Решение № 4245 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15985/2013 г.

Решение № 4245 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15985/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ГППМП Здраве 999" ООД, гр. София, против решение № 5650 от 23.08.2013 г. по адм. дело № 3536 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана изх. № 29-05-61 от 3.08.2011 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до нарушения на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е писмена покана изх. № 29-05-61/03.08.2011 г., издадена от Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която "Групова практика за първична медицинска помощ Здраве 999" ООД, гр. София - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) по индивидуален договор (ИД) № 222011/19.01.2010 г., е задължен да възстанови сумата 3503.78 лв., произхождаща от превишения на възложената стойност на медико-диагностични дейности (МДД) - бл. МЗ-НЗОК № 4 в размер на 2754.29 лв. за второ тримесечие на 2010 г. и 749.49 лв. за четвърто тримесечие на 2010 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентния орган при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 59 от АПК, в съответствие с материалноправните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. (отм.), Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г. (НРД 2010 - отм.) и договорната клауза на чл. 37. Позовал се е на заключението на назначената съдебно - счетоводна експертиза, съгласно което констатациите в протокола за неоснователно получени суми относно превишенията и изчисленията на сумите са верни. Жалбоподателят не е оспорил представените по делото документи и данните на констатираното в протокола превишение на регулативните стандарти. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, релевиращи неправилно прилагане на материалния закон и пренебрегване на трайната съдебна практика. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният административен съд е аргументирал правната допустимост на регулативните стандарти (регулациите) съобразно мотивите към решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, граждани и юридически лица. Правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗЗО диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за медико-диагностични дейности се определят със Закона за бюджета на НЗОК. Касаторът неправилно се позовава на решение № 12098 от 4.12.2006 г. на Върховния административен съд, петчленен състав (ДВ, бр. 101 от 2006 г.), с което са отменени отделни текстове на Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г., който е бил в сила до 31.12.2009 г. През 2010 г. условията и редът за оказването на медицинска помощ са регламентирани в Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г.). На основание чл. 22, ал. 2, т. 1 от НРД за 2010 г. протоколите за определен брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 3 ЗБНЗОК за 2010 г. представляват неразделна част към индивидуалните договори с изпълнителите на извънболнична медицинска помощ. Следва да се отбележи, че с цитираното решение № 12098 от 4.12.2006 г. на ВАС, 5- чл. състав, не е отменена разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от НРД 2006 г., съгласно която директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) след писмено становище от председателя на БЛС, съгласно съвместна методика, утвърждава регулативните стандарти за всяко от тримесечията. Не е отменена и разпоредбата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г., която дава право на НЗОК да прекрати без предизвестие договора в случай, че изпълнителят не подпише протоколите за регулативни стандарти, представляващи неразделна част от индивидуалния договор. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ИД за 2010 г. изпълнителят на ПИМП може да назначава извършване на МДД по стойност на отделните видове, определена от възложителя НЗОК съгласно указания ред в ал. 2 - с подписан протокол в съответствие с Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико - диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2010 г. (отм.), приети с Решение № РД-УС-04-153/21.12.2009 г. на УС на НЗОК на основание на чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Отговорността за заплатените от бюджета на НЗОК средства за МДД, назначени от изпълнителя на ПИМП извън разрешените надвишения и компенсирания, е възникнала на основание договорната клауза на чл. 37, ал. 3. Контролът за спазването на регулациите е осъществен по реда на чл. 76а от ЗЗО, към който препраща ал. 5 на чл. 37 от ИД за 2010 г. В протокол за неоснователно получени суми № ФВ-242/6.07.2011 г. е констатирано превишение на определената стойност за МДД за второ и четвърто тримесечие в размер общо на 3503.78 лв. С назначаване на съответните медико-диагностични дейности над определената му стойност изпълнителят е причинил непланирани плащания от бюджета на НЗОК над лимитираните средства, поради което дължи възстановяване на разходите, направени в нарушение на закона и договорните му задължения. Оспорената покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,