Решение № 5751 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11059/2015 г.

Решение № 5751 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11059/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Патентно ведомство на Република България срещу решение № 4049/11.06.2015 г. на Административен съд София град по адм. д. № 1917/2015 г. С последното е отменено Решение № 287 от 10.11.2014 г. на Председателя на Патентно ведомство, с което е потвърден отказ за регистрация на марка по заявление вх. № 41410 от 04.03.1998 г. "ДЕЛТА MAGNUM", комбинирана, по отношение на стоките и услугите в класове 29,30,31 и 32 от МКСУ по жалба на Дружество за продукти Нестле АД, гр. Веве, Швейцария. Въвеждат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Дружество за продукти Нестле АД, гр. Веве, Швейцария срещу Решение № 287 от 10.11.2014 г. на Председателя на Патентно ведомство. Ответникът по касационната, Дружество за продукти Нестле АД, чрез адв. Ненов, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно. Страните не спорят по фактите. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция и не следва да се повтаря. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните е досежно приложението на материалния закон и касае приложението на § 52 от ПЗР към ЗИД на ЗМГО, обн. ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г. Съгласно § 52, ал. 1 от с. з., този закон се прилага за заявки за регистрация на марки и за заявки за регистрация на географски означения, които са подадени след влизането му в сила, както и за заявки за регистрация на марки и за регистрация на географски означения, по които няма влязло в сила решение. Съгласно ал. 2, заявките за регистрация на марки, които са публикувани до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред. Правилно първоинстанционния съд е установил, че процесната марка е заявена за регистрация на 04.03.1998 г., поради което и не попада в приложното поле на § 52, ал. 1, предложение I от ПЗР на ЗИД на ЗМГО. Същата, обаче попада в приложното поле на § 52, ал. 1, предложение II, а именно като заявка, която е подадена преди изменението на закона, но по която до изменение т. е. до 10.06.2010 г. няма постановено и влязло в сила решение. Касационната инстанция приема като правилен извода на съда, че процесната заявка не попада в приложното поле на § 52, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗМГО. Това е така, тъй като няма данни по делото заявката да е публикувана в официалния бюлетин на Патентно ведомство. Към датата на подаването й 04.03.1998 г., органът не е имал установено в закона задължение да публикува заявките. Разпоредбата на чл. 36а ЗМГО, която установява това задължение е приета с изменение на закона, ДВ. бр. 43 от 20.05.2005 г. и е в сила от 21.08.2005 г. и е отменена с ДВ. бр. 19 от 10.03.2011 г., т. е преди възобновяване на административното производство по заявката /което през този период е било спряно/. Съгласно § 43 от ЗМГО заявки за регистрация на марки, по които до влизането в сила на изменението на закона не е завършила формалната експертиза, се публикуват в съответствие с чл. 36а ЗМГО. Към датата на влизане в сила на изменението на закона от 2005 г. формалната експертиза на процесната заявка е била завършена. Същата е извършена още преди спиране на административното производство през 2002 г. и съответно заявката не е била публикувана. Правилен е изводът на първоинстанционният съд досежно приложението на § 52, ал. 1, предл. първо от ПЗР на ЗИД на ЗМГО, като по отношение на същата е приложим реда, установен с изменението на на закона в сила от 10.06.2010 г. Съгласно чл. 37б ЗМГО всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност и на изискванията на чл. 11 от ЗМГО се публикува в официалния бюлетин на Патентно ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 37 или след влизане в сила на решението по чл. 37, ал. 4 ЗМГО. Безспорно е установено по делото, че публикация не е направена. Непубликуването на заявката за регистрацията на марката на жалбоподателя по реда на чл. 37б ЗМГО, във вр. приложението на § 52, ал. 1 се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не влече нищожност на акта, но е основание за неговата отмяна като постановен при допуснати нарушения. Правилни са изводите на първоинстанционния съд досежно важната роля на установеното с изменението на закона от 2010 г. производство по регистрация във връзка със създадените предпоставки за упражняване на правата на лицата по чл. 38а и чл. 38б ЗМГО. Тя ограничава възможността на органа служебно, без възражение или опозиция да постанови отказ от регистрация по заявката, която отговаря на изискванията за формална редовност и на изискванията на чл. 11 ЗМГО. Така приетите изменения на ЗМГО са приети с оглед извършената промяна в системата за регистрация на марката - от експертиза по същество, извършена служебно, се преминава към опозиционна система. Приети са с цел да се отговори на променените потребности и съответно да не се стига до "блокиране" на марки от дезинтересирани притежатели и за унифициране на вътрешния режим по регистрация на марки с режимите приложими за марката на общността. Правилен е извода на АССГ, че поради това законодателят е приел норма, която да позволи максимална приложимост на установения нов ред към заварените висящи производства по регистрация на марка. Като е прил, че непубликуването на заявката за регистрация на марката на жалбоподателя по реда на чл. 37б ЗМГО във връзка с приложимия ред на § 52, ал. 1, предложение второ, се явява съществено процесуално нарушение и на това основание е отменил решението на председателя на Патентно ведомство, АССГ е постановил правилно съдебно решение, което следва да оставено в сила. Неотносими към спора са изводите на органа относно сходството между заявената марка и противопоставените такива, както и по отношение на стоките, за които се иска регистрацията. Същите биха били предмет на проверка едва при редовно осъществена процедура по регистрация на марката. В тази насока съдът правилно е върнал преписката на органа за ново разглеждане при съобразяване с указанията по прилагане на закона дадени в мотивите на съдебния акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд