Решение № 3333 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14247/2012 г.

Решение № 3333 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14247/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, чрез пълномощника му юрисконсулт Ива Зарева, против решение № 662/20.09.2012 г. по адм. дело № 1005/2011 г. на Административен съд - София област, четвърти състав. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид извършените кръстосани проверки по заявените от кандидата площи и площите, отразени в СИЗП, в резултат на което са установени над 30% наддекларирани от кандидата площи и е отказано финансиране по СЕПП и НР 1. Сочи се наличието на фактически и правни основания за издадения отказ. Претендира се отмяна на обжалваното решение, при което да се остави в сила оспореният акт. Ответникът - Стоян Иванов Шиеков, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Излага, че обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, както и че не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: С решение № 662/20.09.2012 г. по адм. дело № 1005/2011 г. на Административен съд - София област, по жалба на Стоян Иванов Шиеков е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-220-6500/688/02.10.2011 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", РА, с което е отказан размер на искана финансова помощ за 2010 г. по СЕПП за сумата от 5 947.56 лв. и по НР1 за сумата 6 994.14 лв., и преписката е изпратена по компетентност на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция - гр. София, за ново произнасяне. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г. да е изготвен доклад за извършената на земеделския производител административна проверка, както и последният да е запознат с този доклад и с резултатите от проверката. Решаващият състав е съобразил заключенията на изслушаните по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи /СТЕ/, въз основа на които констатирал несъответствия в приетите от административния орган за наддекларирани площи, спрямо част от заявените площи, създаващи вероятност те да съставляват по-малко от 20% от общо заявените за подпомагане БЗС, при което и в съответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. земеделският производител би получил частично подпомагане по подаденото заявление. По отношение на отказа за подпомагане по мярка НРД 1, съдът е приел, че отказът е постановен при липса на изложени фактически основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, възпрепятстваща възможността за проверка дали е осъществено посоченото от административния орган правно основание за отказа по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. Обжалваното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първата инстанция е уведомително писмо изх. № 02-220-6500/688/02.10.2011 г. на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, по повод общо заявление за единно плащане на площ УРН: 213996, подадено от Стоян Иванов Шиеков, с което е отказан размера на искана финансова помощ за 2010 г. по СЕПП за сумата от 5 947.56 лв. и по НР 1 за сумата 6 994.14 лв. В писмото са отразени таблици за формиране на суми за финансово подпомагане за СЕПП и НР 1 и е отразен отказ за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и за природни ограничения в планинските райони /НР1/. За изясняване на спорните фактически обстоятелства съдът е допуснал и приел СТЕ, въз основа на които подробно е отразил заявените за финансово подпомагане площи от земеделския производител по отделните схеми и установил несъответствия по отношение на констатираните от административния орган наддекларирани площи. Съдът е приел, че следва да се приемат като допустими за подпомагане части от имотите, посочени в таблиците към уведомителното писмо, предвид констатациите на вещите лица, че същите са обработени, или че от административния орган са допуснати грешки при съобразяване на очертанията им, включително по представените от ответната страна доказателства. В резултат е констатирал, че първоначално определените от административния орган в уведомителното писмо, недопустими площи по СЕПП и НР 1 в размер общо на 10.02 ха, следва да бъдат намалени с 4.74 ха. По отношение на отказа за подпомагане по мярка НРД 1 е установено и че не са изложени конкретни фактически основания за приложимостта на посочената като правно основание разпоредба на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212, доколкото липсват данни от кое длъжностно лице и в резултат на каква проверка е констатирано заявяване от кандидата на площи, по-големи от реално ползваните от него /такива не са посочени и в таблицата, обективирана в оспореното уведомително писмо/. В тази връзка съдът е приел, че актът е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната му и връщане на преписката за ново, законосъобразно произнасяне на сезирания със заявлението орган. Първоинстанционният съд правилно е подходил при определяне на приложимото право във връзка с оспорването на административния акт - Регламент ЕО № 796/2004 г., Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета, Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Европейската комисия, ЗПЗП, Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212. Законосъобразни са и изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е съобразил изискванията на чл. 43, ал. 2, във връзка с чл. 37 ЗПЗП и чл. 20 от Регламент № 73/2009 г., както и че по заявлението на земеделския производител са извършени кръстосани проверки по заявените за подпомагане площи по СЕПП и НР1 за установяване наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Обективно е установено от съда, че по отношение на заявените за подпомагане БЗС е приета като недопустима за подпомагане площ в размер общо на 10.02 ха, но по данни от възприетите като обективно и компетентно дадени заключения СТЕ, голяма част от определените като недопустими площи, всъщност е допустима. Наред с горното е прието, че административният орган е използвал сателитни снимки чрез проверка на място по метода на дистанционното наблюдение по смисъла на чл. 33, § 2 от Регламент № 1122/2009 г., при който в съответствие с чл. 35, ал. 1, се дава възможност при проверките да се използва фотоинтерпретация на сателитни снимки, с оглед установяване на почвеното покритие и измерване на площта, каквито административният орган е представил с преписката по издаване на оспорения акт и в хода на съдебното производство. Същите са съобразени и при изготвяне на заключенията по СТЕ, според които част от първоначално определените от административния орган за недопустими площи следва да бъдат намалени, включително предвид допустимия толеранс за точност при измерването. В съответствие с чл. 30, т. 1 от Регламент ЕО № 796/2004 г. /изм. с Регламент /ЕО/ № 972/2007 на Комисията/ площта на земеделските парцели се определя с всички средства с доказана възможност за гарантиране на резултати с качество, еднакво с изискваното по съответните технически стандарти, разработени на общностно равнище, както и може да бъде определен толеранс на измерване или резерв от максимум 1,5 м, прилаган към периметъра на земеделския парцел. Указано е, че максималният толеранс по отношение на всеки земеделски парцел не може да бъде по-голям в абсолютни цифри от 1.0 ха. Освен това с чл. 30, т. 2 от същия Регламент е дадена възможност общата площ на един земеделски парцел да се вземе предвид при условие, че се използва изцяло в съответствие с обичайните стандарти на въпросната държава-членка или регион, както и в други случаи се взема предвид действително използваната площ. В случая, по отношение на отделните земеделски парцели, законосъобразно съдът е съобразил заключенията на СТЕ относно възможния допустим толеранс за размера на отделните земеделски парцели, които разлики в съвкупност създават вероятност за съществена промяна на процента /под 20%/ на установените несъответствия, който е от съществено значение за постановяването на частичен или пълен отказ на подпомагането съгласно чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. Във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че настоящият състав приема за основателно възражението на касатора относно неправилното позоваване на административния съд на разпоредбата на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., съгласно която за всяка проверка на място следва да се изготви доклад за проверките и подпис на доклада от земеделския производител, с което той удостоверява присъствието си на проверките и евентуално да добави забележки. Изрично в т. 1 от разпоредбата е посочено, че изискването е приложимо за "Всяка проверка на място съгласно настоящия раздел" /Раздел II Проверки на място/, като когато проверката на място се извършва дистанционно в съответствие с чл. 32, държавите членки могат да вземат решение да не дават на земеделския производител или негов представител възможността да подпише контролния доклад, ако не са констатирани нередности по време на дистанционната проверка, но ако вследствие такива проверки бъдат открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. В случая по делото е установено, че са извършени кръстосани проверки, при които административният орган е констатирал нередности, но не и проверки на място по смисъла на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г., което да обуславя задължение за административния орган за изготвяне на доклад и подписването му от земеделския стопанин. Посоченото несъответствие във фактическото установяване на съда и направените в тази връзка правни изводи не променят крайния извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосновани на констатациите на СТЕ относно наличието на съществени неточности при определяне на размера на наддекларираните от земеделския производител площи. Поради това, правилно е указано на административния орган да проведе процедура на административна проверка за установяване на действителния размер на допустимите за финансиране земеделски площи с оглед точното приложение на чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. Неоснователно е възражението на касатора относно изводите на съда във връзка с определените за недопустими площи по схемата НР 1 за финансиране на земеделския стопанин за природни ограничения в планинските райони. Правилно съдът е приел, че при постановяване на акта в тази му част е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и по чл. 59, т. 4 АПК. С процесното уведомително писмо е отказано финансово подпомагане в размер на 6 994.14 лв. на основание чл. 12 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., без да са посочени конкретни фактически основания за приложимостта на посочената разпоредба. Административният акт следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, по които е издаден отказа за финансово подпомагане на съответното правно основание, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да бъде осъществен съдебен контрол налице ли са били предпоставките по предвидените в ЗПЗП хипотези, респективно за приложението на чл. 12 от Наредба № 11/2008 г. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като краен резултат е правилно. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение