Решение № 6615 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9994/2013 г.

Решение № 6615 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9994/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Ромеда Билд" ЕООД гр. Пазарджик против решение № 1200/28.05.13 г., постановено по адм. д. 75/13 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт с № 131203224 от 04.10.2012 г. на старши инспектор по приходите в ТД - Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 1536 от 15.12.2012 г. на директора на Д "ОУИ", а понастоящем Д "ОДОП", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и е изразил писмено становище по касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив приема за установено, че обжалвания РА е действителен данъчен акт, и при издаването му в частта, с която на "Ромеда Билд" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "Мегаконтракт" ЕООД и "Стойчевстрой" ЕООД не е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът обосновава изводите си въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички събрани по време на данъчната ревизия доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в съдебното производство. Съдът е приел, че по делото не е спорно между страните, че фактурираните СМР са реално изпълнени, но преценени в своята съвкупност, доказателствата по делото не предпоставят несъмнения извод, че именно преките доставчици, издатели на процесните фактури, са изпълнили тези услуги. По отношение първият доставчик съдът е приел, че не разполага с необходимите ресурси да изпълни реално фактурираните СМР, предвид наличието на регистрирани само 2 трудови договора, а обемът на фактурираните работи е обективно невъзможен да бъде изпълнен само от две лица, при това ръчно. Освен това, по делото липсват доказателства за ангажиране на работници /кофражисти, зидари/ по граждански договори, нито пък дори се твърди такова нещо от жалбоподателя. По отношение на втория доставчик е прието, че дори хипотетично да се допусне, че "Стойчевстрой" ЕООД действително е командировало 7 работници на обекта /без изрично деклариралите противното работници/, на който са изпълнени процесните СМР, то е обективно невъзможно 7-те работници да са изпълнили всички протоколирани работи в рамките на месец 06.2010 г. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че първоинстанционният съд е постановил едно правилно и обосновано решение в съответствие с материалния и процесуалния закон. Основателно, след като е обсъдил всички доказателства представени в административното и съдебно производство, поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият състав е достигнал до извод за липса на осъществени реални доставки на услуги по веригата възложител-изпълнител-подизпълнители. Неоснователни са доводите на касатора изложени в касационната жалба относно реалното извършване на спорните доставки на услуги. Независимо, че не е спорно, че всички СМР по процесните фактури са извършени, то това не води до безспорен извод, че те са извършени от посочените дружества. В мотивите си АС - Пловдив ясно е посочил, че само и въз основа на това, че има изграден обект, и са извършени СМР, не означава, че са налице доставки на услуги между посочените доставчици по откроената верига от доставки с краен получател дружеството жалбоподател. Настоящият състав на ВАС, споделя мотивите на първоинстанционният съд, че наличието на обект, не може безспорно да се установи извършването на фактурираните услуги от посочените дружества. От заключението на вещото лице, което е прието и кредитирано като неоспорено е видно, че приложените документи, не съдържат данни за отразяване на стопанските операции по процесните фактури в годишния отчет на дружеството - жалбоподател, не са налице данни за начислени възнаграждения и осигуровки по трудови и граждански договори на наети лица за съответните периоди, а от наличната документация на доставчиците, не може да се направи заключение за редовно водене на счетоводството на дружеството. Следователно извършените СМР, предмет на издадените фактури от изпълнителите по сключения предварителен договор за строителство от 25.05.2010 г., не могат да обосноват признаването на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, тъй като са налице предпоставките на чл. 71 от ЗДД, но липсва основната предпоставка по смисъла на чл. 6 или чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Анализирайки представените данъчни фактури на изпълнителите по фактурираните СМР, съдът правилно е възприел довода на органа по приходите, че те не удостоверяват наличие на доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и наличие на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, тъй като във връзка с услугите бетониране на ВНК, плоча на кота - 0.20 м и греди при плоча с обем 175 000 куб. м, не е икономически оправдано и физически възможно тези дейности да се извършат ръчно, а е необходимо налична техника/бетон помпа/, която не е налична в материалния ресурс от страна на изпълнителите. Липсата на дълготрайни материални активи, инвентар и техника за извършване на СМР услуги, както и на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, поставя под съмнение дали действително посочените лица са извършители на съответните услуги, при липса на устни доказателства, /показание на разпитани свидетели/ в тази насока. Основателни са и доводите в първоинстанционното решение по отношение на позоваването на решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Настоящият случай не е идентичен със случая по обединени дела С-80/11 и С-142/11 и решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. е неприложимо, защото при решението на СЕС няма спор по доставката, поради което оплакванията, изложени в касационната жалба в този насока, следва да бъдат отхвърлени. Решението на административния съд е резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена обстановката по спора и са формирани обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалния закон. Решението като обосновано и правилно следва да се потвърди в тази си обжалвана част. Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение: