Решение № 35 от 22.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 116/2020 г.

Решение № 35 от 22.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 116/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Г. Г. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 2145 от 05.09.2019 г. на Софийски апелативен съд, ГК по в. гр. д. № 4188/2018 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 3548 от 04.06.2018 г. по гр. д. № 1171/2017 г. на СГС, 1 ГО, 2ри с-в, в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК "Лев Инс" АД-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 226 от КЗ (отм.); за разликата между уважената част от 28 000 лева до пълнопредявения размер от 40 000 лева, за претърпени болки и страдания в следствие на настъпило на 23.12.2015 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение по отношение на приетия от съда общ размер на обезщетението, както и относно обосноваността на процента на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на самата пострадала. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищеца и причинната връзка между последните. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП виновно причинено на 23.12.2015 г. от водача на лек автомобил-"ПЕЖО 206" с рег. [рег. номер на МПС], чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на ищцата са причинени тежки травматични увреждания: счупване на лявата ключица в средната трета с дислокация, контузия на главата с наличие на фрактурна ивица на двете ламии, мозъчно сътресение и контузии с охлузване на двете колена, за които е била лекувана. В последствие ищцата е търпяла болки, възстановила се е трудно и има затруднения в движенията на лявото рамо. С оглед изложените обстоятелства и възрастта на пострадалата -61 г. са приети неимуществени вреди, болки и страдания, чието обезщетяване е определено в размер на 35 000 лева. Този размер, според съда, следва да се редуцира с 20 на сто, с оглед приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самата пострадала, изразяващо се в пресичане на оживена пътна артерия в [населено място] в тъмната част на денонощието, на забранено за това място. С оглед изложеното, искът е счетен за основателен до размера от 28 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, като за остатъка до пълнопредявения размер е отхвърлен. С определение № 651 от 27.11.2020 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1от ГПК в обжалваната част, по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, с оглед противоречие със задължителната практика на ВКС-ППВС 4/68. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в нея за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т. 11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая, въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от пострадалата ищца, вследствие на виновно причиненото ПТП, и по-конкретно: претърпяното, от нейна страна, мозъчно сътресение в следствие на контузията на главата й и последиците от това, изразяващи се в остатъчно главоболие и страхови състояния, съобразно констатациите на медицинската експертиза. Не е взето в предвид, при определяне на процента на съпричиняване на вредоносния резултат, и установеното в допълнителното ЗАТЕ, обстоятелство, че водачът на МПС е могъл във всички случаи, с оглед скоростта, с която е управлявал лекия автомобил и поведението на пострадалата, да избегне сблъсъка с нея. При това положение настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди, претърпени от страна на ищцата болки и страдания, възлиза на 40 000 лева, а процентът на съпричиняване - на 10 на сто, поради което и решението в обжалваната част следва да се отмени като неправилно, и съответно- искът да се уважи, като се присъдят още 8 000 лева. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на настъпване на вредите-23.12.2015 г. до окончателното плащане. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293, ал. 2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства, ВКС е следва да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските: Ответникът по касация следва да заплати и разноски в настоящата инстанция в размер на 160 лева- държавна такса, съобразно уважената част от КЖ, както и 730 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2145 от 05.09.2019 г. на Софийски апелативен съд, ГК по в. гр. д. № 4188/2018 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 3548 от 04.06.2018 г. по гр. д. № 1171/2017 г. на СГС, 1 ГО, 2ри с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касатора В. Г. Г. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗК "Лев Инс" АД-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 226 от КЗ (отм.); , за разликата между уважената част от 28 000 лева до 36 000 лева- за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 23.12.2015 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и в съответната част за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати на В. Г. Г. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 8 000-осем хиляди лева, ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредите-23.12.2015 г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 730 лева- възнаграждение за процесуално представителство, на адвокат П. Куленски от АК- София. ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД-София ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на ВКС сумата от 160 лева- държавна такса, съобразно уважената част от иска в настоящата инстанция. Решението е окончателно.