Решение № 2426 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11559/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците(ДАБ) при Министерски съвет против решение 10463 от 15.10.2024г., постановено по адм. дело 2088/2024г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено негово решение 8863/27.08.2024г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че от доказателствата по делото не се установява наличието на предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Иска се отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество за отхвърляне на жалбата на Г. срещу процесното решение на органа. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Г. Д. В. се явява лично. Счита обжалваното решение за обосновано и правилно, поради доказаност на предпоставките за предоставяне на международна закрила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. Д. В. , гражданин на Руската Федерация, против решение 8863/27.08.2024г. на председателя на ДАБ, с което на осн.75, ал.1, т.2 и т.4 вр. с чл.8 и чл.9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административното производството е проведено след постановяване на Решение 3730/27.03.2024г. по адм. дело 11964/2023г. на ВАС, с което е отменено решение N 9502 от 02.06.2023г. на заместник-председателя на ДАБ при МС и преписката е била върната за ново разглеждане с дадени задължителни указания. Административният съд е отменил като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение, като е приел, че независимо от мотивите на касационната инстанция, че са доказани предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, ДАБ отново бланкетно е разгледала опасенията на жалбоподателя от преследване и е изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи са напълно формални. Решаващият състав е приел, че не са изпълнени дадените от ВАС в посоченото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, с което административният орган е допуснал съществени нарушения на админишстративнопроизводсвените правила, което обуславя и материалната незаконосъобразност на решение 8863/27.08.2024г. на председателя на ДАБ. Решението е правилно. В рамките на повторно проведеното производство по молбата на Г. Д. В. , административният орган без каквито и да било нови, различни от първоначалните фактически установявания, с изключение на едно формално проведено интервю, отново е достигнал до същите изводи без изобщо да съобрази дадените му от съда указания. В мотивите на решението е прието, че ответникът по касация е напуснал родината си напълно легално ползвайки паспорта си и е преминал през Полша, Чехия, Германия и Турция, като не е потърсил закрила в нито една от изброените по-горе държави, след което на 01.05.2022 г. с виза е дошъл в Република България и отново не е потърсил веднага международна закрила, което обосновава извод, че напускането му на Руската федерация не е продиктувано от страх за живота и сигурността му. В процесното Решение е прието, че Г. не е имал никакви проблеми с официалните власти относно несъгласието си с политиката им в страната и с войната в Украйна, с оглед многократно изказаното от него публично опозиционното мнение в социалните мрежи посредством лични блогове, след което за него не са възниквали никакви негативни последици. Адмивнистративният орган не е кредитирал представените призовки, като е посочил, че автентичността и достоверността им не са доказани по безспорен начин поради факта, че са представени във вид на черно-бяло фотокопие, а и от съдържанието им не става ясно, каква е причината за изпращането им. Никъде в тях не е посочено евентуална мобилизация или участие във военната операция поради което страхът от насилствена мобилизация на фронта е неоснователен. По тези и допълнително изложени в обжалваното решение пред АС-Варна, които не следва да бъдат повтаряни отново и които в голяма степен съвпадат с първоначално изложените такива, в заключение административният орган е приел за неоснователни всички твърдения на молителя, че се страхува да не бъде задържан, измъчван и осъден поради политическите си дейности и убеждения , поради което липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл.8 и по чл.9 от ЗУБ. Административният съд правилно и в съответствие с дадените в решение Решение 3730/27.03.2024г. по адм. дело 11964/2023г. на ВАС е извел извод за незаконосъобразност на обжалваното решение поради несъобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, съответно несъответствие с приложимите материалноправни норми. В решението на председателя на ДАБ, като не е съобразено обстоятелството, че след постановяване на решението на ВАС не са настъпили нови обстоятелства, които да променят фактическата обстановка в Руска Федерация, противно на твърдяното в касационната жалба отново не са обсъдени надлежно доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, каквито са изискванията на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ, а формално и бланкетно е посочено, че не са налице предпоставките за предоставянето на международна закрила. Административният орган не е обсъдил посоченият от ВАС федерален закон от 14.04.2023г. 127-ФЗ "За изменение на някои законодателни актове на Руската Федерация", според който, на гражданите които подлежат на призива за военна служба и които са получили призовка от военния комисариат, се забранява да напускат страната, като се вземат временни мерки, с цел осигуряване на тяхното явяване. Не са обсъдени §169, §170 и §171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците /Наръчника/. За този пропуск, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и на осн.чл.221 , ал.2 следва да се извърши препращане към тях. След анализ на представените в съдебно заседание писмени доказателства - копие от военен билет /военна книжка/ издадена на 04.12.1995 г., преводи на български език на Федерален закон 31-FZ от 26.02.1997 г., печатни материали, публикации и др., решаващият състав е приел, че по отношение на Г. е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 вр. с чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ или риск от осъществяване на такова спрямо него при завръщането му в държавата по произход, с което са осъществени основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. От представените по делото доказателства, в т.ч. и представените от касатора справки, се установява, че съществува реална възможност лицето да бъде мобилизирано и изпратен да се сражава в Украйна. Съгласно уточнението в член 4, параграф 4 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, фактът, че молителят вече е бил повикан , за да бъде мобилизиран, на което не се е отзовал е сериозен признак за основателните му опасения от преследване, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че преследването не би се повторило. Следователно, съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, при евентуалното му завръщане в държавата по произход. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното с нея съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. За пълнота следва да се отбележи също, че правилно съдът е приел, че оспореното пред него решение е незаконосъобразно, а не нищожно. Това е така, защото с цитираното решение на ВАС, с което е отменено първоначалното решение на зам.председателя на ДАБ , преписката е върната на органа за ново произнасяне с дадени задължителни указания. Следователно съдът се е произнесъл със силата на присъдено нещо по предмета на спора- законосъобразността на решението на органа, но диспозитивът не съдържа разпореждане за предоставяне на международна закрила, дори е предоставено на органа да прецени какъв статут да предостави. Следователно решение 8863/27.08.2024г. не е в противоречие с обективните предели на СПН на съдебното решение, то не му противоречи по спорния предмет или по правните последици, обективирани в неговия диспозитив по смисъла на чл.177, ал.2 от АПК, поради което не е нищожно. С оглед изхода по делото, на касатора не се следват разноски, а ответникът не е предявил искане за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение