Решение № 8400 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5766/2014 г.

Решение № 8400 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5766/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите (МОСВ) против решение № 4459/01.04.2014 г., постановено по адм. д. 16225/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменен мълчаливия му отказ да се произнесе по заявление с вх. № УО 258/03.07.2013 г. на "Ауто Ресайклинг" ЕООД и е върната преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска да бъде обезсилено атакуваното съдебно решение или евентуално отменено. Подробни аргументи в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът "Ауто Ресайклинг" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение № 4459/01.04.2014 г., постановено по адм. д. 16225/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, е отменен мълчалив отказ на МОСВ да се произнесе по заявление с вх. № УО 258/03.07.2013 г. на "Ауто Ресайклинг" ЕООД и е върната преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния орган, но в нарушение на изискванията на чл. 87, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), а именно за форма, доколкото актът е мълчалив отказ на органа да се произнесе по заявление и съответно липсва изложение на мотиви в нарушение на посочената законова разпоредба. При тези констатации тричленният състав на Върховния административен съд е обосновал извод, че не е възможно да се извърши проверка относно законосъобразност на акта, защото не може да бъде установено поради наличие на коя от предвидените в закона хипотези е постановен мълчаливият отказ, за да се издаде поисканото разрешително. Така постановеното съдебно решение е действителен и допустим съдебен акт, но е неправилно и незаконосъобразно. Петчленният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е процесуално допустимо, защото е постановено по подадена в срок жалба на засегнато от оспорения акт лице. Неоснователни са доводите на МОСВ, че "Ауто Ресайклинг " ЕООД няма право да оспорва мълчаливия отказ за произнасяне по негово заявление вх. № УО 258/03.07.2013 г., защото след формирането му е постановена изрично решение № ООП-ИУМПС-11-00/2112.12.2013 г. на МОСВ, с което е прието, че дружеството не е спазило изискванията на чл. 87, ал. 4 от ЗУО и на основание чл. 87, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗУО му е отказано да бъде издадено исканото разрешение. От разпоредбите на АПК, които уреждат института на мълчаливия отказ, не може да се обоснове извод, че подадена в срок жалба срещу мълчалив отказ по подадено заявление е недопустима в резултат от последващо постановяване на изричен отказ от административния орган по същото заявление. Съгласно чл. 58, ал. 3 от АПК, когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. Идентично е съдържанието и на разпоредбата на чл. 173, ал. 3 от АПК, според която, когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. При анализ на тези две разпоредби и в синхрон с тълкуването на основни правни конструкции, съдържащо се в Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1976 г., което не е загубило сила и при действието на АПК, постановеният изричен писмен отказ от административния орган след формиране на мълчалив отказ поради изтичане на сроковете за произнасяне, подлежи на проверка за законосъобразност от сезирания с жалбата срещу мълчаливия отказ съд. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя доводите на представителя на Върховната административна прокуратура, изложени като аргументи за незаконосъобразност на съдебното решение, но имащи отношение и към преценката относно допустимостта му. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не е налице хипотезата на чл. 209, т. 2 от АПК. По отношение доводите за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение касационната жалба е основателна. Тричленният състав на Върховния административен съд е отменил мълчалив отказ на МОСВ по заявление от 03.07.2013 г. за издаване на разрешение за оползотворяване на излезли от употреба МПС. Няма спор, че по заявлението от 03.07.2013 г., подадено от "Ауто Ресайклинг" ЕООД, е образувано административно производство, в което на основание чл. 86, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗУО е поискана допълнителна информация и отстраняване на нередовности с писмо от 04.08.2013 г. В срока по чл. 86, ал. 4 от ЗУО заявителят е предоставил с писмо от 14.08.2013 г. поисканата му информация, включително изложения, според които отстранява констатираните нередовности. При липсата на произнасяне по чл. 84, ал. 1 от ЗУО в предвидения от закона срок, "Ауто Ресайклинг" ЕООД оспорва по съдебен ред мълчаливия отказ на МОСВ да издаде исканото от него разрешение. Така формирания мълчалив отказ е отменен с обжалваното съдебно решение поради нарушение на законовите изисквания за форма, приложимите материално правни норми и на предвидените административнопроизводствени правила, при което не е съобразено правилно обстоятелството, че е издаден и изричен отказ от 31.12.2013 г., който е постановен преди атакуваното съдебно решение. Решение № ООП-ИУМПС-11-00/2112.12.2013 г. на МОСВ, с което е прието, че "Ауто Ресайклинг" ЕООД не е спазило изискванията на чл. 87, ал. 4 от ЗУО и на основание чл. 87, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗУО му е отказано да бъде издадено исканото разрешение е действителен административен акт и подлежи на обжалване, като жалбата против мълчаливия отказ със същия предмет обхваща и постановения след подаването й изричен отказ. В случая като са игнорирани правните последици от постановяване на изричен акт е постановено съдебно решение в противоречие с възприетото тълкуване от съдебната практика относно правната същност на мълчаливия отказ, включително и теоретичната възможност да не бъде отменен само на основание липса на форма. Изводът на тричленния състав на Върховния административен съд за нарушение на материалния закон е по аргументи, свързани само относно неспазване на изискванията за форма като пречка за проверката относно материалната законосъобразност, поради което се явява в противоречие с чл. 58, ал. 3 от АПК и необоснован. Неправилно по аргумент от чл. 58, ал. 3 от АПК първоинстанционният съд е приел, че изричният акт не следва да се обсъжда по същество и не е обсъдил съдържанието на последвалото изрично решение на МОСВ, в което в конкретния случай съдържат фактически и правни основания за отказа. Изложените в това решение фактически и правни основания осигуряват възможност за съдебен контрол и по същество относно правилното прилагане на материалната норма по отношение на елементите на състава по чл. 87, ал. 2 от ЗУО. По изложените съображения оспореното съдебно решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото да бъде върнато на друг състав на съда за разглеждане и обсъждане на спора по същество. По водене на делото пред настоящата инстанция и двете страни не претендират разноски, а и с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК такива не следва да бъдат присъждани, поради което не подлежи на обсъждане и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от процесуалния представител на МОСВ. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав,