователно в случая не е налице правна норма, която да определя различен период на допустимост на разходите по оперативната програма, поради което и изводите на органа за недопустимост на разходите, извършени след 21.05.2019 г. (срока на договора за БФП), са неправилни.

По отношение на разхода по т. 3 съдът също е приел, че отказът е издаден в нарушение на материалния закон. Съдът е отбелязал, че органът се е произнесъл повторно с отказ за верификация на разхода по т. З, след като с Решение 3947 от 29.03.2021 г. по адм. дело 10686/2020 на ВАС е отменено Решение РД-02-36-133/12.02.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. в тази част и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне в тримесечен срок. В посоченото решение на ВАС е прието, че неправилно органът е приел че е налице основание за отказ за верификация на разходи в размер на 6 082,70 лв. - възнаграждение на членове на екипа, тъй като не са представени необходимите платежни нареждания и банкови извлечения, доказващи, че разходите за възнаграждения за месец май 2019 г. са изплатени на членовете на екипа преди 21.05.2019 г., на която дата изтича срокът на договора за безвъзмездна финансова помощ и е подадено искането за окончателно плащане.

С първоначално издаденият отказ разходът е бил квалифициран като недопустим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 4 от договора и чл. 76 от Общите условия, като с повторния отказ е прието, че е налице основание за отказ поради липса на условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗУСЕСИФ. Фактическите основания обаче и в двата акта са идентични, а мотиви по приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗУСЕСИФ не са изложени. Въпреки отменителното решение на ВАС, органът отново се е позовал на чл. 4 от договора и чл. 76 от Общите условия, без да вземе предвид нормите на чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1983/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), съгласно който разходите са допустими за финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако те са направени от бенефициер и платени между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г. Не са взети предвид и Насоките за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедурата Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020, изм. 2.06.2016 г., според които разходите са допустими за финансиране, ако са направени от бенефициера и са платени между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2023 г., както и чл. 14 от договора, според който всички разходи, които са извършени от бенефициера след 31.12.2023 г., се считат за недопустими и не подлежат на верификация.

Следователно изводите на органа за недопустимост на разхода са в противоречие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с отменителното решение на ВАС. В противоречие със съдебното решение е и изводът на органа, че отчетеното и поисканото за възстановяване възнаграждение за м. май 2019 г. не следва да се счита за допълнително възнаграждение по чл. 19, т. 6 НЗСДА - допълнително възнаграждение по чл. 21, ал. 4 ЗДСл и чл. 107а, ал. 9 КТ за изпълнение и/или управление на проекти или програми. В съответствие с чл. 24, ал. 2 НЗСДА допълнителното възнаграждение за постигнати резултати може да се изплаща четири пъти годишно - през април, юли и октомври за текущата година и през януари - за предходната година, поради което в случая община Благоевград е била задължена да изплати възнагражденията на екипа за месец май 2019 г. през месец юли.

По изложените съображения съдът е приел, че повторният отказ на органа, че процесните разходи за възнаграждения са недопустими, тъй като не са представени необходимите документи за изплащането им преди 21.05.2019 г., е в противоречие с приложимия материален закон. В допълнение съдът е посочил, че органът се позовава немотивирано на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗУСЕСИФ. В случая не е налице спор за това, че разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициера чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система и за тях е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (OB, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Такива обстоятелства не се сочат и в оспорения акт, а непредставянето на документи за изплащане на начислените възнаграждения не може да се приеме на равнозначно на неотразяването им в счетоводната документация.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон.

По т. 3 от отказа няма спор, че искането за плащане е за дейности, които са извършени в срока на административния договор. Спорен е въпросът дали извършеното плащане след изтичане на срока на договора рефлектира върху допустимостта на разходите. На този въпрос е даден отговор в предходното решение на ВАС и административният акт е в пряко противоречие с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В тази част в съответствие с чл. 177, ал. 2 АПК съдът е следвало да обяви акта за нищожен, а не да го отменя. Формалното посочване в повторния отказ на други разпоредби от ЗУСЕСИФ като част от правното основание за издаването му първият отказ е на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, а вторият на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗУСЕСИФ, не променя този извод, тъй като и в двата случая решаващите мотиви на органа са за недопустимост на разходите поради неспазване на чл. 4, ал. 2 и чл. 5 от административния договор и неприложимост на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. По изложените съображения в частта, с която актът е отменен по т. 3, решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за обявяване на нищожност на административния акт в частта по т. 3. В частта, с която съдът е изпратил преписката за ново произнасяне по т. 3, решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

По т. 1 и 2 от отказа спорен е въпросът дали органът дължи верификация на разходи за дейности, когато дейностите са извършени след изтичане на срока на административния договор, поради което случаят се различава съществено от този по т. 3 и съдът неправилно е обосновал изводите си със същите мотиви като тези по т. 3 от отказа. Съгласно чл. 4, ал. 1 от конкретния административен договор срокът му е 24 месеца, включително за изготвяне на окончателен отчет и представяне на искане за окончателно плащане. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора срокът по ал. 1 обхваща продължителността на всички дейности, свързани с изпълнението на проекта. Съгласно на чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към договора Управляващия орган е длъжен да провери дали към искането са представени доказателства за реалното изпълнение на всяка дейност, за която е платен разходът. Чл. 84 от Общите условия към договора предвижда, че когато разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 82, ал. 1 и 2 и раздел ХIII, УО не го одобрява (не верифицира), като уведомява за това бенефициера и при необходимост назначава допълнителни проверки. Именно последните две разпоредби от Общите условия към административния договор (чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84) са посочени като част от правното основание на отказа. В този смисъл е и чл. 76 от Общите условия към договора, в който се предвижда, че за да бъдат признати за допустими, разходите трябва да са разплатени за действително извършени и необходими дейности по проекта. Когато искането за окончателно плащане е извършено на последния ден от срока за това, т.е. на последния ден от срока на административния договор, то тогава бенефициерът сам се поставя в положение на невъзможност да поиска отново верификация на същите разходи, когато дейностите бъдат реално извършени. Бенефициерът не може да черпи благоприятни последици от формалното спазване на срока за подаване на искането, без да са изпълнени всички дейности. По арг. от чл. 64, ал. 2 ЗУСЕСИФ искането за окончателно плащане се извършва след приключването на всички дейности по проекта. В противен случай би се стигнало до фактическо удължаване на срока за изпълнение на дейностите, без да е извършено изменение на административния договор по съответния ред.

За да е налице реално извършена доставка по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, необходимо е доставката да е извършена в договорения обем, качество и срок. Тежестта за доказване реалността на доставката е на бенефициера. В случая е безспорно установено, че към момента на подаване на искането за окончателно плащане, който в случая съвпада с изтичане на срока на административния договор, оборудването не е било доставено, поради което органът правилно е квалифицирал отказа за сумите по т. 1 и 2 на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. В тази част съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата срещу отказа в частта по т. 1 и 2.

Предвид изхода на делото обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която Министерството на регионалното развитие и благоустройството е осъдено за заплати разноски на община Благоевград в размер на 440,30 лв. Съобразно частичната основателност на касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в следния размер: полза на министерството - 249,77 лв. и в полза на общината 113,05 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение