Решение № 2839 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6589/2010 г.

Решение № 2839 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6589/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

Образувано е по жалба на "Белла България" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Момчил войвода" № 9, представлявано от упълномощения адвокат Русева, срещу решение № 348/31.03.2010 г., постановено по преписка № КЗК-1033/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията.

С оспореното решение, на основание чл. 36, ал. 3 ЗЗК на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 217 680 лева, за проведена в периода периода 2.11.2009 г. - 13.12.2009 г. промоционална игра под надслов "Стягайте багажа за LEKI пътешествия".

"Белла България" АД обжалва решението и претендира неговата отмяна, релевирайки доводи за наличие на основания по смисъла на чл. 146, т. т. 4 и 5 АПК. Оспорва изложените мотиви относно приетото като значително съотношение между стойността на продуктите и предлаганите награди, като твърди, че е придобило туристическите уикенд пакети на цени, които не надвишават 100 пъти стойността на закупения за целите на участието продукт. Поддържа, че организирането на промоционалната игра не съставлява недобросъвестна търговска практика, т. к. не е повлияло на потребителската активност и продажбените обеми на дружеството са останали непроменени в периода на промоцията. Въз основа на тези съображения оспорва решаващият извод на регулатора, че е осъществен съставът на чл. 36, ал. 3 ЗЗК. Евентуално претендира намаляване на санкцията като прекомерна.

Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията (КЗК/Комисията), представлявана от юрисконсулт Кинанева, оспорва жалбата по аргументи, изложени в депозирана писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество е частично основателна.

"Белла България" АД осъществява стопанска дейност, свързана с производство, преработка, изкупуване и търговия на стоки от хранително-вкусовата и леката промишленост от растителен и животински произход. Във връзка с промоцирането на серия шпекови колбаси с марка "LEKI" в периода 2.11.2009 г. - 13.12.2009 г. дружеството е организирало и провело рекламна игра под надслов "Стягайте багажа за LEKI пътешествия". Играта е полуляризирана чрез рекламни съобщения в телевизиите "Бтв", "Нова телевизия", "Диема", "Диема 2", "Диема Фемили"; Радио "Веселина", печатните издания на вестниците Марица", "Дневен труд", "Журнал за жената", списание "1001 рецепти" и "Всичко за всеки" и чрез Интернет медии.

В рекламното съобщение е посочено, че всяка седмица до 13 декември четири двойки могат да спечелят самолетни уикенд екскурзии до Париж, Лондон, Рим и Берлин. Съгласно условията на играта, за тези награди, както и за 100 пътнически куфара "Самсонайт", може да се участва по няколко начина. Един от тях предполага посещение на магазините на "Билла", "Фантастико", "Пикадили" или "Кауфланд" в петък или събота, когато определени лица, наречени "стюардеси", предлагат на посетителите специални листовки във формата на самолетен билет. В тях има уникален код, който може да бъде изпратен чрез SMS на кратък номер 1750, с което се заявява участие в играта. Останалите начини за участие включват отново изпращане на уникални кодове от промоционалните бандероли на шпек "LEKI", които се намират на самия продукт, като за периода на промоцията (2.11 - 13.12.2009 г.) всички шпекови колбаси LEKI (шпек LEKI, шпек LEKI Бургас и шпек LEKI Сервилат - насипно или вакуум опаковки) се продават с промоционален бандерол със скреч зона, под която има уникален код. След закупуване на един от изброените промоционални продукти клиентът има възможност да види своя уникален код, след изтриване на скреч зоната, разположена върху промоционалния бандерол на съответния продукт от серията шпекови колбаси LEKI. С регистрирането на три такива уникални кода, желаещите си осигуряват участие, освен в томболата за седмичните награди - уикенд екскурзии, и в томбола след края на промоцията за 100 пътнически куфара "Самсонайт". В зависимост от разфасовката и грамажа на шпековите колбаси "LEKI" цената им варира в отделните обекти на търговската мрежа от 3.19 до 4.77 лева с включен ДДС.

Наградите в промоцията са два вида - участие за наградите от седмичните томболи - за всички участници, изпратили поне 1 валиден SMS за седмицата и участие във финалната томбола след края на промоцията за всички с 3 (или кратен на 3 брой) изпратени валидни кратки текстови съобщения SMS за периода на промоцията, неспечелили награда от седмична томбола;

• всеки потребител изпратил уникален код от промоционален бандерол на шпекови колбаси "LEKI" със SMS на номер 1750, валиден за всички мобилни оператори на територията на Република България, в рамките на една календарна седмица участва в томболата за седмичните награди - 24 самолетни уикенд екскурзии до: Лондон (6 бр.), Париж (6 бр.), Рим (6 бр.) и Берлин (6 бр.);

• финална томбола с награди - 100 пътнически куфара "Самсонайт" - всеки потребител, изпратил минимум 3 (три) или кратен на три брой валидни уникални кода от бандероли на шпекови колбаси "LEKI" в рамките на целия период на промоцията (2.11 - 13.12.2009 г.), участва в седмичната томбола за 24-те уикенд екскурзии (в периода на която е/са извършена/и успешна регистрация/ции) и във финалната томбола за 100-те пътнически куфара "Самсонайт". Всеки участник участва толкова пъти в тегленето на наградите - пътнически куфари от томболата, колкото е броят на SMS-ите, които е изпратил, разделен на 3 (три);

Изследвайки условията и начина на провеждане на процесната рекламна игра, Комисията е приела, че дружеството извършва действие, което е елемент от пазарната му стратегия, с цел положително влияние върху стопанските му резултати. Развила е съображения, че условие за участие е потребителят да изпрати чрез кратко текстово съобщение SMS уникален код, който е поместен на опаковките на промоционалните продукти. За целта, клиентът след закупуване на един от изброените промоционални продукти има възможност да види своя уникален код, след изтриване на скреч зоната, разположена върху промоционалния бандерол на съответния продукт от серията шпекови колбаси "LEKI". Така обичайният начин за снабдяване на потенциалните участници в играта с необходимия за участие уникален код е чрез закупуването на промоционални продукти на дребно. Едва след закупуването им може да се говори за възможността за узнаване на уникален код и участие в томболата. А това означава, че всеки изпратен за участие в томболата код, задължително преди това е бил закупен заедно с промоционален продукт от серията шпекови колбаси "LEKI". Следователно правилата на промоционалната кампания безспорно предполагат закупуването на стоката като условие за участието в разпределяне на обещаваните награди. В тази насока регулаторът обосновано е счел, че продажба по смисъла на чл. 36, ал. 3 ЗЗК е всяко възмездно разпространение на продукт, като разпоредбата не конкретизира и не ограничава страните в продажбеното отношение.

Вторият елемент от фактическия състав на посочената разпоредба е стойността на обещаната награда значително да надхвърля цената на продаваната стока или услуга. Позовавайки се на Решение № 55/29.01.2008 г. КЗК приема, че "обещаваната награда има стойност, значително надвишаваща цената на продаваната стока или услуга, ако надвишава със 100 пъти стойността на предлаганата стока или услуга, или с повече от 15 минимални работни заплати за страната". Комисията е счела, че за осъществяването на нарушение по обсъжданата норма, релевантна е цената на обещаваните награди за крайните потребители на пазара, т. к. точно тази висока цена на обещаваната награда би се спестила от потребителя при участие в промоционална игра.

Така в конкретния случай при преценка дали е осъществено нарушение по чл. 36, ал. 3 ЗЗК, определящи са най-ниската цена на един промоционален продукт "шпек LEKI" и действителната цена за краен потребител на "куфар за пътуване Samsonite" и "уикенд екскурзия за двама". Със закупуване на продукта с най-ниската цена, потребителят ще има възможност да участва в томболата за обещаната награда. Най-ниската възможна цена в случая е 3.19 лв. с ДДС, предлагана в магазинната верига "Пикадили". За участие в томболата за наградата "куфар за пътуване Samsonite" е необходимо да се изпратят минимум три броя уникални кодове, което предполага закупуването на минимум три промоционални продукта "шпек LEKI". За участие в томболата за наградата "уикенд екскурзия за двама" е необходимо да се изпрати един уникален код, което предполага закупуването на един промоционален продукт "шпек LEKI". Следователно най-ниската възможна цена за участие в томболата за наградата "куфар за пътуване Samsonite" е 9,57 лв., а за участие в томболата за наградата "уикенд екскурзия за двама" е 3,19 лв.

При това положение потребителят би могъл да получи "уикенд екскурзия за двама" на цената на един промоционален продукт "шпек LEKI". Единствената му обичайна възможност да се сдобие с подобна на обещаваната като награда стока или услуга е като заплати действителната й цена. Именно поради тази причина, евентуалният ефект на изкривяване на търсенето така или иначе ще настъпи, доколкото последният се влияе единствено от поведението на потребителя, а той определя решението си за покупка от възможността да придобие нещо като награда, вместо да заплати за него по обичайния начин. Мотивацията за участието му изхожда от възможността да не заплати иначе скъпия на пазара продукт, ето защо потребителят няма да закупи скъпо струващият продукт или услуга директно от магазин, а би закупил продукт с ниска цена, което би му дало възможност да спечели скъп продукт или услуга.

Анализирайки гореописаните факти на плоскостта на конкурентното законодателство КЗК е приела, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по смисъла на чл. 36, ал. 3 ЗЗК. Обосновала е извод, че организираната игра противоречи на добросъвестната търговска практика и може да доведе до изкривяване на пазара и пренасочване на потребителското търсене.

Направените от КЗК правни изводи съответстват на събраните доказателства, установените фактически констатации и приложимите материалноправни норми.

Приложното поле на ЗЗК обхваща дейността на предприятията, която засяга негативно конкуренцията и създава възможност за неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда на съответния пазар. С разпоредбата на чл. 29 ЗЗК е установена обща забрана за нелоялна конкуренция, която има субсидиарен характер и може да намери самостоятелно приложение само, когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава Седма ЗЗК (чл. 30 - чл. 37). В конкретния случай Комисията е изследвала поведението на жалбоподателя от гледна точка на забраната на нелоялна конкуренция под формата на нелоялно привличане на клиенти.

Приложената от административния орган разпоредба на чл. 36, ал. 3 ЗЗК забранява извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от: решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки; събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга. По силата на цитираната норма се забраняват действията, които въвличат непазарни елементи в процеса на вземане на решение от потребителя дали да купува определена стока или не, и се създават предпоставки смисълът на икономическата конкуренция да се измести, като на заден план се поставят качествата на стоките и техните цени. Нарушението по своята правна природа не е резултатно, т. к. за съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили реални вреди. Достатъчно за ангажиране отговорността на нарушителя е увреждането да е възможно, вероятно, т. е. да съществува потенциална опасност от негативно засягане интересите на конкурентите в отношенията помежду им в резултат на недобросъвестното търговско поведение на конкретния стопански субект.

Като е анализирала всеки от отделните съставомерни компоненти, визирани в хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗЗК Комисията е извела законосъобразно заключение, че поведението на "Белла България" АД при осъществяване на стопанската му дейност, свързано с проведената в периода 2.11.2009 г. - 13.12.2009 г. промоционална игра осъществява състава на разглежданата забрана за нелоялна конкуренция. Организираната и осъществена от страна на търговското дружество игра е недобросъвестен метод за пренасочване на потребителското търсене и увеличение на продажбите на съответните продукти, чрез въздействие върху клиента по начин, който подвежда да се закупи стоката поради стойността и вида на наградите. Начинът по който е организирана и рекламирана промоционалната игра и акцентирането на факта, че се раздават атрактивни подаръци, недвусмислено сочат, че с проведената кампания се подменят основните функции на рекламата. По този начин се измества съзнанието на потребителя от реалните му потребности и същият се превръща в участник в своеобразна лотария, която не е присъща на нормалната пазарна размяна. Така търсенето не е съобразено с потребностите на потребителя и не е обусловено от съществените характеристики на стоката, а е зависимо от допълнителни награди. Този начин на предлагане по същността си е непазарен стимул за купувачите и начин за увеличаване на продажбите, т. к. потребителят отдава предпочитание на определена стока не поради нейните потребителски стойности, а поради възможността да спечели обещаната награда. Участието в кампанията и вероятността да се спечели награда са неразривно свързани със закупуването на продукта, предлаган от жалбоподателя. Правилно в тази насока КЗК е приела, че с поведението на "Белла България" АД посредством процесната рекламна промоция, се извършва действие, което е елемент от пазарната му стратегия с цел положително влияние върху стопанските му резултати. Извършването на продажба, когато с нея се обещава или предлага нещо, чиято стойност многократно надвишава цената на предлаганата стока, е укоримо действие от гледна точка на правилата на конкуренцията. На практика се рекламира награда, като се отклонява вниманието на потребителите от качеството на предлаганата стока и останалите участници на съответния пазар - субекти, извършващи стопанска дейност, свързана с производството на хранително-вкусова продукция, в т. ч. и на шпекови салами на територията на страната, се поставят в неравностойно положение като конкуренти.

Участието в играта е свързано с изпращане на SMS с уникални кодове от стреч зоната на опаковката на промоционалните продукти. Следователно за получаване на обещаните награди е необходимо снабдяването с код, чието придобиване е обусловено от закупуване на съответния рекламиран продукт. Независимо, че в условията на промоцията е отразено, че закупуването на продукта не е задължително условие за участие, потребителят не би могъл да използува друг обичаен начин за снабдяването с необходимите кодове, освен закупуването му. Предоставянето им чрез т. нар. стюардеси касае пазара на град София, който е само част от териториалния обхват на рекламната игра и то в рамките на един ден седмично. При това положение предвиденият алтернативен способ е осъществим при допълнителни изисквания, които повечето потребители не могат да изпълнят. В случая използването на алтернативния способ е опосредено от допълнителни действия на потенциалните участници (посещение на конкретни магазини в София). Следователно в крайна сметка участието в промоционалната игра е доминирано от идеята за закупуване на рекламираните продукти. Следва да бъде отбелязано още, че приложимостта на правната норма не е обвързана от количествен критерий - дали и доколко част от условията на промоционалната игра нарушават безусловната забрана за нелоялно привличане на клиенти, поради което цялостното поведение на дружеството - жалбоподател законосъобразно е преценено като нарушение на императивна законова разпоредба. Обстоятелството, че оборотът на дружеството не е увеличен за периода на промоцията, както и фактът, че производителят на стоките е трето юридическо лице, са ирелевантни за възприетия правен резултат, т. к. не са включени в състава на приложимата правна норма.

КЗК не е допуснала нарушение на закона при преценка съотносимостта на цените на продаваната стока и предлаганата награда. В раздела относно фактическите установявания на КЗК (л. 7 от решението, т. 9) са посочени цените на продуктите, предоставени от магазинните вериги, като справките се основават на извършените продажби на промоционалните стоки в рамките на релевантния период на провеждане на промоцията. При положение, че данните не са оспорени от жалбоподателя в административната фаза на производството и не са ангажирани доказателства, установяващи различни цени на продаваните в тази верига хипермаркети промоционални стоки, регулаторът обосновано е приел посочената цена за референтна.

Противно на доводите на жалбоподателя, покупките на предлаганите екскурзии на цена 300 лева, дори и да са реално установени в отношенията между двамата партньори ("Ваканция" ООД и "Белла България" АД), не променят изводите за съставомерност на нарушението. Безспорно е, че занижената цена няма аналог за туристически пакет, и съответно за цени; като релевантна за потребителите е действителната цена на услугата, която биха платили, ако решат да направят самостоятелно съответните екскурзии. Цената е паричният израз на стойността на дадена стока или услуга и се определя от търсенето и предлагането на пазара. Пазарна цена (Market price) е стандартната цена, която човек очаква да плати за една стока. Определянето на такава цена, каквато хората очакват да платят за дадена стока, е много съществен момент при формиране на потребителското търсене, ето защо релевантно за хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗЗК е съотношението между цената на предлаганата стока и цената на наградата, която потребителят би заплатил на свободния пазар. Пазарната логика определя като цена тази, на която би се извършила продажба, а не тази, която продавачът е заплатил или претендира. Ето защо референтната цена на туристическите пакети е не тази, на която жалбоподателят ги е придобил, а реалната им пазарна стойност; цената, която би заплатил купувачът на промоционалните стоки, осигуряващи възможност за спечелването на наградите.

По всички изложени съображения, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на административния орган, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 36, ал. 3 ЗЗК. Забраненият с тази норма резултат е продажба, когато заедно с това се предлага получаването на награда. В случая продажбата на продукта води до възможност за потребителя да получи обещаната награда. Изводът на регулатора, че жалбоподателят е осъществил именно продажба, заедно с предлагане получаването на награда, е правилен и съответен на приложимия материален закон. Провеждането на подобни игри уврежда и конкурентите, т. к. те също се принуждават да използват подобни рекламни прийоми. Чрез такова поведение се стига до нелоялно привличане на клиенти, а от там и до възможност за увреждане на интересите на потребителите.

Цитираното решение № 748/23.07.2009 г. по преписка № КЗК-506/2009 г. на Комисията е неотносимо към спора. Установените релевантни факти в двете производства са различни, поради което и възприетите административни решения не съвпадат.

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗЗК, Комисията не само установява извършеното нарушение и нарушителя, но определя вида и размера на санкцията, предвидена в закона. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК постановява, че за нарушение по глава Седма Комисията налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия. Според чл. 100, ал. 4 ЗЗК при определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Конкретният размер на санкцията се определя от Комисията в съответствие с приета от нея Методика, публикувана на страницата й в Интернет.

С решение № 71 от 3.02.2009 г., в сила от 10.02.2009 г., изменено с решение № 1024/6.10.2009 г. КЗК е приела Методика за определяне на санкциите по ЗЗК (Методиката). Основните принципи, които се прилагат при индивидуализацията на налаганите от Комисията имуществени санкции, са регламентирани в Общите положения на Методиката (специална и обща превенция, принцип на пропорционалност, осигуряване на достатъчна степен на прозрачност и предвидимост и едновременно с това предотвратяване възможността на нарушителите да изчислят предварително точния размер на санкцията, която би им била наложена, с цел да калкулират този размер като "разход нарушение" и т. н.). В част IV на Методиката "Определяне на имуществените санкции за нарушения по глава VII от ЗЗК" са установени съответни правила при санкциониране на нарушителите за прояви на нелоялна конкуренция, каквото е нарушението на чл. 36, ал. 3 ЗЗК. Видно от т. 17 на Методиката санкцията се определя въз основа на общия оборот на предприятието за предходната финансова година. Изчисляването на размера на имуществената санкция включва два елемента: установяване на базата, спрямо която се изчислява съответният процент (т. е. установяване на размера на общия оборот на предприятието за предходната финансова година) и определяне на конкретен процент от установената база съобразно принципите за индивидуализация на санкцията и целите на административнонаказателното производство.

Съгласно чл. 25, ал. 1, вр. чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК общият годишен оборот на предприятието, който е основан на санкцията, е в размер на нетните му приходи от продажби. Те в случая са приетите от Комисията 174 144 000.00 лв., според представен отчет за приходи и разходи към 31.12.2008 г.

Санкционираното дружество не оспорва стойността на установения от Комисията общ оборот, като жалбата в частта срещу размера на наложената му имуществена санкция съдът намира за основателна.

При определяне точният размер на наложената санкция се отчитат обстоятелствата, свързани с характера на нарушението, степента на обществена опасност, неговата продължителност и др., които да доведат до налагане на обосновано и справедливо наказание на нарушителя. Критерий за преценка е и необходимостта от съизмеримост с икономическото състояние на дружеството - нарушител, като при определяне размера на наложената санкция да се позволи на дружеството, след заплащането й, да е в състояние да оперира пълноценно на пазара в конкурентни условия. Санкцията следва да отговаря на характера и степента на нарушението и т. к. има превантивен характер срещу бъдещи недобросъвестни действия, трябва да е съобразена с реализирания оборот на дружеството.

КЗК е приела поведението на "Белла България" АД за нарушение на добросъвестната търговска практика, доколкото по този начин се пренебрегват основни принципи на конкуренцията и пазара и е наложила имуществена санкция в размер на 0,125 % от общия оборот на дружеството за 2008 г.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетено, че разглежданата игра е популяризирана чрез национални медии на радио, телевизия, печатни издания, билбордове и клипове, излъчвани по телевизионните канали на големите вериги магазини на територията на цялата страна, което дава възможност на рекламното съобщение да достигне до най-широк кръг аудитория, респ. играта е обхванала голяма част от пазара и е достигнала до максимален брой потребители. Като смекчаващо вина обстоятелство е посочена продължителността на промоцията (малко повече от месец), като по този начин периодът, за който е била проведена промоционалната игра може да се приеме за кратък. Въпреки краткият период на промоцията обаче, като отегчаващо вината обстоятелство е отбелязано, че промоционалните етикети са продължили да присъстват върху продуктите на дружеството и след приключване на промоцията. Подобно обстоятелство не е установено с годни доказателства по административната преписка, като следва да се изтъкне факта, че периодът на промоцията е бил отразен на промоционалния бандерол и в условията на играта изрично е записано, че след 13.12.2009 г. организаторът няма да носи отговорност за предоставяне на награди (раздел 3 на официалните правила, л. 16 от преписката). Т. е. по преписката не е установено разпространението на стоки с промоционални бандероли да е продължило след края на промоцията, а и това не би могло да повлияе на пазарното поведение на потребителя.

В конкретния случай, предвид описаните по-горе обстоятелства, относими към индивидуализацията на санкцията, определеният й размер се явява прекомерно завишен. Същият не кореспондира на тежестта на нарушението, на съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на принципа на пропорционалност. Нарушенията в областта на нелоялната конкуренция се характеризират поначало с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите видове нарушения по ЗЗК, доколкото не са свързани с изкривяване на конкурентната среда и с деформиране на пазара. С оглед естеството на деянието, конкретните обстоятелства, при които то е извършено и краткия период на промоцията, която не се е отразила на конкурентната среда и по същество не е довела до настъпване на вредоносен за конкурентите резултат, размерът на санкцията следва да се редуцира. Съдът намира, че при данните по делото и в условията на икономическа криза, довела до спад в производството и потреблението, целите на закона биха могли да бъдат постигнати и с налагането на по-нисък размер на имуществена санкция, поради което счита, че санкция в размер от 0,03 % от оборота, възлизаща на 52 243.20 лева би била справедлива и обоснована, така че от една страна да има превантивен и възпиращ ефект за нарушителя, а от друга - да не осуетява възможността му да осъществява дейността си, съставлявайки прекомерно финансово бреме.

С оглед изхода на делото в настоящата му фаза и предвид направените от процесуалния представител на ответника по жалбата искане за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143 АПК, във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева в полза на КЗК.

Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,