Решение № 397 от 16.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 878/2008 г.

Решение № 397 от 16.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 878/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218и, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. от с. К. и М. Г. М. гр. Б. срещу решение от 29.06.07 г. по гр. д. № 3369/2000 г. на С. градски съд. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, необоснованост, както и за материална незаконосъобразност на обжалваното решение - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план на с. К. от 1967 г., с който спорното дворно място от 85 кв. м. е било придадено към парцела на ищците, е прекратено поради това, че не е било платено дължимото обезщетение. Предявеният иск за собственост на това място е неоснователен и неправилно е бил уважен от въззивния съд. Поддържа се и оплакване, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 205, ал. 2 от ППЗТСУ, както и данните, че не е прокаран временен път до парцела на жалбоподателите. Ответниците в производството - М. И. Й. и Г. Г. Й. оспорват жалбата. Представят писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и само по едно от изложените в нея съображения. С обжалваното решение, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, състав на С. градски съд е отменил решението от 25.05.98 г. по гр. д. № 11746/94 г. на С. районен съд и е уважил предявения от М. И. Й. и Г. Г. Й. срещу С. Г. Г. и М. Г. М. иск по чл. 108 от ЗС - за установяване на собствеността и предаване владението на дворно място с площ от 85 кв. м., част от ПИ № ХII-139 по плана на с. К., при съседи на мястото: М. Й. и Г. Й.; дере; С. Г. и М. М., както и на разположената в мястото стопанска постройка. Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни имоти - ищците - на ПИ № ХII-139, а ответниците - на ПИ № ХI-140 по плана на с. К. от 1967 г. С този план спорните 85 кв. м. са придадени по регулация от имота на ответниците към парцела на ищците. Предвидено е достъпът на ответниците до техния парцел ****а се осъществява посредством два тупика - от о.к. 28 до о.к.29 и от о.к.45 до о.к.46. С частично изменение на плана от 1973 г. първият тупик е бил закрит, като е предвидена улица- тупик о.к.29, о.к.29а и о.к.46, която обаче не е прокарана на място, а това е и невъзможно, предвид денивелация на терена и съществуваща подпорна стена. Понастоящем единственият достъп на ответниците до техния имот се осъществява по закрития тупик о.к.28, о.к.29, който представлява дере. Прието е също, че през 1990 г., по молба на праводателя на ищците Г, е била извършена оценка на придаваемите се към неговия парцел **** кв. м. от съседния имот, внесено е било дължимото обезщетение на името на ответниците и е издаден констативен нотариален акт за собственост на придаваемото място - № 36 от 20.07.92 г., т. VIII, н.д. № 1630/92 г. Същевременно, с нот. акт № 133/06.05.93 г., т. VI, н.д. № 2758/92 г., наследодателят на ответниците Г е бил признат за собственик по давност на това място. При тези данни от правна страна е прието, че ищците са собственици на спорните 85 кв. м., тъй като те са придадени по регулация към собствения им парцел **** планът е бил приложен. Отчетено е прякото отчуждително действие на дворищнорегулационния план, предвидено в чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.), действал към момента на влизане в сила на плана на с. К. от 1967 г. Развити са мотиви, че отчуждителното действие на плана не е отпаднало на основание § 72 от ППЗПИНМ, тъй като няма изменение на ДРП, което да засяга предвижданията му в частта за спорните 85 кв. м. Отчуждителното действие не е преустановено и с § 8, ал. 1, вр. § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като регулацията е била приложена през 1992 г. Макар в регулационната преписка да не са открити преки доказателства за изплащане на дължимото обезщетение за придаваемите 85 кв. м., налице са косвени доказателства, че такова плащане е извършено. Възражението на ответниците, че са придобили собствеността на имота по давност е отхвърлено с мотив, че е действала забраната на чл. 59 от ЗТСУ (отм.), а чл. 181, ал. 3 от ПЗР на ЗТСУ, с който владението върху реална част от парцел ****е зачита като способ за придобиване на собствеността върху съответната идеална част има предвид само случаите, при които давността е изтекла до влизане в сила на закона, а в случая от 1967 г. до 1973 г. не е изтекъл необходимият 10 годишен давностен срок. Настоящият състав счита, че са неоснователни основните оплаквания в касационната жалба. Обоснован е изводът на съда, че ищците са заплатили обезщетение за придаваемите се към техния парцел **** кв. м. от дворното място на ответниците, с което са изпълнили едно от условията на чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ за снабдяване с нотариален акт и за заемане на спорния имот. Самият документ за извършеното плащане не се съдържа в кориците на делото, но са представени официални документи, съдържащи данни за плащането. Това са скица № 202 от 3.08.94 г. на кметство с. К., в която е отбелязано, че сметките по регулация са уредени; служебна бележка на кметство К. за определяне на дължимото на ответниците окончателно обезщетение в размер на 12 859 лв. както и нотариален акт за собственост по чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ - № 36, т. VIII, н.д. № 1630/92 г. на нотариус при II РС С., в който е посочено, че стойността на придаваемите се към парцел **** съседни места е изплатена напълно и внесена в касата на ТОА "П" чрез превод на ДСК "Х", като сумата от 12 859 лв. е внесена с квитанция № 1258/39 от 08.06.1992 г. В тази част констативният нотариален акт има характер на официален удостоверителен документ и при оспорването му, страната, която се домогва да докаже неистинност на изявлението, следва да установи твърденията си, а в случая такива опровергаващи доказателства не са представени. На следващо място - по делото липсват данни за уведомяване на ответниците, че обезщетението за отчуждения имот е внесено на тяхно име, но дори това да не е станало своевременно, а едва в хода на съдебния процес (в техническата експертиза от 13.10.95 г. има данни за това плащане), това условие за заемане на имота е изпълнено. Въззивният съд не е нарушил материалния закон, изследвайки въпроса дали дворищнорегулационният план на с. К. от 1967 г. е приложен по отношение на спорния имот. Проследени са както действащите към момента на приемане на плана материалноправни разпоредби на ЗПИНМ (отм.), така и текстовете на ЗТСУ (отм.) и ЗУТ, които имат отношение по този въпрос. Законосъобразен е изводът на съда, че със заплащане на обезщетение за придаваемото се място, едно от условията на закона за прилагане на плана е изпълнено. Законосъобразни са и изводите на съда относно невъзможността ответниците да придобият по давност спорния имот - нито като реална част, нито като идеална част от парцела на ищците. Основателно е единствено оплакването в касационната жалба, свързано с приложението на чл. 205, ал. 1 и ал. 2 от ППЗТСУ (отм.). В случаите, при които достъпът до един парцел **** зависи от прокарването на улица, за да се приложи регулацията преди тази улица да бъде открита, общината трябва да прокара временен път. В настоящия случай е изяснено, че достъпът до парцела на ответниците се осъществява единствено по дерето, простиращо се по закрития през 1973 г. тупик о.к.28 - о.к.29. От единствената техническа експертиза по делото, към която няма приложена скица, не може да се разбере дали с уреждането на регулационните сметки за спорните 85 кв. м. и заемането им от ищците се възпрепятства достъпът на ответниците до техния имот, или приложението на регулационния план в тази част няма никакво отношение към този достъп. Този въпрос изисква специални знания, с които съдът не разполага и е следвало да бъде назначена техническа експертиза за изясняването му. Тъй като настоящото производство се развива при условията на чл. 218и от ГПК (отм.), следва да се процедира в съответствие с приетото в т. 3 от ТР № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС. Следва да се допусне техническа експертиза, която да даде отговор на посочения въпрос. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на II ГО,