Решение № 6739 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14655/2019 г.

Решение № 6739 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14655/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано e по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Кърджали чрез пълномощника ст. юриск. Илчева срещу решение № 363/11.10.2019 г., постановено по адм. дело № 291/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Смолян, с което по оспорване от Х. Г. от [населено място], Община [община], Област [област]е отменен АУПДВ № 21/06/3/0.0.3554/3/01/04/01 от 12.06.2019 г., издаден от посочения по-горе орган, с който одобрената финансова помощ по договор № 21/06/3/0.0.3554 от 09.05.2017 г. е отказана в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане и на ползвателя на помощта е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора, ведно със законната лихва. Със същото решение е върната преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за провеждане на производство за администриране на нередности и извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ. Релевират се оплаквания от касационния жалбоподател, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел за относимо приложението на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, както и относно твърдението, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството, за което били приложими разпоредбите на ЗУСЕСИФ. Твърди, че чл. 9б, т. 2 ЗПЗП е относим за нови производства, които възникват след промяната на закона с ДВ., бр. 2/2018 г., които вече се провеждат чрез Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН), като в тази хипотеза не попада ползвателят Х. Г., която е сключила договора по реда на Наредба № 10/10.06.2016 г. и е подала заявка за второ плащане по реда на чл. 33, ал. 1 от цитираната Наредба. В касационната жалба е налице позоваване и на разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г. и на подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г., се довършват по досегашния ред. Според касатора в § 4, ал. 3 ЗУСЕСИФ е уредено, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския съвет и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В тази връзка в касационната жалба се цитират решения на ВАС по адм. дела № 2508/2019 г. и № 7079/2019 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение по съществото на спора, като се остави в сила оспорения административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Х. Г. в депозирано по делото писмен отговор чрез адв. Т. Златанов, оспорва касационната жалба по подробно изложените в него съображения и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение или да се реши делото от настоящата касационна инстанция по същество или да се върне делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият касационен състав приема следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Смолян е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № АУПДВ № 21/06/3/0.0.3554/3/01/04/01 от 12.06.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на ДФ Земеделие – Кърджали, с който одобрената финансова помощ по договор № 21/06/3/0.0.3554 от 09.05.2017 г. е отказана в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане и на ползвателя на помощта е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора, ведно със законната лихва. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактическите и правни основания, мотивирали административния орган за издаването му, но в нарушение на материалния закон. Съдът е приел за относимо приложението на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП. Приел е също, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството, според него е следвало да бъдат приложени разпоредбите на ЗУСЕСИФ. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и постановил неговата отмяна. Решението е неправилно постановено. Първоинстанционният съд не е извършил дължимата проверка за компетентност на административния орган, издал оспорения административен акт. Изводът, че актът е издаден от компетентен орган е изцяло бланкетен. Актът е издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие – Кърджали въз основа на заповед 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директора на фонда, /л. 342 от делото/ с която на директорите на областните дирекции на ДФ Земеделие са делегирани правомощия по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания съобразно териториалната им компетентност. Тази заповед е издадена на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, (ред. ДВ бр. 2/2018 г., в сила към момента на издаване на оспорения АУПДВ от 12.06.2019 г.), според която изпълнителният директор на ДФ Земеделие – РА може да делегира със заповед правомощията си предоставени от правото на ЕС или от националното законодателство, включително по подадени заявки и искания за плащане на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Съгласно чл. 22а, ал. 3 от ЗПЗП териториалната компетентност и седалищата на териториалните структурни звена се уреждат с устройствения правилник на фонда. В чл. 42, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", приет с ПМС № 151 от 16.07.2012 г., обн., ДВ, бр. 55 от 20.07.2012 г., в сила от 20.07.2012 г., е предвидено, че фондът е структуриран в 28 областни дирекции със седалища в областните центрове в страната, които се ръководят от директори на областни дирекции. Следователно, териториалната компетентност на съответния директор на ОД на ДФЗ се определя от границите на съответната област като административно териториална единица по смисъла на чл. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на РБ. За директора на ОД на ДФЗ – Кърджали – в границите на област Кърджали. В конкретния случай, както земеделското стопанство и така и постоянният адрес на ползвателя на помощта се намират в общ. [община], обл. [област], извън територията на област Кърджали. Директорът на ОД на ДФ Земеделие – Кърджали не разполага с териториална компетентност в границите на тази област и не може да упражни правомощията делегирани му със заповед № 0 З-РД/286/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 45 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие, която определя по-широк териториален обхват на конкретни областни дирекции на ДФ Земеделие, свързан и с функциите по Програма "САПАРД - със седалища в област София, Варна, Пловдив, Плевен, Монтана и Ямбол, не и за областната дирекция в Кърджали. Друг извод не следва и от нормата на чл. 44 от Устройствения правилник на фонда, според която ОД в Кърджали осъществява и функции по финансирането на проекти по ПРСР. Както в чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, така и в заповедта на изпълнителния директор на фонда, делагацията на правомощия е обвързана от териториалната компетентност на директорите на областните дирекции, а не от функционална им компетентност. От изложеното следва, че при издаването на оспорения АУПДВ директорът на ОД на ДФЗ Кърджали е надхвърлил териториалната компетентност, в рамките на която са му делегирани правомощия, поради което издаденият акт е нищожен. Като е приел, че издателят на акта е компетентен, съдът е постановил решение в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за спазването на материалния закон, касационната инстанция следи служебно. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение, с което АУПДВ е отменен като материално незаконосъобразен, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви неговата нищожност. Съгласно чл. 173, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, когато обяви нищожност на акта, поради некомпетентност на административния орган, съдът следва да изпрати делото като преписка на компетентния орган. В конкретния случай, административното производство е образувано по заявката на Х. Г. за второ плащане по договор № 21/06/3/0.0.3554 от 09.05.2017 г. Съгласно чл. 35 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. изплащането на помощта по заявка за второ плащане, съответно отказът за изплащането й се извършва от Разплащателна агенция. Според чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. По силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗПЗП функциите на разплащателна агенция се изпълняват от ДФ "Земеделие", а в чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ Земеделие е изпълнителен директор на Разплащателна агенция. От тези разпоредби следва, че компетентен да се произнесе по заявката за второ плащане е изпълнителният директор на ДФ Земеделие - РА, на който административен орган следва да се изпрати делото като преписка. С оглед изхода от спора, решението в частта на присъдените в полза на Х. Г. разноски следва да бъде оставено в сила. За касационното производство следва да му бъдат присъдени направените разноски в размер на 600 лева, по договор за правна защита и съдействие от 25.11.2019 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,