Решение № 3048 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8911/2018 г.

Решение № 3048 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8911/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 225-228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Стоянова- кмет на Столична община, район "Слатина", чрез гл. юрисконсулт Д., срещу Решение № 2987 от 03.05.2018 г., постановено по адм. д. № 12094 по описа за 2017 г. на Административен съд София- град. С решението е отменена по жалба на М. Б. Заповед №РСЛ17-РД09-375/02.10.2017 г. на кмета на Столична община, район "Слатина" и общината е осъдена да заплати направените разноски по делото в размер на 410 лева. В жалбата се релевират доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на М. Б. като неоснователна и недоказана. Алтернативно, молбата към съда е да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и делото да се върне на същия съд за разглеждане от нов състав. Ответницата по касационната жалба М. Б., при редовно призоваване, не се явява, но се представлява от адв. С., който оспорва жалбата и развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че решението на АССГ е правилно и законосъобразно, включително и в писмено становище. Претендира разноски, прилагайки списък. Ответницата М. В., при редовно призоваване, не се явява, но се представлява от адв. Я., която намира касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за законосъобразно. Прилага подробно писмено становище и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. По същество, касационната жалба е основателна. От фактическа страна по делото се установява, че със Заповед № РСЛ 16-РД 09-491/25.11.2016 г. на кмета на СО, район "Слатина", на основание чл. 46 и 47, ал. 1 от НУОПОЧТСО, е назначена постоянно действаща комисия, която да установява излезлите от употреба МПС /ИУМПС/ на територията на район "Слатина" СО и техните собственици; да залепва на установените ИУМПС стикер-предписание за преместване на ИУМПС, съгласно Приложение № 1 по чл. 46, ал. 1 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община и да съставя констативни протоколи за техническото състояние на ИУМПС, съгласно Приложение № 2 от НУОПОЧТСО. В констативен протокол № 12353/20.03.2017 г. за техническо състояние на ИУМПС, съставен от членове на комисията са описани данни за МПС – лек автомобил марка "Рено 19", с рег. [рег. номер на МПС], с адрес на маркиране: гр. София, ж. к. "Христо Смирненски", ул. "Спътник" № 17, зад блока, като становището на комисията е за репатриране, съгласно § 2, т. 7, б. "б" от НУОПОЧТСО. Изготвен е и Протокол № 032/15.06.2017 г. за извършена проверка, във връзка с изтичане на 3-месечния срок от стикиране на ИУМПС, при която е установено, че не са преместени конкретно изброени автомобили, сред които и процесният. От районната администрация са предприети действия по установяване на собственика на ИУМПС, като е установено, че собственик е лицето С. Аначкова, която е починала, а нейни наследници са М. В. и М. Б. По делото пред първоинстанционния съд е представено писмо с рег. № 433200-1552807-00-00-419/21.07.2017 г. от отдел "Пътна полиция" при СДВР, към което е приложена справка от регионална база на АИС КАТ, видно от която процесният лек автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 06.12.2016 г. След анализа на съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства, съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, защото е постановена в нарушение на чл. 35 от АПК, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, а и не са уведомени собствениците на МПС- то, което е задължително по реда на АПК, за изготвяне на констативния протокол. Решението е неправилно. В случая се констатира, че е спазена процедурата по чл. 46 от НАРЕДБА за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, приета с Решение № 364 по Протокол № 84 от 25.06.2015 г. / преди допълването й с Решение № 759 по Протокол № 44 от 23.11.2017 г. / По делото е приложен Констативен протокол № 012353/20.03.2017 г., съставен от комисия, назначена със Заповед № РСЛ 16- РД-09-491/25.11.2016 г. на кмета на район "Слатина", на основание чл. 46 от Наредбата, от който е видно, че лек автомобил "Рено 19" с рег. [рег. номер на МПС], цвят бял, е паркиран върху имот – общинска собственост на адрес гр. София, ж. к. "Христо Смирненски", ул. "Спътник", зад блок № 17. Комисията е извършила констатация, че автомобилът е изоставен и не е заверен знакът за технически преглед. Макар и последното да не е отбелязано изрично в протокола, то се подразбира, тъй като в графа "Наличие на стъкла", след "да" не е отбелязано, че има холограмен стикер за преминат периодичен технически преглед. Следва да се отбележи, че при извършване на периодичен технически преглед на лек автомобил, се съставя протокол. Протоколът с данните се сканира и се въвежда в информационната система за регистриране на техническите прегледи, която е към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Върху протокола се поставя стикер с номера на знака за периодичния преглед. Стикер със същия номер се поставя и на стъклото на автомобила. Наредба № Н-32 за периодичните прегледи за проверка на техническа изправност на ППС и чл. 143, ал. 11 от ЗДвП предвижда, че служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като в този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат. Предвид посочените норми, процесното МПС няма как да е преминало през периодичен технически преглед за проверка на техническа изправност без изискуемото по чл. 30, ал. 1 от Наредба №Н- 32/16.12.201 г. свидетелство за регистрация част ІІ. Административният орган, при постановяване на обжалваната заповед, приема, че МПС е излязло от употреба, като с поставянето на стикера – предписание за преместване на ИУМПС, започва да тече 3- месечния срок за преместване на МПС. В случай, че в срока по ал. 3 на чл. 46 от Наредбата, собственикът не е изпълнил предписанието, кметът на общината или упълномощени от него длъжностни лица издават заповед за принудително преместване на ИУМПС на площадка за временно съхранение или в център за разкомплектоване на ИУМПС/чл. 46, ал. 5/. Поради това касационната инстанция счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както е посочил първоинстанционния съд. Досежно уведомяването на собственика на МПС/ чл. 46, ал. 2 от Наредбата/, следва да се отбележи обстоятелството, че същият е починал, а уведомяването на неговите наследници не е възведено като императивно условие за редовно извършена процедура по този ред. Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, настоящата съдебна инстанция намира следното: По смисъла на § 2, т. 7 от ДР на НУОПОЧТСО, "излязло от употреба МПС" е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на ЗУО, отговарящ на едно или повече от следните условия:.... б. "б"- моторното превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32 д от Наредба № I-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост". Съдът намира, че това е приложимата материалноправна уредба (§ 2, т. 7, б. "б" от ДР на НУОПОЧТСО) относно дефиниране според заповедта на "излязло от употреба моторно превозно средство". Обсъждането от страна на първоинстанционния съд на останалите хипотези на тази разпоредба, които не са посочени като правно основание в заповедта, е ирелевантно. Според § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците, отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Съгласно чл. 32 д, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, знакът за технически преглед е задължителен и се поставя от вътрешната страна на предното стъкло. В случая безспорно се установява, че процесното МПС е такова, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32 д от Наредба № I-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, имайки предвид и данните в удостоверението за наследници, от което е видно, че собственичката е починала на 02.12.2006 г., и служебно прекратената регистрация. При преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав счита, че всички факти и обстоятелства от значение за случая са изяснени/ обратно на твърденията на административния съд/, като са били налице материалноправните предпоставки за издаването на процесната заповед, която е съобразена и с целта на закона. Отменяйки заповедта като незаконосъобразна, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и на негово място да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата М. Б. с произходящите от това правни последици. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответницата М. Б. следва да бъде осъдена да заплати разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева за всяка от тях, или общо 200 лева (двеста лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,